Решение № 126 от 28.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 200/2012 г.

Решение № 126 от 28.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 200/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството пред ВКС по реда на чл. 420, ал. 1, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 1949/2011 г. по описа на РС - Бургас, отмяна на постановената по него присъда № 1905/12.07.2011 г., както и на решение № 292/7.11.2011 г. по внохд № 1070/2011 г. на Бургаския окръжен съд, с което тя е потвърдена. Иска се връщане на делото за ново разглеждане с оглед правилното приложение на материалния закон. В искането се изтъкват доводи за това, че при постановяването на присъдата е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като на осъдения С. П. не е било наложено кумулативно предвиденото за престъплението наказание глоба. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Защитникът на осъдения изразява становище, че искането е основателно и следва да се уважи. Върховният касационен съд като прецени изложените доводи и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 1905/12.07.2011 г. по нохд № 1949/2011 г. на Бургаския районен съд, в производство по чл. 371, т. 2 от НПК, С. И. П. е признат за виновен в извършено на 28.09.2010 г. в гр. Бургас престъпление по чл. 345а, ал. 3, т. 1, във вр. ал. 1 НК, поради на посоченото основание, чл. 373, ал. 2 НПК и чл. 54, във вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, като е постановено това наказание подсъдимият да изтърпи при първоначален "Строг" режим в затвор. Производството пред въззивната инстанция е било образувано по жалба на подсъдимия. С решение № 292/7.11.2011 г. по внохд № 1070/2011 г. на ОС - Бургас присъдата е потвърдена. В мотивите му въззивният състав е констатирал, че първоинстанционният съд е допуснал закононарушение като е пропуснал да наложил на осъдения и кумулативно предвиденото за престъплението наказание глоба, но поради липсата на въззивен протест, не е могъл да го отстрани. Искането на Главния прокурор за възобновяване на производството и отмяна на решението е подадено в законоустановения шестмесечен срок, а разгледано по същество е и основателно. Д. за допуснато съществено нарушение на материалния закон е основателен. За престъплението, по което П. е признат за виновен и осъден, законодателят е предвидил наказание от една до шест години лишаване от свобода и кумулативно наказание глоба от две до десет хиляди лева. Индивидуализирайки наказанието на осъдения при обстоятелствата по чл. 54, във вр. чл. 58а, ал. 1 НК, първоинстанционният съд е бил длъжен да наложи на осъденото лице и глоба, което е пропуснал да стори. Като не е съобразил горното, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като не го е приложил правилно. Това нарушение налага възобновяването на производството по делото с оглед правилното прилагане на материалноправната разпоредба. Ето защо, искането на Главния прокурор по изложеното в него основание е основателно, което налага уважаването му чрез отмяна на постановените по делото съдебни актове от предишните съдебни инстанции и връщането му за ново разглеждане на друг състав на Бургаския районен съд. С оглед изложеното Върховният касационен съд, трето наказателно отделение на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, във вр. 425, ал. 1, т. 1 от НПК