Решение № 6129 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15093/2011 г.

ВАСIII отделение02.05.2012 г.докладчик т Йорданка Костова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 266 от 12.10.2011 г. по адм. д. № 224 по описа за 2011 г. на Административен съд- Ямбол Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6129 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15093/2011 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" против решение № 266 от 12.10.2011 г. по адм. д. № 224 по описа за 2011 г. на Административен съд- Ямбол. Иска се отмяната му като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Георги Тодоров Георгиев изразява становище за неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалбата на дружество Георги Тодоров Георгиев от с. Чарда, област. Ямбол Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/24176 от 13.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие - Разплащателна агенция", с което е установена като недължимо платена сума в размер на 813,23 лв във връзка с подадено от Георгиев общо заявление за единно плащане за 2009 г. с УИН 28/17210509/21191 г. Съдът е приел, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, визирани в разпоредбите на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 АПК, задължаващи административния орган да уведоми жалбоподателя за започналото административно производство, да му даде възможност да участва в него, да присъства на извършените проверки и да представи доказателства, не е събрал служебно необходимите доказателства, издал е административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, и не е обсъдил обясненията и възраженията на заинтересования, още повече, че не му е била осигурена възможност да направи такива. Съдът е приел също така, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон относно липса на недобросъвестно поведение на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно основните положения, изложени в Преамбюла на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Съгласно същите, когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното прилагане на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславя приложението на основанието, предвидено в чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и сумата не подлежи на възстановяване. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни правни изводи. Съгласно чл. 59 АПК, който се цитира в обжалвания АУПДВ, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като атрибути фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не се съдържат. Не може да се приеме, че получена нова база данни Система за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, изработена през 2010 г. от Министерство на земеделието и храните /МЗХ/ въз основа на ново ортофотогравско заснемане и очертан нов слой допустими площи за подпомагане по Схемата за единно плащане /СЕПП/, може да бъде фактическо основание да извършената корекция по плащанията. Не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, нито причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази новополучена официална информация в Интегрирана схема за администриране и контрол- регистър/ИСАК/, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази. Наред с това последващи поети задължение от МЗХ към Европейската комисия /ЕК/ по изготвен Консолидиран план за действие за подобряване работата на ИСАК не могат да бъдат възложени в тежест на земеделския производител. При подаване на заявление за подпомагане по СЕПП, както и по Схемата за национално доплащане на площ за 2009 г. жалбоподателят е бил подложен на всички видове проверки, произтичащи от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване на модулация, предвидени в регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. В същото време, след подаването на заявлението са извършени кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни в ИСАК - регистър Система за идентификация на земеделските парцели, като освен това е доказано, че заявените земи представляват допустим слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", който допустим слой е установен въз основа на извършени теренни проверки на МЗХ. Следва да се има предвид, че при подаване на заявленията си за подпомагане за кампания 2009 г. в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) е съществувал създаден специален слой, който обхваща допустимите за подпомагане земеделски земи. Слоят за допустимост е изработен чрез интерпретация на орфото изображения на територията на страната и чрез съпоставка на данните от декларираните площи през кампаниите 2007 и 2008 г. На основание чл. 43 ЗПЗП Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, след като установи истинността на подаденото заявление. На основание чл. 47, ал. 2 ЗПЗП Разплащателната агенция може да намали размера или да откаже плащане по схема, когато не са спазени изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет по реда на ДОПК, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП. Разпоредбата на чл. 166, ал. 1 ДОПК препраща към реда за издаване на административен акт, регламентиран в глава пета на АПК. Препращането е изчерпателно и следователно изключва глава седма АПК - "Възобновяване на производства по издаване на административни актове". В тази насока съображенията на съда са незаконосъобразни и не се споделят от настоящата инстанция, но не се отразяват на правилността на съдебното решение. Съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като е отказал да допусне исканата съдебно-техническа експертиза с цел изясняване на заявените като недопустими за подпомагане от жалбоподателя площи. АУПДВ не е мотивиран в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Във фактическите основания за издаването на акта не са посочени кои точно площи са обявени за недопустими, по какви причини административният орган счита, че същите попадат в недопустимия слой и каква е квадратурата им. Не е посочено какви видове административни проверки са били извършени, какво е констатирано в тях и въз основа на какви дейности. Поради тази причина вещото лице в съответствие с така формулираните въпроси не би могло да извърши проверка и да представи информация, различна от съдържащата се в приложените документи. По една част от формулираните към вещото лице въпроси между страните не съществува спор, като за това има представени и достатъчно писмени доказателства. Така например по делото няма спор, че през 2009 г. са били извършени две кръстосани проверки, при които не са били констатирани разлики между заявените от жалбоподателя площи и допустимите за подпомагане, и поради това РА към ДФ "Земеделие" е извършила плащане. По-късно обаче, през м. 11. и 12.2010 г. са извършени още две кръстосани проверки, които установяват грешка относно площите, допустими за подпомагане и в резултат на това е издаден оспорения АУПДВ. По тези факти никой не спори. Назначаването на исканата съдебно-техническа експертиза не би могло да доведе до изясняване на предпоставките на чл. 73, т. 4 от регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията, съгласно който задължението за възстановяване на недължимо плащане на земеделския стопанин не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския стопанин. По делото няма данни, а и във фактическите основания на обжалвания АУПДВ не се твърди, че с поведението си жалбоподателят е въвел в заблуждение органите на Разплащателната агенция, нито че в подаденото заявление са декларирани неверни данни относно вида и размера на площите. Още повече, че през 2009 г. са извършени две проверки, които са констатирали, че заявените от жалбоподателя площи са допустими за подпомагане. Последните две кръстосани проверки, на която се позовава административният орган, извършени през м. ноември и декември 2010 г., са осъществени в противоречие с чл. 24, т. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. Съгласно този текст, всяка проверка, включително и кръстосаната, при която са констатирани нередности, следва да бъда последвана от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Съгласно чл. 28 от същия регламент, всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на проверката, като съгласно т. 2 на чл. 28, на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на тези проверки и да направи забележки. Когато бъдат открити нередности, земеделският производител получава и копие от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка, възможността за подписване на доклада се предоставя, преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. В този смисъл независимо от новопредставената информация и констатираните при последващите кръстосани проверки различия е било задължително Разплащателната агенция да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. След като не е извършила тези действия, Разплащателната агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия, нито е установила причините, довели до тези несъответствия. Това е било абсолютно необходимо с оглед на факта, че през 2009 г. са били извършени две кръстосани проверки, които са установили, че заявените от жалбоподателя площи са допустими за подпомагане и едва третата и четвъртата проверка - през м. ноември и декември 2010 г., ги обявяват за недопустими. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, което е основание за отмяна на атакувания акт. С една евентуална съдебно-техническа експертиза тези недостатъци на процедурата не биха могли да бъдат преодолени. Правилно съдът се е позовал на процесуални нарушения по АПК, защото административният орган не е уведомил жалбоподателя за започналото административно производство и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение също е съществено, защото, ако бенефициентът бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. Ответната страна не е направила искане за присъждане на разноски за касационното производство и няма доказателства за направени такива. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

1