Решение № 622 от 17.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6519/2007 г.

Решение № 622 от 17.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6519/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218и, ал. 1 ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.). Образувано е по касационна жалба от Х. Я. П. ЕГН **********, гр. С. чрез процесуален представител адвокат Л против въззивно решение на Смолянски окръжен съд № 254/26.10.2007 г. по гр. д. № 184/32007 г., постановено в производство по чл. 218з, ал. 1 ГПК след отменително решение на ВКС, I г. о. № 234/3.04.2007 г. по гр. д. № 22/2006 г. С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение на Смолянски районен съд № 474/17.01.2005 г. по гр. д. № 551/2004 г., с което е отхвърлен предявения от Х. Я. П. против Х. Н. Г. и Н. Х. Г. иск с правно основание чл. 109 ЗС да премахнат незаконно построена пристройка между тяхната жилищна сграда в УПИ № V* и парцелната граница на имота на ищеца № 4* участващ в УПИ VI-476,475, кв. 8 по ЗРП на гр. С., кв. С жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение и постановяването му при съществени нарушения на процесуални правила-основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Конкретни доводи: въззивният съд не е съобразил приетото от касационната инстанция обстоятелство, че процесната постройка е незаконна и при съществено нарушение на процесуалните правила е приел, че процесната постройка е търпим строеж и се намира в режим по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, позовавайки се на заключението на оспорената единична експертиза на в.л. К. и на в. л. В. без да обсъди заключението на тройната СТЕ. Ответниците по касация Н. Х. Г. и Х. Н. Г. са оспорили жалбата по съображения, изложени с писмено възражение. Подробни съображения са изложили с писмена защита. Считат жалбата за неоснователна и молят решението да се остави в сила. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу валиден и допустим съдебен акт в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Процесната пристройка към жилищната сграда на ответниците по касация е построена през 1976 г. с виза за проектиране, одобрен проект от Главния архитект на Община С. и разрешение за строеж, но за строежа липсва протокол за определяне на строителна линия и ниво и е изпълнен в отклонение от одобрения архитектурен проект с изграждане на капандура и промяна на покривните линии, в резултат на което стрехата опира върху съществуващата подпорна стена между имотите на страните на част от граничната линия между двата имота. Според Главния архитект на Община С. извършеното строителство може да бъде узаконено, но след привеждане на покрива на пристройката съобразно изискванията на съответните строителни правила и норми. Съгласно заключението на вещите лица от състава на тройната съдебно-техническа експертиза изградената пристройка е допустим и търпим строеж по правилата и нормите, действащи по време на извършването на строежа, но само до стоманобетоновата плоча на кота +2.51, а надвишението с изградената покривна конструкция над подпорната стена не отговаря на одобрения архитектурен проект. В съответствие с указанията на ВКС в отменителното решение с оглед правното основание на иска - чл. 109 ЗС ищецът е уточнил по делото пречките и неудобствата за упражняване на правото на собственост върху собствения му имот. Посочил е, че исковата молба е основана на обстоятелството, че ответниците са изградили незаконна пристройка между тяхната жилищна сграда и парцелната граница на имота му, че незаконната пристройка опира на самата парцелна граница, като стрехата на незаконната пристройка покрива подпорната стена, която е изцяло в имота му, че незаконната пристройка пречи за поддържане и ремонт на подпорната стена, че не е спазено законното отстояние от 3 м. от границата на имота му, както и да се премахнат отдушник на санитарния възел на пристройката и комин на жилищната сграда, чиито дим отива към неговата сграда. Въззивното решение с изцяло отхвърлителен резултат по предявения иск е необосновано. Правният извод на съда, че процесната пристройка е търпим строеж не съответства на събраните по делото писмени доказателства и заключението на тройна съдебно-техническа експертиза, съгласно които пристройката е узаконима, но само на ниво стоманобетонна плоча. Покривната част на пристройката съгласно всички събрани по делото доказателства (в т. ч. и становище на Главния архитект на Община С. следва да се коригира съобразно изискванията на Наредба № 7/22.12.2003 г. За тази част от пристройката искът с правно основание чл. 109 ЗС е основателен и доказан. Въззивното решение относно тази част на строежа следва да се отмени и постанови друго решение, с което ответниците да бъдат осъдени да премахнат сега съществуващата покривна конструкция на процесната пристройка (над стоманобетоновата плоча на кота + 2.51 м). С оглед изхода на спора в настоящата инстанция ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца 386.00 лв. за направените по делото разноски за всички инстанции. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение