Решение № 10553 от 22.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4691/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Кредирект“ ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 2798/10.03.2026 г., постановено по адм. дело № 2924/2025 г. на Административен съд (АС) - Пловдив, с което по жалба на С. И. В., е обявен за нищожен изричен отказ на „Кредирект“ ЕООД, в качеството му на администратор на лични данни да предостави копие на носителите на нейни лични данни, в това число сключените между страните договори за потребителски кредити и съпътстващите ги документи, и преписката е върната на дружеството за произнасяне по заявлението на В.. Касационният жалбоподател твърди, че решението е недопустимо. Счита същото за неправилно. Иска да бъде обезсилено като недопустимо или отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - С. И. В., в писмен отговор и писмена молба, чрез процесуален представител, оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Върховната касационна прокуратура не взима участие в производството. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество същата е неоснователна. За да постанови процесното решение, АС е приел, че оспореният пред него отказ е издаден от некомпетентен орган, като същият е подписан от юрисконсулт Вълканов, без да са налице доказателства последният да разполага с необходимата компетентност за издаване на такъв тип актове, съответно да е оправомощен от администратора за това. С оглед тези съображения АС – Пловдив е обявил нищожността на оспорения пред него отказ и е върнал преписката на дружеството за произнасяне по заявлението на В. за упражняване на право на достъп до информация. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Неоснователно е възражението за недопустимост. Обстоятелството дали заявлението е подадено чрез надлежно упълномощен представител е въпрос, по който администраторът дължи произнасяне – при съмнение той може да изиска допълнителна информация по чл. 12, пар. 6 от Регламент /ЕС/ 2016/679 или да откаже мотивирано – а не предпоставка за съществуването на самото заявление. В случая администраторът е отговорил по същество, отказвайки на В. предоставяне на копие от исканите документи, съдържащи нейни лични данни, с което е налице отказ по заявление по чл. 15, пар. 3 от Регламента, подлежащ на съдебен контрол. Останалите доводи за обхвата на пълномощното и приложимостта на чл. 15 и чл. 20 се отнасят до законосъобразността на отказа и подлежат на преценка от администратора при новото произнасяне. Правилен е изводът на съда, че оспореният отказ е издаден при липса на компетентност, което съставлява основание за обявяване на нищожността на акта, поради нарушение на чл. 146, т. 1 АПК. При упражняване на права от субекта на данни по чл. 12-17 от Регламент /ЕС/ 2016/679, задължен за произнасяне е администраторът на лични данни. Когато администраторът на лични данни е физическо лице, следва да отговори лично, а ако е юридическо лице - чрез лицата, които имат право да го представляват. В случая изпратеният отговор от името на администратора на лични данни (без дата и номер)е подписан от юрисконсулт В. Вълканов, в чието пълномощно липсва упълномощаване да се произнася по заявления на субектите на данни от името на администратора на лични данни. Ето защо, както е посочил административния съд, липсата на представителна власт обосновава извод за нищожност на издадения от администратора акт поради липса на компетентност на лицето, подписало акта. Предвид изложеното, решението е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на адвоката на ответника по касация следва да се присъди адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 460 евро, съобразен с разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение