Решение № 438 от 4.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 505/2008 г.

Решение № 438 от 4.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 505/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ПР на ГПК, вр. чл. 218и ГПК (отм.) Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Г. И. А. срещу решение от 22.10.2007 г. по гр.д. № 296/2007 г. на Старозагорски окръжен съд, с което са отхвърлени исковете й с правно основание чл. 266 ЗЗД, чл. 108 ЗС и чл. 57, ал. 2 ЗЗД. Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът Ж. Г. Н. не взема становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима в частта й, с която се обжалва въззивното решение, с което са отхвърлени предявени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 57, ал. 1 ЗЗД. Същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане на основание чл. 218, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) в частта й, с която е обжалвано въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 266 ЗЗД с цена на иска 4114 лева, представляваща незаплатени част от възнаграждение по договор за изработка. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Жалбата е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 14.02.2007 г. по гр.д. № 1358/2005 г. на Старозагорски РС, е отхвърлил иска на Г. И. срещу Ж. Г. за сумата 4114 лева, представляваща незаплатени част от възнаграждение по договор за изработка, в която част въззивното решение е влязло в сила, тъй като не подлежи на обжалване с касационна жалба. Със същото решение въззивният съд е отхвърлил и иска й за осъждане на ответницата да й предаде собствеността и владението на движими вещи- 60бр. строителни платна, 2,5 кубика куфражни платна, 40бр. Подпори, както и иска й да бъде осъдена последната да й заплати тяхната равностойност в размер на 1965 лева. За отхвърли предявените искове съдът е приел, че ищцата не е доказала да е собственик на спорните движими вещи установено е било по делото, че ищцата- жалбоподател е извършила основен ремонт на жилищна сграда, собственост на ответницата, в с. З., Община С., но последната не е доказала да е собственик на процесните движими вещи, ползувани при строителните работи, поради което съдът е приел, че не й се дължи нито реалното им връщане, нито равностойността им. От събраните по делото гласни доказателства е установено само, че са ползувани такива строителни материали, но не може да се установи чия собственост са били те, тъй като на обекта са работили и други строители, а не само работници на жалбоподателката. При така установените факти въззивният съд правилно е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 108 3C собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. При този иск ищецът следва да докаже, че е собственик на вещта, предмет на иска, че същата се намира във владение или държане на ответника и че ответникът я владее или без основание. Не е ли налице коя и да е от тези три предпоставки, искът не може да бъде уважен. В конкретния случай след като съдът е приел, че ищцата не е доказала, да е собственик на процесните вещи, правилен и изводът му, че не й се дължи и връщане на тяхната равностойност, дори и същите да липсват. С оглед на така изложените съображения и в съответствие с разпоредбата на чл. 218ж от ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., намира че решението с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 57, ал. 1 ЗЗД, е правилно и следва да се остави в сила. Предвид така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о.