Решение № 6771 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9328/2016 г.

Решение № 6771 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9328/2016 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Финвал " ЕООД, със седалище в гр. В., м-ст "Ален мак" № 961, срещу решение № 1607/18.07.2016 г. по адм. д. № 3543/2015 г. на Административен съд В., с което е отхвърлено оспорването на РА № 031204018/4.02.2013 г., издаден от ТД на НАП - В., потвърден с решение № 154/24.04.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. и в частта за присъдено юрисконсултско възнаграждение на ответната страна в размер на 1 345, 86 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му, съответно - отмяна на РА и присъждане на разноски. Пред настоящата инстанция представител на дружеството не се е явил. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при ЦУ на НАП, в представено писмено становище от процесуален представител юрк. Марчева счита касационната жалба за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството е второ по реда на чл. 208 АПК пред Върховния административен съд. С решение № 12630/25.11.2015 г. по адм. д. № 16282/13 г. състав на Върховния административен съд е отменил като незаконосъобразно решение по адм. д. № 1876/13 г. на Административен съд В., с което е бил прогласен за нищожен РА № 031204018/4.02.2013 г. на ТД на НАП - В., ИРМ Ш. Делото е върнато за ново разглеждане на друг състав от същия съд, който е постановил обжалваното с настоящата касационна жалба решение. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е РА, издаден на ревизираното дружество, с което за ревизирани периоди 4.08.2011 г. - 21.11.2011 г. са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 24 109,31 лв. и съответните лихви за забава, във връзка с декларирани доставки на услуги по чл. 21, ал. 3, облагаеми с нулева ставка, издадени инвойс фактури за периода с получател "MARAND Ltd", Италия. Доставките и издадените фактури са свързани с изпълнение по сключени Договори за осигуряване на работници за извършване на ремонтни услуги на кораби, възложени на изпълнителя от италианско дружество "MARAND Ltd". Съгласно клаузите на договорите, изпълнителят предоставя на възложителя свои служители за изпълнение на кораборемонтни дейности и поддръжка, които ще бъдат командировани на борда на плавателен съд, където възложителя ще посочи и ще се извършват монтажни работи, заваряване и други дейности, при спазване на съответните технически наредби. Съгласно чл. 5 от договорите, доклада за дейностите се изготвя въз основа на изработените часове, по 9.5 евро на час. П. е срок на действие на всеки от договорите. Управителят на ревизираното дружество в представени писмени обяснения дава конкретни уточнения за осъществените дейности, посочени пасажерски кораби и местонахождение на същите в открито море, извън територията на ЕС. Р. лице твърди, че не разполага с данни за собствениците на корабите, както и с документи относими към плавателните съдове. Разплащане по фактурите е извършено от контрагента в Италия по банкови сметки в "Прокредит банк" АД и "Ю. Б." АД. Спорът е за приложимите разпоредби на чл. 31, т. 3 и чл. 21, ал. 1 и ал. 3 ЗДДС. Нулева ставка на данъка по чл. 31, т. 3 ЗДДС не се прилага за доставки на услуги по поддръжка, ремонт и модификация, трансформация, сглобяване, оборудване, съоръжаване на плавателни съдове, използвани за спортни и развлекателни цели или за лични нужди. Поради това, че не е доказан видът на плавателните съдове, където са извършени ремонтните дейности, не е опроверган изводът за наличие на изключението за приложимост на чл. 31, т. 3 ЗДДС - плавателни съдове с развлекателна цел, които не попадат в обхвата на чл. 31, т. 3 ЗДДС за доставки, облагаеми с нулева ставка. В тази връзка са изследвани и представените от страна на жалбоподателя Договори, от които се извежда изводът, че процесните услуги са предоставяне от страна на ревизираното българско дружество на работници на възложителя - италианското дружество, който съответно организира, възлага и контролира доставката на ремонтни и поддържащи дейности на плавателните съдове, поради което доставката на услуга - "осигуряване на персонал" е към италианското дружество и е опосредена, а не пряка доставка на услуги по смисъла на чл. 31, т. 3 ДДС, което се извежда и от отразеното в декларациите и обясненията на ревизираното лице. Общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставки на услуги, приложимо и по отношение на предоставянето на персонал, е разпоредбата на чл. 21, aл. 1 и ал. 2 от ЗДДС, в сила от 1.01.2010 г., което се определя спрямо статута на получателя на услугата - дали е "данъчно незадължено" или "данъчно задължено" лице. За да обосноват извод, че получателя на услугите е данъчно "незадължено" лице органите по приходите се позовават на извършената проверка в информационните масиви на НАП - системата VIES установява, че посоченият в инвойс фактурите VIN IT 01441130885 не е открит от Италия като страна членка. При проведената процедура за обмен на информация между компетентните органи на Р. Б. и Италия, съгласно чл. 27 от Регламент на /ЕО/ 1798/2003 с цел установяване на факти и обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното дружество е получен отговор от администрацията на Италия съгласно който, ДДС номер - VIN IT 01441130885 е включен в база-данни на VIES от 11.02.2010 г. до 24.02.2011 г. Отразено е, че след тази дата, получателя на оказаните услуги по процесните фактури "MARAND Ltd" - Италия е данъчно незадължено лице. Основните възражения на касатора са, че през ревизирания период дружеството е предоставило като изпълнител услуги, попадащи в приложението на чл. 31 от ЗДДС. О. определящо значение за начисляването на ДДС според жалбоподателя е не статута на получателя на услугата, а мястото на нейното фактическо изпълнение. Събраните доказателства според дружеството безспорно установяват, че услугите са извършени на плавателни съдове, предназначени за плаване в открито море и превоз на пътници срещу заплащане, които съгласно чл. 148, буква а/ и буква б/ от Директива 2006/112/ЕО са освободени доставки. Твърди също, че изводите на съда са необосновани, тъй като липсват доказателства, че "MARAND Ltd", Италия, е "данъчно незадължено лице" в смисъла на разпоредбите на чл. 3, ал. 3 и ал. 5 ЗДДС или чл. 10 и чл. 13 от Директива 2006/112/ЕО. Излагат се съображения, че неправилно е поддържаният и от органите по приходите и от съда извод за приравняване на понятието "данъчно задължено лице" за целите на ЗДДС с понятието "регистрирано по ЗДДС лице" по вътрешното и европейското законодателство. Твърденията са, че съдът не е преценил и целта на Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение мястото на доставката на услуги, транспонирана в ЗДДС със ЗИДЗДДС, ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г. Съгласно т. 3 и т. 4 от Директива 2008/8/ЕО за всички доставки на услуги мястото на данъчното облагане следва по принцип да е мястото, където се извършва фактическото потребление. Общото правило за мястото на доставка на услуга е мястото, където е установен получателят, а не мястото където е установен доставчикът. Възраженията на касатора са неоснователни и в противоречие с установените по делото факти, относими към спорните разпоредби от националното право и европейски разпореди от текстове на Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение мястото на доставката на услуги, транспонирана в ЗДДС със ЗИДЗДДС, ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г, и пряко приложимия Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на СЪВЕТА от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО. Към периода на осъществяване на доставките е публикуван в ОВ, L1, стр. 1, на 23.03.2011 г. Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на СЪВЕТА от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, чл. 17 от който регламентира, че ако мястото на доставка на услуги зависи от това дали получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице, статутът на получателя се определя въз основа на членове 9Ч13 и чл. 43 от Директива 2006/112/ЕО, а съгласно чл. 18 - освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчнозадължено лице когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с чл. 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. В хода на ревизионното производство в дадените писмени обяснения управителя на ревизираното дружество изрично заявява, че не е извършвал проверка на ДДС номера на "MARAND Ltd" в официалния сайт на Европейската комисия. Ревизираното лице се позовава само на посочен VAT номер в получено писмо по електронната си поща от 12.09.2011 г. от италианския контрахент "MARAND Ltd", копие от което представя и същото е прието като доказателство по делото, в приложенията по преписката на л. 329, папка № 1. В хода на административния и съдебен процес не е представено доказателство от страна на ревизираното дружество за потвърждаване на спорния факт - валиден идентификационен номер на получателя на доставките "MARAND Ltd", Италия" след 24.02.2011 г., когато са периодите на издадените инвойс-фактури - м. 08, м. 09., м. 10 и м. 11.2011 г., поради което всички възражения, че "MARAND Ltd" - Италия е данъчно задължено лице като получател по доставките през сочените данъчни периоди, са недоказани с надлежни за това доказателства, опровергаващи констатацията от насрещната проверка по линия на международен обмен на информация, че след 24.02.2011 г. "MARAND Ltd" - Италия е данъчно незадължено лице. При категорично установените обстоятелства, че получателят по доставката "MARAND Ltd", Италия, е данъчно незадължено лице след 24.02.2011 г., приложима е разпоредбата на чл. 21, ал. 1, изречение първо от ЗДДС, съгласно която, мястото на изпълнение при доставката на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Разпоредбата на чл. 2 от ЗДДС определя като облагаеми с данък върху добавената стойност всички доставки на услуги, които са с място на изпълнение територията на страната и нямат за предмет освободени доставки. При така установените факти, покриващи изискванията за определяне, място на изпълнение на процесните доставки на услуги, с РА законосъобразно е начислен ДДС за предоставените услуги с получател "MARAND Ltd", Италия, за данъчни периоди м. 08, м. 09, м. 10 и м. 11.2011 г. на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 12, ал. 1, чл. 21, ал. 1 и чл. 66, ал. 1, т. 1 от същия закон. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора на Дирекция "ОДОП" - В. се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция за представен писмен отговор без явяване на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 в размер на 1012 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение