Решение № 402 от 11.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1390/2011 г.

Решение № 402 от 11.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1390/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби от [фирма] - С., вх. № 32510/11.4.2011 г., и от Д. Т. Х. от [населено място] бряг, област П., приподписана от адв. И. С., вх. № 38519/28.4.2011 г., против въззивно решение от 21.02.2011 г. по гр. д. № 11007/2010 г. по описа на Софийския градски съд, II-Г отделение. С обжалваното решение е потвърдено решение от 07.7.2010 г. по гр. д. № 21731/2010 г. по описа на Софийския районен съд, 62 състав, в частта с която е уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Със същото решение първоинстанционното решение е отменено в частта, с която са уважени предявените от Д. Т. Х. от [населено място] бряг, област П., против [фирма] - С., обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. ал. 2 и 3 КТ и същите са отхвърлени като неоснователни. Въззивната инстанция е приела, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, тъй като заповедта, с която е отменена предходната заповед за дисциплинарно уволнение не е връчена по надлежния начин и не е достигнала до знанието на служителката преди завеждане на предходно дело за отмяна на уволнение, поради което към 09.3.2010 г. между страните не е съществувало трудово правоотношение. Освен това са изложени съображения, че ако исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ в производството пред СРС, 57 състав, бъдат уважени, то ищцата ще бъде възстановена на работа от момента на влизане в сила на решението. Досежно исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 2 и 3 КТ е прието, че същите са предявени преждевременно. С определение № 704/13.6.2012 г. по настоящото дело горепосоченото въззивно решение е допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на IV г. о, като разгледа касационните жалби и взе предвид изложеното във въззивното решение намира следното: Обжалваното въззивно решение е процесуално недопустимо, тъй като Градския съд е направил изводите си, основавайки се на производство по трудов спор, което към момента на постановяване на обжалваното решение не е било приключило. В посочения смисъл е т. 8 от ТР № 1/17.7.2001 г. по тълк. гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК, съгласно което когато основанието за спиране на производството по чл. 182, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.), съответстващ на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, се е осъществило пред въззивния съд, но той е постановил решението си без да спре производството, при обжалване пред ВКС, съдебният му акт подлежи на обезсилване като недопустим, и делото следва да се върне за ново разглеждане с оглед спирането му до отпадане на процесуалната пречка за упражняване правото на иск - влизане в сила на решението или на присъдата по обуславящото дело. В процесният случай очевидно на съда е било известно за предходен трудов спор между страните /изрично цитиран в мотивите му/, от който е зависел изходът по настоящия съдебен спор. Поради това той е следвало да спре настоящото производство на основание чл. 229, т. 4 ГПК и едва след приключване на този предходен съдебен спор да постанови своето решение. От извършената служебна проверка се констатира, че преюдициалният съдебен спор е приключил с определение № 291/06.3.2012 г. по гр. д. № 37/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г. о., с което не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение от 25.7.2011 г. по гр. д. № 5972/2011 г. на СГС, АО, III-В състав, с което е потвърдено решение от 30.12.2010 г. по гр. д. № 56573/2009 г. по описа на Софийския районен съд, II ГК, 57 състав, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1,-3 КТ, във връзка със заповед № 569/07.12.2009 г. С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на Софийския градски съд за произнасяне по същество по предявените от Д. Т. Х. от [населено място] бряг, област П. против [фирма] - С., обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ, във връзка със заповед № 105/05.3.2010 г. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.