Решение № 4235 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6163/2019 г.

Решение № 4235 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6163/2019 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на ръководителя на Националния орган по Програмата за сътрудничество "Интеррег V-A Румъния България 2014-2020 и директор на Дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ против решение № 742 от 8.02.2019 г. по адм. д. № 9543/2018 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отменил негово решение № РД-02-14-728/01.09.2017 г. в частта, с която на Асоциацията на дунавските общини "Дунав" са определени като недопустими за финансиране разходи в размер на 598, 22 евро с ДДС, представляващи 5 % от допустимите разходи, национално съфинансиране. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди, че с акта си не е отказал верификация на разходи за национално съфинансиране, а е извършил редуциране на разходите на национално съфинансиране с процент, равен на процента, с който е намален общия размер на допустимите разходи по проекта. Тъй като съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 20 от Договора за национално съфинансиране, според който партньорът се задължава да спазва разпоредбите на действащото законодателство в областта на възлагане на обществените поръчки, то размерът на допустимите разходи по сключен договор за услуга, финансирани със средства от националното съфинансиране, следва да бъдат редуцирани с процента, с който е коригирано европейското финансиране. Иска отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора, при което жалбата на асоциацията в тази част бъде отхвърлена. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Асоциация на дунавските общини "Дунав" /АД0 оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е очертал спорния предмет, предвид направеното от Асоциация на българските общини "Дунав" оспорване на решение № РД-02-14-728/1.09.2017 г. на ръководителя на Националния орган по Програмата за сътрудничество "Интеррег V-A Румъния България 2014-2020 и директор на Дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" и дадените на съда задължителни указания с влязло в сила решение по адм. д. № 4949/2019 г. на Върховния административен съд. С решението тричленният състав на ВАС е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ и производството е продължило по жалбата на АДО срещу решение № РД -02-14-728/1.09.2017 г. на ръководителя на Националния орган в частта по т. 2, с която на Асоциацията са определени недопустими разходи за финансиране в размер на 598, 22 евро с ДДС, представляващи 5 % от допустимите разходи национално съфинансиране. Безспорно е по делото, че АДО "Дунав" е бенефициер по договор за безвъзмездна финансова помощ от Европейския фонд за регионално развитие № 9351/26.01.2016 г. сключен между Министерство на регионалното развитие и публичната администрация на Република Румъния в качеството си на Управляващ орган по Програмата за изпълнение на проект "Разработване и промоциране на съвместен природо-туристически продукт Маршрут "Защитено природно наследство на територията на трансграничния регион Румъния -България". Съгласно договора процентното съотношение на допустимите средства е 85 % от ЕФРР; 13 % съфинансиране от националните бюджети и 2 % собствено участие. В изпълнение на задълженията си по договора Асоциацията е провела открита процедура за възлагане на обществена поръчка и е избрала изпълнител. За провеждането й е извършена проверка от НО във връзка с регистриран сигнал за нередност. След изпълнена административна процедура е постановено оспореното пред първоинстанционния съд решение. С него органът е определил: т. 1 финансова корекция от 5 % върху допустимите разходи по договор с предмет "Изготвяне на предварително проучване не територията на българската част от трансграничния регион Румъния-България, както и интегриране на изготвеното проучване с проучването на румънската част от трансграничния регион Румъния-България на партниращата организация, в рамките на проект "Разработване и промоциране на съвместен природо-туристически продукт: Маршрут "Защитено природно наследство на територията на трансграничния регион Румъния-България", сключен с ДЗЗД "Природа Дунав згс"; т. 2 недопустими разходи в размер на 598. 22 евро с ДДС, представляващи 5 % от допустимите разходи, национално съфинансиране /13 % от общата стойност на договора/ по същия договор. С решение по адм. д. № 10846/2017 г. АССГ частично е отхвърлил подадената от АДО "Дунав" жалба срещу така постановения административен акт. С решение по адм. д. № 4949/2018 г. тричленен състав на Върховния административен съд е отменил първоинстанционния съдебен акт в частта, в която актът е отменен по отношение на т. 2, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. С обжалваното в настоящото производство решение № 742 от 8.02.2019 г. по адм. д. № 9543/2018 г. съдът е приел, че оспорения акт е издаден преди изменението на ЗУСЕСИФ, обнародвано в ДВ, бр. 85/24.10.2017 г. В приложимата към датата на издаване на акта редакция разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ не предвижда за средства от ЕСИФ да се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. Приел е по отношение на т. 2, че в акта не е обосновано признаването за недопустими разходи, представляващи 5 % от допустимите разходи, национално съфинансиране; не е посочено и правно основание за издаването му. В изводите си съдът е приел, че липсата на правно основание лишава съда от възможност да извърши контрол за законосъобразност, както и нарушава правото на защита на адресата на акта. В акта не се съдържат данни за подадено искане от бенефициера за верификация на разходи, нито правно основание за тяхната недопустимост. Като е приел, че решението по т. 2 е издадено, без да са установени материално правните предпоставки за това, го е отменил в тази част. Решението е правилно. Съгласно чл. 59 ЗУСЕСИФ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период се определят с нормативен акт на Министерския съвет. За всяка процедура по програма по чл. 3, ал. 2 се определят: 1. допустимите категории разходи и максималните размери на разходите, ако има такива; 2. методът, приложим за определянето на разходите, и условията за изплащане на безвъзмездната финансова помощ и възстановимата помощ, когато за тях се прилагат формите по чл. 55, ал. 1, т. 2 – 4 ЗУСЕСИФ; 3. при проекти, които генерират приходи - методът, по който нетните приходи се приспадат от разходите за проекта; 4. специфичните условия, на които да отговорят разходите, за да се третират като допустими, включително условията, при които проектът се смята за осъществен извън програмния район. Решението на ръководителя на Националния орган по Програмата за сътрудничество "Интеррег V-A Румъния България 2014-2020 е издал оспореното решение на основание § 5, т. 4 ДР на ЗУСЕСИФ, вр. с § 1, т. 2 ДР на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ и Меморандума за изпълнение на договореностите между държавите членки, участващи в програмата Интеррег V-A Румъния България. С оспорената т. 2 на административния акт НО е определил недопустим разход, представляващ 5% от националното съфинансиране, което е 13 % по договор. Според касатора, волеизявлението му не е формирано след проведена процедура за верификация на разходи, а с него е коригирано процентното съотношение между европейското финансиране и националното съфинансиране в проекта, предвид определената финансова корекция по т. 1. Дори това да е така, нито от акта, нито от доказателствата по делото става ясно как е определено, в каква процедура и на какво основание. Становището на касатора не може да замести липсващите в решението мотиви от фактическа и правна страна, нито липсваща правна квалификация. Верификацията и финансовата корекция са два различни способа за гарантиране на законосъобразното разходване на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, като по никакъв начин не се преклудира възможността органът да се произнесе чрез актове, използвайки и двата способа. Определянето на допустимост на разходите е различно производство, изискващо проверка на тяхната допустимост. Това са две различни процедури, които предполагат издаване на различни актове, при спазване на определени материалноправни и процесуалноправни разпоредби и всеки един от постановените актове подлежи на самостоятелно оспорване. Следователно, административният акт в обжалваната му част няма годно правно основание, въз основа на което органът е определил недопустимост на разходи. Липсата на годно правно основание не дава възможност на съда да установи каква е целта на органа, с която е упражнил предоставената му от закона власт. Съдът може само да провери дали фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. Разпоредбите, които регламентират условията за допустимост, респ. за недопустимост на разходите и представляващи правно основание за верифициране или отказ от верифициране на разходи, се съдържат в чл. 57 и сл. ЗУСЕСИФ и в приложимите за Програмата за сътрудничество "Интеррег V-A Румъния България 2014-2020 подзаконови нормативни актове. Административният орган е следвало да подведе своите фактически установявания под хипотезата на някоя от приложимите правни норми, като се мотивира. Като не е сторил това, касаторът е постановил незаконосъобразен акт в разглежданата част, който правилно е отменен от първоинстанционния съд. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от ответника, в полза на Асоциацията на дунавските общини "Дунав" следва да бъдат присъдени разноски в размер на 620 лв., представляващи уговорено и платено адвокатско възнаграждение съгласно приложен договор за правна защита и съдействие /л. 27/. Воден от горното, Върховният административен съд