Решение № 4380 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8925/2015 г.

Решение № 4380 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8925/2015 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет-Стара Загора, чрез процесуалния представител юрисконсулт Добромира Вълчева, срещу решение № 120/29.06.2015 г. постановено по адм. дело № 127/2015 г. по описа на Административен съд-Стара Загора, с което е обявена нищожността на решение № 1716/26.03.2015 г. на Общински съвет-Стара Загора /ОбС/, в частта му относно описаните в него имоти - публична общинска собственост, от т. 1 до т. 11, и от т. 13 до т. 18, и е отхвърлен протеста на прокурор при Районна прокуратура-Стара Загора, срещу същото решение на ОбС, в частта му за имота по т. 12. Релевирани са доводи за неправилността на съдебното решение и се иска отмяната му само в частта, в която е прогласена нищожността на посочения акт на ОбС, относно описаните в него имоти по т. т. 2, 8, 9, 10 и 11, поради допуснати при постановяването й съществени процесуални нарушения, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът претендира отмяната на обжалвания съдебен акт в тази му част и постановяване на нов акт, с който да бъде отхвърлен прокурорския протест, срещу решението на ОбС, в частта му относно имотите по т. т. 2, 8, 9, 10 и 11. В открито съдебно заседание по съществото на спора, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна, редовно призована, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, счита касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за основателна, поради следното: С обжалваното решение № 120/29.06.2015 г. е прогласена нищожността на решение № 1716, взето по протокол № 43/26.03.2015 г. на Общински съвет-Стара Загора, в частта му относно описаните в него имоти публична общинска собственост от т. 1 до т. 11, и от т. 13 до т. 18, и е отхвърлен протестът на прокурор от Районна прокуратура-Стара Загора, по отношение на описания в т. 12 от същото решение имот - язовир, в землището на с. Ловец, представляващ имот № 000021 с площ от 18.021 дка. С оглед данните по делото и извършените от съда процесуални действия, не намират основание твърденията на касатора за допуснати от първата инстанция съществени нарушения на процесуални правила, в т. ч. за неизпълнение на задълженията съгласно чл. 146 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 170 и чл. 177, ал. 3 АПК, съдът да докладва делото и да даде съответни указания за разпределението на доказателствената тежест в процеса. В резултат съвкупната преценка на събраните по делото документи решаващият състав правилно приема, че с атакуваното решение на Общинския съвет, взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, чл. 14, ал. 7 ЗОбС и § 12 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за водите, е дадено съгласие за откриване на процедура за възлагане на стопанисването, поддръжката и експлоатацията на язовири и водоеми, по обективиран в акта подробен списък, за предоставянето им под наем след проведен търг, за срок от десет години. Обосновано е констатирано, че актът е издаден от компетентен орган, при наличието на съответните кворум и мнозинство, и без при това да са допуснати други съществени нарушения на процесуални правила. Кореспондират с данните от представените по делото документи, изводите на съда, че посочените в решението имоти - язовири и водоеми, са публична общинска собственост, които не са предназначени за напояване, нито представляват елемент от напоителна система на територията на сдружение за напояване, поради което в случая не са приложими разпоредбите на § 3 и § 4 от ПЗР от Закона за сдруженията за напояване /ЗСН/, а тези на чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" от Закона за водите /ЗВ/ и чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите /ЗК/. С оглед възможността за отдаване под наем на имотите по реда на Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и отразеното в решението на ОбС, правно основание за издаването му, е обсъдено приложението на чл. 14, ал. 7 ЗОбС, и на специалното правило на § 12 ПЗР ЗИД ЗВ /обн. ДВ бр. 103/2013 г., в редакцията на разпоредбата, приложима към момента на приемането на акта на ОбС - преди изм. по ДВ бр. 58/2015 г./, че в общините, на чиято територия има язовири - публична общинска собственост, за които не са сключени договори за стопанисването, поддръжката и експлоатацията им, по предложение на кмета на общината общинският съвет приема решение за създаване на общинско предприятие за осъществяване на тези дейности или за откриване на процедура за избор на оператор за възлагане стопанисването, поддръжката и експлоатацията на язовирите чрез предоставянето им под наем или на концесия. В тази именно връзка, обсъждайки цитираната разпоредба, съдът необосновано и неправилно приема, че единствено имотът по т. 12 от решението на ОбС отговаря на изискванията по § 12 ПЗР ЗИДЗВ, тъй като е язовир, който не е отдаден за стопанисване на друго лице и се управлява от кмета на общината. За всички останали имоти, счита, че не са налице предпоставките за вземане на решение на ОбС за отдаването им под наем в хипотезата на § 12 ПЗР ЗИД ЗВ. Така за водоемите, относно които е прогласена нищожността на решението на ОбС /с необжалваната част от съдебното решение/, съдът излага съображения, че те не представляват язовири - публична общинска собственост, а за язовирите, посочени в списъка по т. т. 2, 8, 9, 10 и 11 от решение № 1716/2015 г. на ОбС-Стара Загора, относно които решението е атакувано пред касационната инстанция - че независимо, че в представените за тях АПОС е отразен начин на трайно ползване "язовир", при липсата на изрично посочване, че се управляват от кмета на общината на основание чл. 12, ал. 5 ЗОбС, отново не е налице една от предпоставките по смисъла на § 12 ПЗР ЗИДЗВ - че за тях няма сключени договори за стопанисването, поддръжката и експлоатацията им. Последният извод е необоснован и влиза в противоречие с приложимия закон. На първо място следва да се има предвид, че според чл. 56, ал. 1 ЗОбС /в редакцията му след изм. по ДВ, бр. 101/2004 г./, за общинските имоти се съставят актове за общинска собственост по образци, утвърдени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, като едва с чл. 16, ал. 1 от Наредба № 8/17.12.2009 г. за утвърждаване на образците на актове за общинска собственост, на досие на имот - общинска собственост и на регистрите, предвидени в ЗОбС, и за определяне реда за съставянето, воденето и съхраняването им, е въведено изискването, когато имотът - общинска собственост не е предоставен за управление по установения ред, да се вписва, че същият се управлява от кмета на общината на основание чл. 12, ал. 5 ЗОбС. Съдът не е съобразил, че към момента на съставянето на АПОС за процесните имоти - № № 00769/4.02.2000 г., 00661/3.12.1999 г., 00468/24.08.1999 г., 00662/3.12.1999 г. и 00658/3.12.1999 г., няма действащо изискване в посочения смисъл, а оттам и липсата на отразяване, че имотите се управляват от кмета на общината, не означава, че същите са предоставени за стопанисване, поддръжка и експлоатация на трети лица. В горепосочените актове за публична общинска собственост, съставени относно оспорваните от касатора имоти, в графа "вид и описание на имота" изрично е отразено, че те са язовири и няма данни да са предоставени за ползване на трети лица. В същия смисъл е и предложението, направено от кмета на Община Стара Загора /л. 17 по адм. дело № 127/2015 г./, по което е издаден атакувания пред първата инстанция акт. В него изрично е отбелязано, че водните обекти не са предмет на действащи договори за стопанисване, поддръжка и експлоатация. С оглед на това и разпределението на доказателствената тежест в процеса, необосновано съдът приема, че процесните имоти /по т. т. 2, 8, 9, 10 и 11 от решение № 1716/2015 г. на ОбС-Стара Загора/ попадат извън кръга на визираните в § 12, т. 2 ПЗР ЗИДЗВ. При липсата на данни имотите да са предоставени за управление на други лица, следва да се приеме, че те се управляват от кмета на общината, съобразно изричното правило на чл. 12, ал. 5 ЗОбС. Наред с горното и във връзка с мотивите на атакувания съдебен акт следва да се отбележи, че правилно е прието, че не се установява процесните имоти да представляват обекти по смисъла на § 3 ПЗР ЗСН, относно които е налице пречка за отдаване под наем по реда на ЗОбС. Само в случай и при условие, че към момента на влизане в сила на ЗСН, няма сключен договор по § 3, ал. 2, и до предявяване на искането по реда на § 3, ал. 3, такъв имот може да бъде отдаден под наем по реда на чл. 12, ал. 4 ЗОбС, след съгласуване с надзорния орган, съгласно § 4, ал. 1 ПЗР ЗСН. Излагайки в тази връзка съображения, основани на липсата на данни дали имотите се управляват от кмета на общината по смисъла на чл. 12, ал. 5 ЗОбС, съдът не е съобразил, че посоченият текст на § 4 ПЗР ЗСН, има предвид редакцията на чл. 12, ал. 4 ЗОбС по ДВ бр. 96/1999 г., преди изменението на ЗОбС по ДВ бр. 101/2004 г., след което отдаването под наем на части от имоти - публична общинска собственост се урежда вече с чл. 14, ал. 7 ЗОбС. В резултат са направени изцяло неправилни изводи, основани на правилото на чл. 12, ал. 4 ЗОбС, в понастоящем действащата редакция на тази разпоредба, във връзка с текста на ал. 5. Действително, правилно административният съд приема, че след като язовирите са публична общинска собственост и липсват данни да са включени в имуществото на търговско дружество или на сдружение за напояване, /което изключва приложението на § 4, ал. 1 вр. § 3 ПЗР ЗСН/, то относимо в случая е и правилото на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗК, че обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост се предоставят на концесия по реда на този закон. Но не е отчел, че приложимата в случая редакция на чл. 14, ал. 7 ЗОбС /по ДВ бр. 15/2011 г./, за разлика от предходната, не изключва от кръга на обектите, които могат да бъдат отдавани под наем по реда на ЗОбС, подлежащите на концесиониране обекти. При постановяване на процесното решение на ОбС-Стара Загора е действаща и разпоредбата на § 12, т. 2 ПЗР ЗИДЗВ /обн. ДВ, бр. 103/2013 г./, според която именно общинският съвет приема решение за откриване на процедура за избор на оператор за възлагане стопанисването, поддръжката и експлоатацията на язовирите, чрез предоставянето им под наем или на концесия в общините, на чиято територия има язовири - публична общинска собственост, по предложение на кмета на общината. Следователно, незаконосъобразно първоинстанционният съд приема, че за процесните имоти - язовири, публична общинска собственост, за които няма данни да са сключени договори за стопанисване, поддръжка и експлоатация с трети лица, не са налице всички предпоставки за постановяване на решение по смисъла на § 12, т. 2 ПЗР ЗИДЗВ. Другояче казано, като е прогласил нищожността на атакуваното пред него решение на ОбС в частта му относно описаните в него имоти по т. т. 2, 8, 9, 10 и 11, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен поради наличието на основания по чл. 209, т. 3 АПК. С оглед установената по делото фактическа обстановка, налагаща извода, че за тези процесни имоти са налице всички предпоставки по смисъла на § 12, т. 2 ПЗР ЗИДЗВ, при условията на която е издадено атакуваното решение на ОбС-Стара Загора, и предвид издаването на последния акт от компетентен орган, при съобразяване с административно-производствените правила, приложимия закон и неговата цел, следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което подаденият пред първата инстанция прокурорски протест, срещу посочената част от решението, да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода от спора и своевременно направеното от касатора искане за присъждане на разноски, Районна прокуратура-Стара Загора следва да заплати на Община-Стара Загора сумата от 300 лв, представляваща определен от съда размер на юрисконсултско възнаграждание, съобразен с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение