Решение № 60 от 25.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 188/2019 г.

Решение № 60 от 25.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 188/2019 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на вчнд № 369/2017 г. на Апелативния специализиран наказателен съд /АпСНС/, отмяна на решение № 2/19.02.2018 г. като постановено при допуснати нарушения на закона и процесуалните правила и връщане на делото за ново разглеждане от въззвния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането и моли да бъде уважено по изложените в него съображения. Осъденият И. С. С. намира искането за основателно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, установи следното: С определение от 17.11.2017 г. по чнд № 3161/17 г., постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, Специализираният наказателен съд, на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК групирал наказанията, наложени на осъдения И. С. С. по нохд № 121/17 г. на РС гр. Пирдоп, по нохд № 2417/17 г. и № 3068/17 г. на СпНС и определил общо наказание от 1 година и шест месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален "общ" режим. На осн. чл. 59, ал. 1 от НК приспаднал времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение "задържане под стража" по нохд № 3068/17 г. С решение № 2/19.02.2018 г. АпСНС потвърдил първоинстанционното определение. Решението е влязло в сила на същата дата и не подлежи на касационна проверка. Искането е процесуално допустимо. То е подадено от оправомощена страна и не е обвързано със срок, тъй като е в полза на осъденото лице. Разгледано по същество е основателно. Основателен е доводът в искането, че първоинстанционният съд е постановил определението си при неизяснена фактология, като не е изпълнил задължението си да вземе мерки за разкриване на обективната истина, вменено му с разпоредбата на чл. 13 от НПК, а въззивният съд не е констатирал и не е отстранил допуснатото нарушение. Видно е от приложените по делото материали, че по присъдите на СпНС, включени в съвкупността по чл. 25 от НК, на осъдения С. са били наложени наказания лишаване от свобода, а по присъдата на РС гр. Пирдоп- "пробация" за срок от шест месеца, включваща двете задължителни пробационни мерки. Това обстоятелство е изисквало решаващите съдилища да изяснят дали наказанието "пробация" е изтърпяно от осъдения и при положителен отговор- да приложат императивната норма на чл. 25, ал. 3 от НК. Изясняването на въпроса за съдебното минало на С. е предпоставка за правилното приложение на материалния закон, изискващ приспадане на изтърпяваното наказание "пробация" от определеното общо наказание "лишаване от свобода". Допуснатото нарушение на процесуалния закон е съществено, защото е довело до неизясняване на важно за правилното приложение на материалния закон обстоятелство. Налице е основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на наказателното дело. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение