Решение № 8102 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6347/2016 г.

Решение № 8102 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6347/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "С. 007" ЕООД, подадена чрез адв. Стоева, против решение № 739/20.04.2016 г., постановено по адм. дело № 2335/2015 г. по описа на Административен съд-Б., с което е отхвърлена жалбата против ревизионен акт /РА/ № Р-02000215002849-091-001/31.08.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП Б., в частта потвърдена с Решение № 286/9.11.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Б. при ЦУ на НАП, с който е установено задължение по ЗДДС в размер на 18 493,79 лв. и лихви за просрочие в размер на 7 859,26 лв. и корпоративен данък в размер на 14 064,74 лв. и лихви в размер на 5 230,26 лв. В касационната жалба на ревизираното лице се навеждат подробно развити оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност, и необоснованост на решението в обжалваната му част - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е съобразил наличието на допуснати процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, липсата на предпоставки за провеждане на ревизия по чл. 122 ДОПК и неправилно е определена данъчната основа за облагане. Оспорва, че извършените банкови преводи по сметките на Ж. Т. /съпруга на едноличния собственик на капитала на "С. 007" ЕООД/, както и на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството са част от продажната цена на имотите. С касационната жалба са представени писмени доказателства - договор за заем, запис на заповед, договор за лизинг и др. Иска отмяна на решението, отмяна на РА и присъждане на разноски. Ответникът -директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Б. при ЦУ на НАП в представен писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. Не претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима. Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че с нотариални актове, издадени през м. 12.2010 г. и м. 08.2011 г. ревизираното дружество е извършило продажби на недвижими имоти - три апартамента, ведно с мазета и гаражи, находящи се в гр. Я., ул. "Х. К." №... и през м. 10.2012 г. продажба на апартамент в гр. Н., ул. "Р.", от които продажби е отчело счетоводно приходи в размери, отразени в РД и РА. В хода на ревизия с предмет - облагане по ЗКПО и по ЗДДС, са извършени насрещни проверки на купувачите по нотариалните актове, при които, в частност относно купувачите К. Г. и Я. Д.; Ж. К. и Х. Ч. са установени данни за уговорени и платени по-високи цени на закупените имоти, за което са представени предварителни договори, квитанции и платежни нареждания. Приходните органи, въз основа на така получените данни, приемат, че са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, за провеждане на ревизия при особени случаи и облагане по аналог, след определяне на данъчната основа за облагане, както по ЗКПО, така и по ЗДДС по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. В ревизионното производство са събрани данни относно продажната цена на имотите по нотариални актове, фактури, предварителни договори, платежни нареждания и квитанции от които се установява, че част от продажната цена по сделките е платена по личните сметки на управителя на дружеството и неговата съпруга. Предвид установеното декларирания финансов резултат на дружеството е увеличен с установения размер на неотчетените приходи. Аналогично, при облагането по ЗДДС за м. 12.2010 г. и м. 08.2011 г., е променена данъчната основа, върху която е начислен ДДС като същата е увеличена с разликата в стойността /по нотариални актове и предварителни договори/. Определен е ДДС за довнасяне. Съдът е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, издадените актове са валидни и допустими, налице са били основанията за извършване на ревизия и облагане по аналог. Основанието процесната ревизия да бъде извършена по особения ред на чл. 122 ДОПК е ал. 1, т. 2 на текста - поради наличие на данни за укрити приходи или доходи. За да се приложи чл. 122 от ДОПК при установяването на дължимия данък, следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия по общия ред. Тези особени случаи са уредени изчерпателно от чл. 122 от ДОПК и следва да са установени обективно от органа по приходите в условията на пълно доказване, за да премине ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК. Установяването на основанията следва да е доказано с допустимите от ДОПК доказателства, като доказателствената тежест е за органите по приходите и не е допустимо прилагането на разпоредбата при само предполагаемо наличие на основание. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че заключението на органите по приходите за наличие на укрити приходи се основава единствено на писмени доказателства - три предварителни договора и платежни документи към тях, които били частни документи и като такива не се ползват с материална доказателствена сила. Представените писмени доказателства са документи, които имат доказателствена сила, до оборването й по надлежния начин чрез оспорване на истинността на тези документи, което е в доказателствена тежест на РЛ и което не е сторено нито в рамките на ревизионното, нито в рамките на съдебното производство. Тези писмени доказателства са годни данни, представляващи индиции за укрити приходи предвид разминаването между платените и уговорени в тях цени и цените по нот. актове, за едни и същи обекти. Освен, че са достатъчни като данни, тези доказателства, са били налични по преписката преди изпращането на уведомление по РЛ по реда на чл. 124 ДОПК и преминаване към ревизия при особени случаи. Наличието на основанията за прилагане на чл. 122 от ДОПК се установява винаги след образуване на ревизионното производство, както е процедирано в случая. По съображенията, изложени по-горе, оплакванията на касатора са неоснователни. Правилно съдът е приел, че стойностите на получените приходи от продажбата на недвижими имоти са тези, за които в хода на ревизионното производство са били налице доказателства за реално получените приходи предвид предварителните договори и платежните към тях и платежните нареждания. Твърденията едва в касационната жалба, че основанието за извършените банкови преводи по личните сметки на управителя на дружеството и неговата съпруга са различни от установените в първоинстанционното производсто са недопустими за първи път в касационното производство, където има забрана за нови фактически установявания. Поради това тези твърдения са неотносими към правилността на обжалваното съдебно решение. При този изход на спора не се дължат разноски в полза на която и да е от страните в касационното производство. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,