Решение № 1748 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13485/2017 г.

Решение № 1748 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13485/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. В. Н., гр. С., чрез проц. си представител адв. В. П., против решение № 12597/19.10.2017 г., постановено по адм. д. № 1549/2016 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Е. В. Н. против заповед рег. № 8121К-3700/26.10.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която, на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), му е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Съдът е отхвърлил жалбата на Н. като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Мотивираният извод на съда е за законосъобразност на Заповед № 8121К-3400/26.10.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Установено е дисциплинарното нарушение, като е класифицирано като постъпка, несъвместима с етичните правила за поведение на служителите в МВР, регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР, поради което е наложено най-тежкото наказание "Уволнение". Първоинстанционният съд не е установил нарушения в дисциплинарната процедура, квалифицирането на деянието и наложеното наказание. Липсват фактически и правни основания за промяна извода на първоинстанционния съд, като този съд намира обжалваното решение за правилно и обосновано, постановено при спазване на приложимия материален закон и съдопроизводствените правила. Настоящият състав на ВАС споделя доводите на тричленния състав, за неоснователност на доводите на жалбоподателя относно влязлото в сила постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство за извършено престъпление от общ характер срещу Е. В. Н. Дисциплинарната отговорност е самостоятелна и независима от наказателната и с оглед липсата на влязла в сила присъда по отношение на Е. В. Н., която да е със задължителната сила по чл. 300 ГПК вр. чл. 144 АПК за съда, както и с оглед разпределението на доказателствената сила в процеса, правилно е прието, че административният орган е доказал наличието на законовите основания за издаване на оспорения административен акт. Освен това липсва пълно тъждество между деянието, предмет на наказателното производство по ДП№ ЗМ 246/2015 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 20212/2015 г. и фактическата обстановка, приета в административния акт - предмет на разглеждане в административното производство. Категорично не се споделя наведеният довод от касационната жалба, че след като липсва присъда на наказателен съд и е налице постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство против Н. - това било равнозначно на оправдателна присъда. Недоказаност на обвинението е налице когато са били изчерпани всички процесуални средства относно премахване на съмнението и деянието не е опровергано. Видно от определението на СРС по НЧД № 8321/2016 г. производството по делото е било неправилно прекратено, налични са достатъчно доказателства за извършено престъпление, както и за неговия автор, разследващите органи не са свършили обективно и професионално своята работа, но съдът не е могъл да отмени постановлението за прекратяване, тъй като производството е образувано само по жалба на защитника на обвиняемия и това би влошило положението на Н. Логично се налага извод, че не би могло да се говори за каквато и да е равнозначност на постановлението за прекратяване с оправдателна присъда. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и липсата на направеното искане в тази връзка, от страна на ответника, за присъждане на разноски - такива не се присъждат. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав