Решение № 197 от 7.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 177/2009 г.

Решение № 197 от 7.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 177/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата К. Г. А. срещу присъда № 20/2.02.2009 г. на Великотърновски апелативен съд, постановена по внохд № 227/2008 г., с която е отменен съдебния акт на Окръжен съд-Русе от 2.07.2008 г. и ангажирана нейната наказателна и гражданска отговорност за престъпление по чл. 217, ал. 4, пр.1, вр. ал. 1, пр. 1 НК. В касационната жалба се визират допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, изразяващи се в дерогиране императивните предписания на чл. 246 и чл. 287 НПК, обосновали неправилно приложение на материалноправната норма на чл. 217 НК и санкциониране на подсъдимото лице за престъпно деяние, за което не е повдигнато обвинение от прокурора. Релевират се оплаквания и за несъблюдаване на материалния закон, мотивирани със съображения за некомпетентна интерпретация на обективната и субективна съставомерност на инкриминираното посегателство, и несъответност на очертаните признаци в чл. 217 НК на установената по делото фактология. Аргументира се позиция, че доказаните договорни отношения между " за з. земя" АДСИЦ и К. А., в обсега на които подсъдимата получавала определен финансов ресурс, за да го "харчи" в интерес на възложителя за закупуване на недвижими имоти, поемайки задължението да се отчита за своята дейност не сочат на изискуемото се от наказателния кодекс (чл. 217 НК) "умишлено ощетяване на поверено за управление и пазене чуждо имущество". Излагат се и възражения за неправилно формирани щети през инкриминирания период от време (1.01.2006 г.-30.09.2006 г.), поради липса на данъчно-ревизионен акт и непредставяне от пострадалото юридическо лице на направените от К. А. и одобрени от фонда заявки за закупуване на земя, въз основа на които са превеждани суми по сметка № 1077306021 в "Булбанк" - Русе. Предлага се касационният съд да упражни регламентираните в чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК правомощия, като отмени атакуваната въззивна присъда и оправдае подсъдимата К. А. за извършено престъпление по чл. 217 НК, с произтичащите от това наказателноправни и гражданскоправни последици. В съдебно заседание на 16.04.2009 г. упълномощените защитници на К. А. поддържат визираните в жалбата касационни основания и подкрепящите ги доводи, допълнително развити в представено писмено становище Последното обективира и констатации за съществуващо противоречие между приетите от въззивната инстанция фактически положения за парични трансфери от лична сметка на подсъдимата към тази на "Е. за з. земя" под № 1077306021 и за преведени суми от инкриминираната сметка към Компания "Земя", и събраните доказателствени материали (обясненията на К. А., заключението на вещото лице Р. Б. пред ОС-Русе и допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, допусната от АС-Велико Търново), индициращи на необоснованост на съдебния акт, за която касационната инстанция не дължи произнасяне. Подсъдимата А. се явява лично пред ВКС и в предоставената й последна дума заявява, че е невинна и моли да бъде оправдана. Гражданският ищец "Е. за з. земя" АДСИЦ участвува в настоящото производство чрез п., който охранявайки процесуалните му права и законни интереси, пледира за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че обжалваният съдебен акт на въззивната инстанция, следва да бъде оставен в сила, като правилен, законосъобразен и справедлив. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото в пределите на касационната проверка по чл. 347 НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 92/2.07.2008 г., по НОХД № 102/2008 г., Русенски окръжен съд е признал подсъдимата К. Г. А. за невиновна в това за периода 1.01.2006 г.-30.09.2006 г., в гр. Р. да е присвоила чужди движими вещи- парична сума в размер на 308 240,83 лева, собственост на "Е. за з. земя" АДСИЦ-София, които владеела и пазела, като обсебването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, и на основание чл. 304 от процесуалния закон я оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1 НК, поради несъставомерност. С атакувания въззивен съдебен акт от 2.02.2009 г., Великотърновският апелативен съд в производство, инициирано по протест на представителя на обвинителната власт и жалба на конституирания граждански ищец "Е. за з. земя" АДСИЦ, гр. С., е отменил изцяло първоинстанционната присъда по НОХД № 102/2008 г. и вместо нея постановил нова, с която ангажирал наказателната и гражданска отговорност на К. А. за съзнателно ощетяване на чуждо имущество, поверено й да го управлява, с последвали от деянието значители щети в размер на 305 002,25 лева - престъпление по чл. 217, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК, оправдавайки я изцяло по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1 НК, както и за разликата в стойността на причинените щети от 305 002,25 лева до 308 240,83 лева. С визираната присъда на подсъдимата са наложени наказания - две години и два месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване и глоба в размер на 150 лева, като същата е осъдена да заплати сумата от 305 002,25 лева, представляваща имуществена обезвреда, ведно с държавна такса съобразно уважените гражданскоправни претенции, и разноски в полза на държавата и гражданския ищец, индивидуализирани по размер. При осъществения инстанционен контрол ВКС не установи несъобразяване с нормите на чл. 246 и чл. 287 НПК, предпоставило отговорността на К. А. за злоупотреба с доверие при липса на фактическо и юридическо обвинение по чл. 217 НК, и довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата. С обвинителния акт на Окръжна прокуратура-Русе се претендира извършено от К. А. престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1 НК (обсебване), при описана конкретика от факти, сочещи на възникнали между публично дружество със специална инвестиционна цел "Е. за з. земя" и фирма "Елит ДМ" ЕООД, гр. Р., представлявана от К. А. търговски отношения, по силата на сключени през 2005 и 2006 г., договори за посредничество. Последните възлагали на подсъдимата проучване на пазара на територията на Русенска, Плевенска и Ловешка области; намиране на з. земи за продажба; водене на преговори и след одобрение от Фонда последващото им закупуване, срещу изплащане на съответни възнаграждения. В изпълнение на уговорените клаузи и в съответствие на регламентиращите правата и задълженията на съконтрахентите Вътрешни правила на "Е. за з. земя", директорът на юридическото лице с нотариално заверено пълномощно с рег. № 22567/19.12.2005 г. упълномощил подсъдимата А. да извършва всички правни и фактически действия от името и за сметка на дружеството, включително да се разпорежда с откритата лично от нея в клон на "Булбанк" АД-Русе сметка № 1077306021, в която авансово от Фонда били превеждани парични средства от друга собствена сметка при "Булбанк" АД, под № 1077074353. В пределите на реализираната от К. А. дейност по предоставения й мандат е визирано неправомерното поведение на подсъдимата, изразяващо се в теглене на суми от посочената сметка № 1077306021 и задържане на пари в размер на 308 240,83 лева, разходването на които не е отчетено с надлежна документация. При постановяване на въззивната присъда Великотърновски АС, съблюдавайки изложените от прокурора фактически положения, и базирайки се на безспорно установените и доказателствено обезпечени от допуснатите съдебно-счетоводни експертизи данни, дал различна правна оценка на очертаната фактология и ангажирал наказателната отговорност на К. А. за по-леко наказуемо престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 1 НК, като приел недоказаност за разликата в инкриминираната парична сума от 305 002,25 лева до 308 240,83 лева, за която подсъдимата е оправдана. Упражнените правомощия не обосновават изменение на обвинението и не аргументират пороци в работата на въззивния съд. Изменение на обвинението по смисъла на чл. 287 НПК е налице, когато на обвиняемия, респективно подсъдимия, не са били предявени по изискуемия се процесуален ред всички обстоятелства, върху които се изгражда обвинителната теза и които имат значение за определяне на фактическия състав на престъплението и правната му квалификация, поради което и той не е могъл чрез обясненията си, чрез посочване или изискване на доказателства или чрез други процесуални способи да реализира правото си на защита. Този институт е приложим при събрани в хода на осъщественото следствие пред първостепенния съд доказателства, предпоставящи съществена промяна във фактическите обстоятелства на деянието в обвинителния акт и създаващи основание за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, по което подсъдимият не се защитавал, или в случаите на правоприлагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, при кумулативна неизвестност на правнозначимите факти за органите на досъдебното производство, каквито хипотези не се констатират в конкретния казус. Въззивната инстанция се е съобразила с обективираната в обвинителния акт, воля на прокурора, поради което и реализираната компетентност по чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, чрез преквалификация на инкриминираното деяние и прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, не следва да бъде коментирана в аспекта на релевираните в касационната жалба"допуснати съществени нарушения на процесуалните правила", мотивирали накърнени права на подсъдимата в наказателния процес. В рамките на инстанционната проверка ВКС формира позиция за проявен професионализъм от въззивния състав и при интерпретация на материалноправната уредба. Правилно АС - Велико Търново е лимитирал престъпната съставомерност на инкриминираното деяние, словно материализирайки съображения за съзнателни поведенчески прояви К. А., субсумиращи се от наказателната норма на чл. 217, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК. Престъплението-злоупотреба с доверие се характеризира с особености на субекта и изпълнителното деяние, разграничаващи го от останалите посегателства. Те сочат на действия на упълномощено пред външния свят лице, изразяващи се в умишлено ощетяване на поверено за пазене и управление чуждо имущество, на каквито обстоятелства индицира конкретиката по настоящото дело. (Р1/27.01.2005 г. на КС по к. д. № 8/2004 г., Р 91/17.02.2009 г. по н. д. № 37/2009 г. на 3-то н. о. на ВКС). В качеството си на пълномощник на "Е. за з. земя", подсъдимата А. не е изпълнила произтичащите от договора за поръчка задължения - да използува превежданите по сметка № 1077306021 в "Булбанк" парични средства в интерес на дружеството и по предназначение (за закупуване на з. земя). Същата е злоупотребила с гласуваното й доверие, като изтеглила и задържала през инкриминирания период сумата от 305 002,25 лева, собственост на Фонда (неотчетена до днес), увреждайки принадлежащото към патримониума на пострадалото ЮЛ имущество и причинявайки му значителни щети. В контекста на изложеното неоснователни са възраженията за обективна престъпна несъставомерност, аргументирана с това че получаваният от "Е. за з. земя" финансов ресурс е предоставян за "харчене", а не за управление. Безспорно е, че възложените на А. от името и за сметка на дружеството фактически и правни действия относно покупката на з. земя, отдаването под аренда или наем на закупената земя и замяна на з. земя по чл. 36 от ЗСПЗЗ (контакти с физически лица, продаващи и наемащи з. земя от региона; представителна власт пред нотариуси, държавни и общински органи във връзка с изготвяне на документи, необходими за сключване на договори и оформянето им с нотариални актове; получаване на плащания; откриване, закриване на сметки и опериране със средствата по банковите сметки на Фонда при "Булбанк" АД, клон Русе), обективират управление на имуществени права. В техния обсег неминуемо се включва и разпоредителната дейност с предоставените парични средства от "Е. за з. земя", форма на която е разходването на преведените по сметка № 1077306021 суми, за сделки с недвижими имоти. В коментираната насока некоректни са доводите за доказателствена необезпеченост на приетите фактически положения досежно стойностните параметри на дължимото от К. А. и размера на настъпилите щети за пострадалото дружество, поради липса на изготвен данъчно-ревизионен акт и предвид неприлагането на направените от подсъдимата и одобрени от съконтрахента по договора за посредничество, заявки за закупуване на земя. Приобщената доказателствена съвкупност и назначените в хода на досъдебното и съдебно производство счетоводни експертизи категорично установяват постъпили парични суми на стойност 4 988 648 лева за периода от 4.05.2005 г. до 30.09.2006 г. по сметка № 1077306021, с получател К. А., като въз основа на компетентните мнения на вещите лица и след приспадане на отчетените и удостоверени с изискуемите се писмени документи парични средства, преведени за покупката на недвижими имоти и по сключените договори за наем и аренда на з. земя, съответно за реализираните във връзка с това разходи по подготовката, изготвянето на проекти за нотариални актове и изповядването на сделките, са определени причинените на дружеството имуществени щети. Лансираната от защитата на подсъдимата А. теза за изискуемост на данъчно-ревизионен акт като абсолютна предпоставка за фиксиране на финансови задължения и за ангажиране на наказателна отговорност противоречи на буквата и духа на процесуалния закон, допускащ установяване на основния факт, включен в предмета на доказване (извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него), чрез всички доказателствени средства и способи, предвидени в НПК. Необходимо е да се акцентира и на констатираната несъстоятелност на твърденията в касационната жалба и допълнението към същата, за безусловна необходимост от представяне на изпратените по електронната поща заявки. Същите, оценени в контекста на доказаните авансови преводи на парични средства от сметка № 1077074353 на Фонда към сметка № 1077306021, с която се разпореждала подсъдимата А., включващи освен цената при сделки за покупка на земя; рентни и наемни плащания по сключените договори за аренда и наем на з. те земи; суми за нотариални и държавни такси, за местни данъци, за адвокатски възнаграждения и за комисиони, дължими във връзка с извършената дейност по проучването на пазара, воденето на преговори и осъществените сделки, индицират на правна ирелевантност. По изложените съображения касационната инстанция намира, че в пределите на своята компетентност и предвид предоставените й процесуални възможности в съдебното производство, образувано по жалба на подсъдимото лице, следва да остави в сила атакувания въззивен акт на Апелативен съд- Велико Търново, постановен по внохд № 227/2008 г., с който е отменена оправдателна присъда на Окръжен съд-Русе от 2.07.2008 г., по НОХД № 102/2008 г. и ангажирана наказателната и гражданска отговорност на К. А. за престъпление по чл. 217, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение