Решение № 6438 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7821/2011 г.

Решение № 6438 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7821/2011 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Миграция" в Министерството на вътрешните работи срещу решение № 1965 от 27.04.2011 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 9727/2010 г.

С обжалваното решение съдът отменил заповед № ЗДМ-485 от 23.12.2010 г. на директора на Дирекция "Миграция", с която на основание чл. 44, ал. 6 и 8 Закона за чужденците в Република България Мохамед Мохамед Арафат бил настанен принудително в специален дом за временно настаняване на чужденци до отпадане на пречките и създаване на организация за изпълнение на наложената принудителна административна мярка "експулсиране".

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за недопустимо - отменително основание по чл. 209, т. 2 АПК. Оспорената заповед била съобщена на Арафат на 23.12.2010 г. Той бил фактически настанен в дома същия ден, а жалбата била подадена на 28.12.2010 г., т. е. след изтичане на тридневния срок за обжалването й. Счита за неправилен извода на съда, че връчването на оспорваната заповед чрез запознаване със съдържанието й на български език не е редовно съобщаване, на езика, който чужденеца владее, поради което срок за обжалване не е започнал да тече. Сочи, че съдът се произнесъл по недопустима жалба, поради което моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което заповедта се остави в сила. Касаторът се представлява от юрисконсулт Иван Иванов.

Ответникът по касационната жалба - Мохамед Мохамед Арафат, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Решението на съда е недопустимо, тъй като се произнесъл по просрочена жалба. Доводите за допуснати процесуални нарушения при връчване на заповедта са неотносими, тъй като началото на срока се свързва не с връчването, а с фактическото настаняване в специалния дом, което е станало на 23.12.2010 г. Алтернативно излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - съдът неправилно приел, че преценката на административния орган не съответства на изискванията на чл. 44, ал. 6 Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Мохамед Мохамед Арафат е роден на х.хх.хххх г. в гр. Дамаск, гражданин е на Сирийската арабска република. Притежава регистрационна карта на чужденец № 821001015 и свидетелство за управление на моторно превозно средство № 481914.

1. За извършени престъпления по чл. 279 Наказателния кодекс Арафат бил осъден на по шест месеца лишаване от свобода. Наказанията изтърпял ефективно и на 23.12.2010 г. бил освободен от затвора.

1. Със заповед № ЗДМ-484 от 23.12.2010 г. на директора на Дирекция "Миграция", издадена на основание чл. 42, ал. 1 и 2 и чл. 42з, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, на Арафат били наложени принудителни административни мерки "експулсиране" и "забрана за влизане" в страната за срок от пет години.

1. Със заповед № ЗДМ-485 от 23.12.2010 г., издадена на основание чл. 44, ал. 6 и 8 ЗЧРБ, директорът на дирекция "Миграция" разпоредил Арафат да бъде принудително настанен в дом за временно настаняване на чужденци - до отпадане на пречките и създаване на необходимата организация за изпълнение на наложената принудителна мярка "експулсиране". Заповедта била връчена на чужденеца на 23.12.2010 г. и фактически бил настанен в дома на 23.12.2010 г., приемо-предавателен протокол (л. 30).

1. Запознаването на Арафат със заповедта за принудителна настаняване било извършено от старши полицай в дома за временно настаняване. Запознаването било извършено на български език, като полицаят твърди в представена по делото докладна записка, че чужденецът разбрал добре съдържанието на заповедта, заради което без възражение положил подпис и дата и удостоверил връчването на екземпляр от нея.

1. Арафат наел апартамент в гр. София, ж. к. "Бакърена фабрика", за срок от една година, считано от 20.12.2010 г. - договор за наем от 20.12.2009 г., сключен от надлежно упълномощен адвокат.

1. По делото били приложени заповеди № ОЧ-50 и № ОЧ-51 от 9.10.2009 г. на началника на Гранично полицейско управление, гр. Елхово, с които на Арафат били наложени принудителна административни мерки "принудителна отвеждане до границата" и "принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци. С писмо от 21.10.2009 г. директорът на Дирекция "Миграция" поискал от посолството на Сирийската арабска република издаване на безплатен пасаван на жалбоподателя, за да напусне страната.

1. От регистрационно-приемателен център - гр. София, към Държавната агенция за бежанците, с писмо изх. № 433 от 16.11.2009 г., било поискано от директора на дирекция "Миграция" предаването на чужденци, намиращи се в специалния дом за временно настаняване, в т. ч. и Арафат, във връзка с подадени молби за особена закрила. На 25.11.2009 г. на служител на регистрационно-приемателния център били предоставени пасаван, удостоверителен документ № 10638, карта 0481914 на името на Мохамед Мохамед Арафат.

1. По делото Арафат представил решение № 792 от 2008 г., регистър 798 по иск за потвърждаване на сключен на 29.06.2008 г. брак със Сабият Кадирова, родена в Дагестан, Руската федерация.

1. Жалбата на Арафат срещу заповед № ЗДМ-485 от 23.1.2010 г. била подадена в съда на 28.12.2010 г.

При така установените факти съдът приел от правна страна, че жалбата е допустима, тъй като чужденецът не бил запознат със съдържанието на оспорената заповед на езика, който владее, а съдържанието й, включително правото на обжалване, му били разяснени на български език. Приел, с оглед на декларираното и установено от съда ниво на владеене на българския език, че то не е достатъчно, за да се разбере съдържанието на връчената заповед. По съществото на спора съдът приел, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като противоречи на материалния закон и на принципа на съразмерност. Приел, че органът посочил като основание за налагане на мярката невизирано в релевантната правна норма основание - "до отпадане на пречките и създаване на необходимата организация за изпълнение на наложените принудителни административни мерки". Приел, че в оспорената заповед не се сочи нито едно от алтернативно посочените в чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ обстоятелства, които дават основание на органа да наложи принудителната мярка, както и че доказателствата по делото не установяват наличие на някое от тях - Арафат е с установена самоличност, няма доказателства за опасност да се укрие и да възпрепятства изпълнението на мерките. Издаването на заповед за принудително настаняване, без да са налице законовите предпоставки, приел за нарушение на принципа на пропорционалност. Въз основа на това направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменил.

Този извод на съда е правилен.

По делото няма спор за факти. Съдът правилно установил релевантните за предмета на делото факти и настоящата инстанция ги възприема като правилно, точно и пълно доказани. Спорът по делото е единствено досежно допустимостта на съдебното решение. Касаторът твърди, че решението е недопустимо, тъй като съдът се произнесъл по недопустима жалба - подадена след изтичане на законово определения срок.

Нормата на чл. 61, ал. 2 АПК е гаранция за защита правата на адресата на административния акт. Визираното в нея устно уведомяване за съдържанието на акта е юридически факт, който определя началния момент на възникване на субективното право на жалба. Неговото изключително значение за пораждането и упражняването на субективното право обуславя и строгостта на правилата, свързани с осъществяването му. При наличните по делото доказателства настоящата инстанция счита за обоснован извода на съда относно релевантността на извършеното уведомяване за съдържанието на акта. За да породи желания от правната норма ефект уведомяването трябва да бъде по начин, който действително дава възможност на адресата на акта да разбере неговото съдържание, както и възможността да бъде оспорен по съдебен ред. Когато това става на език, който не е майчин и който адресата на акта не твърди, че разбира и владее в степен, която му позволява да осъзнае смисъла и съдържанието, както и правните последици на съобщеното, не може да се приеме, че уведомяването е извършено по начина, по който законодателят изисква, за да възникнат правните последици на нормата. Преценката на съда за възможността чужденецът да разбере и осъзнае съдържанието на съобщения акт в случая се основава както на личното му впечатление от нивото на знание на българския език от Арафат, така и от преценката на обстоятелствата, при които съобщаването е извършено - чужденецът е приведен от затвора в специалния дом за временно настаняване. Ноторно е, че напущането на и постъпването в такъв тип заведения - силно рестриктивен по отношение на правото на свобода, е свързано с попълването и подписването на различни по характер документи, което означава, че напълно е възможно, при недобро владеене на българския език, съдържанието на акта да не е разбрано в необходимата степен и обем. С оглед на това съдът счита за правилен извода за нередовност на съобщаването и с оглед на това за допустимост на подадената на 28.12.2010 г. жалба. Това прави твърдението на касатора за недопустимост на съдебното решение неоснователно.

Видно от изложеното единственото касационно основание, инвокирано от касатора, е неоснователно. При неоснователност на касационното основание и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд правилно установил фактите, субсумирал ги под вярната правна норма и направил обосновани правни изводи. С оглед на това решението следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд