Решение № 541 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10123/2018 г.

Решение № 541 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10123/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по чл. 208 и сл. АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Узунов против решение № 1478/22.06.2018 г., постановено по адм. дело № 955/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта с която е отхвърлено оспорването му срещу Ревизионен акт /РА/ № 161005464/11.04.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден в оспорената част с Решение № 991 от 17.10.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" /сега Д "ОДОП"/ Пловдив при ЦУ на НАП По подробно изложени в жалбата съображения поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Наведените оплаквания са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира за отмяна на обжалваната част от съдебното решение и присъждане на направените по делото разноски за всички инстанции. Подробни съображения развива и в писмена защита. Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП" Пловдив в писмена защита, изготвена от юрк. Левова, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС – Пловдив е отхвърлил жалбата на Г. Узунов против Ревизионен акт /РА/ № 161005464/11.04.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден в оспорената част с Решение № 991 от 17.10.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" /сега Д "ОДОП"/ Пловдив при ЦУ на НАП в частта, с която допълнително му е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.); за 2004 г. в размер на 398. 85 лв. и лихви 304. 26 лв.; за 2006 г. данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.); в размер на 118347. 70 лв. и лихви 59331. 86 лв.; за 2007 г. данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 1606. 14 лв. и лихви 580. 99 лв. и за 2008 г. данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 1975. 05 лв. и лихви 416. 56 лв. и е изменил ревизионния акт, като е намалил допълнително определения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.); за 2005 г. и прилежащите лихви, от 9805. 20 лв. на 6765, 25 лв. и лихви от 6239. 80 лв. на 4331, 16 лв. Делото е за втори път пред ВАС, върнато е за ново разглеждане поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като са дадени задължителни указания да бъде възложена допълнителна техническа-оценъчна експертиза, да изиска доказателствата, въз основа на които е изготвена СОЕ, да извърши съответна преценка дали изготвената оценка е в съответствие с нормативно регламентираните методи за определяне на пазарната стойност на процесните обекти. Основна дейност на ревизираното лице е сделки с недвижими имоти и с ограничени вещни права върху тях - покупка, продажба, дарения, строителство, замяна. За ревизираните периоди жалбоподателят е осъществявал множество сделки с недвижими имоти. Поради което, на него и съпругата му Д. Узунова са възложени ревизионни производства. Недвижимите имоти и ограничени вещни права върху тях предвид, че са придобивани и отчуждавани през време на брака са СИО с изключение на някои сделки, които Д. Узунова е извършвала като търговец /ЕТ/. Спорът в производството се свежда до наличие на основания за облагане на ревизираното лице по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Както вече е посочено, органите по приходите са приели, че от страна на ревизираното лице са придобити УПИ, недвижими имоти и права на строеж, в качеството му на физическо лице в режим на СИО, които са продадени на трети лица, които трети лица от своя страна се договарят с ЕТ "Билдекс инжинеринг" и "Билдекс инжинеринг" ООД за изграждане на обектите, като едновременно с това са извършени множество дарения в режим на СИО на членовете на семейството и други лица. Правилно са мотивите на АС Пловдив, че основание за прилагане на презумпцията за достоверност на РА, установена с чл. 122, ал. 2 от ДОПК, е успешно проведеното главно доказване от приходната администрацията на наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Доказателствената тежест на органите по приходите в ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК за обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК следва от чл. 122, ал. 2, in fine от ДОПК. Не е налице спор относно факта на извършване от данъчнозадълженото лице на действия на разпореждане с недвижими имоти и права върху имоти, а относно пазарната цена на недвижимите имоти и права /при продажбите и превишението й над продажната/. Спорът е решен посредством източник на специални знания – заключението на приетата съдебно - оценъчна експертиза. Относимо към разрешаването на този въпрос е заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценъчна експертиза/СОЕ/ при новото разглеждане на делото, която е определила пазарната стойност на строителната услуга, пазарната стойност на правото на строеж и пазарната стойност на идеалните части от УПИ, съобразно указанията на Висшия по степен съд и предвид неотносимостта на експертното заключение, изготвено в хода на ревизионното производство. Експертът по СОЕ, в изпълнение на поставените задачи, е определил пазарната цена на идеалните части от УПИ, право на строеж и пазарна цена на строителните услуги към момента на сключване на сделките при наличните обстоятелства, характеристика на сградите, находящи се в гр. Пловдив, ул. "Дружба", ул. "Ильо Войвода", ул. "Митрополит Натанаил", ул. " Матинчеви градини" № 18, 20, ул. "Ген. Дан Николаев" ул. "Волга" № 6 А, КК Пампорово - обект "Стената", като в тази насока са съобразени и констатациите на влезлия в сила ревизионен акт № 16100088/04.04.2011 г., издаден на Д. Узунова, в качеството и на ЕТ "Билдекс инжинеринг – Д. Узунова". Изводите на вещото лице съответстват на изискванията на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, издадена от Министерството на финансите и Наредба № 5 от 26.02.1999 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, издадена от Министерството на финансите(отм.); , както и разпоредбите на § 1, т. 8 и т. 10 от ДР ДОПК, Поради което правилно съдът е приел заключението на вещото лице, като компетентно и обективно, въвеждащо в процеса с необходимата пълнота релевантните за разрешаване на настоящия административноправен въпрос факти и обстоятелства, кореспондиращо и с останалия доказателствен материал по делото. Предвид изложеното, несъгласието на касатора с начина на определяне на цената със СОЕ, е неоснователно. Неоснователно е и възражението за неправилно прилагане на пазарни цени за доставки към свързани лица, респективно за доставки на строителни услуги при бартерни сделки. Налице са сделки между свързани лица и е установено отклонение от пазарните цени по методите предвидени в пар. 1, т. 10 от ДР на ДОПК. При безвъзмездните доставки, данъчната основа е пазарната цена на предоставената стока или услуга – арг. от чл. 30, ал. 3, т. 4 от ЗДДС (отм.);. Установените в хода на ревизионното производство факти и обстоятелства обосновават извода, че са налице признаците на отклонение от данъчно облагане, поради което законосъобразно органите по приходите са установили допълнителни задължения за подоходен данък. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО, отм.), във връзка с чл. 18, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.); , когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, дължимият данък на лицата се определя, без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки. Решението е правилно, събраните доказателства са анализирани внимателно и задълбочено, като първоинстанционният съд е направил правилна преценка на събраните и по преписката и в хода на съдебното производство доказателства и е установил надлежно фактите. Тези правно-релевантни факти в тяхното многообразие (голям по обем оборот на сделки с недвижими имоти и вещни права и установени доходи от продажбата на жилищни имоти и вещни права, които не са декларирани от касатора, в качеството на физическо лице или в качеството на търговец) обосновават формираните правни изводи на съдебния състав, че по делото е установено наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – данни за укрити приходи или доходи, което води до определяне на данъчните основи за ревизираните периоди по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. По отношение на разходите за издръжка и живот следва да бъдат споделени изводите на съда, че доколкото от страна на оспорващия – ревизираното лице (касатора по настоящето дело) не е посочена определена наличност на парични средства към началото на ревизирания период – 01.01.2005 г. – 31.12.2008 г., през който са извършвани сделки с недвижими имоти, то извършените разходи за издръжка и живот могат да се определят съобразно информацията от НСИ, както следва: за 2005 г. – 5 736 лева; за 2006 г. – 6 460 лева; за 2007 г. – 7 776 лева и за 2008 г. – 8 734 лева. Съдът правилно се е позовал на заключението на ССчЕ, за да измени ревизионния акт в частта за 2005 г., като ръководейки се от правилото на нормата на чл. 160, ал. 5 от ДОПК правилно не е изменил акта във вреда на жалбоподателя в частта за 2006 г., за която е установен по-голям размер на данъка, от този изчислен от ревизиращите органи. Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати процесуални нарушения от съда. Съдът не е санирал процесуални нарушения на ревизиращите органи, а е приложил законовите норми, като се е обосновал подробно в мотивите на съдебния акт. Обратно на твърденията в касационната жалба, съдът не е игнорирал произволно доказателства, нито е санирал пропуски на ревизиращите, а е обсъдил и събраните на фазата на съдебния контрол доказателства – надлежно съдопроизводствено действие, опиращо се на приложимите процесуални норми, което нито една норма от ДОПК, регламентираща съдебното производство не забранява. При така изложените съображения постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 840 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Първо отделение