Решение № 2662 от 14.3.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началник отдел Оперативни дейности - гр. Пловдив в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), срещу Решение 607 от 11.04.2022 г., постановено по адм. дело 697/2021 г. по описа на Административен съд (АС) Пловдив, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-55-0081930/19.02.2021 г., издадена от началника на отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в ЦУ на НАП, и НАП е осъдена да заплати на ТОНИ К ЕООД разноски по делото в размер на 550,00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения, че при установено по съответния ред административно нарушение органът в условията на обвързана компетентност е длъжен да наложи ПАМ на търговеца, като в тази връзка се поддържа, че от събраните доказателства по безспорен начин се доказва неизпълнение на задължението на търговеца по чл. 8, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 8, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с в § 75, ал. 6 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18/13.12.2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Посочва се още, че противно на приетото в първоинстанционното решение, наложената ПАМ изпълнява целите по чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Според касатора предприетите действия за отстраняване на нарушението в никакъв случай не могат да се определят като незабавни, тъй като са предизвикани от самата проверка. Отделно от това е посочено, че прилагането на ПАМ в конкретния случай е необходимо, тъй като ежедневната употреба на фискално устройство (ФУ), неприведено в съответствие с новите изисквания, установява наличието на трайно повтарящо се поведение на избягване на законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите от търговеца, което сочи, че същият е създал условия за увреждане на фиска, препятствайки възможността за осъществяване на въведения с измененията в Наредбата по-ефективен контрол. Излагат се също така аргументи, че заповедта е мотивирана, а принципът за съразмерност спазен. В заключение се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди Заповедта за налагане на ПАМ. Претендира се заплащане на разноски за държавна такса в размер на 70,00 лева, както и за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът - Т. К ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Г. Пейчинов, взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмени отговор и молба. Претендира се присъждане на сторените разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС - Пловдив е била Заповед за налагане на ПАМ ФК-55-0081930/19.02.2021 г., издадена от началника на отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в ЦУ на НАП, с която на Т. К ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 2 и чл. 187 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект Комплекс Сила - каса фитнес, находящ се в гр. Пловдив, [улица], стопанисван от Т. К ЕООД, с [ЕИК], и забрана достъпа до него за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредбата), във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗДДС. С оспореното в настоящото производство решение, АС - Пловдив е отменил заповедта за налагане на ПАМ и е осъдил НАП да заплати на Т. К ЕООД разноски по делото в размер на 550,00 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при неправилно прилагане на материалния закон и при несъответствие с целите му. На първо място е прието за безспорно установено, че към момента на проверката на 11.02.2021 г. в 11.45 ч. на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - Комплекс Сила - каса фитнес, дружеството не използва ФУ или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които да отговарят на изискванията за одобрен тип и да са одобрени от Българския институт по метрология, тъй като издадената в резултат на контролна покупка фискална касова бележка (ФКБ) не съдържа двумерен баркод QR код съгласно Приложение 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ , представляващ задължителен реквизит съгласно чл. 26, ал. 1, т. 16 от същата наредба. Освен това при проверка в ИС на НАП - модул Фискални устройства с дистанционна връзка , е установено, че данни от всяка фискална касова бележка не се предават автоматично от ФУ по дистанционната връзка към НАП съгласно Приложение 17 към чл. 10, ал. 10 и чл. 25, ал. 9 от Наредба Н-18/2006 г. Констатираните с проверката обстоятелствата са отразени в протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА 0081930/11.02.2021 г., а с протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства cep. АА 0024789/11.02.2021 г. от органите по приходите са иззети ФПр, модел TREMOL FP 15-KL с ИН на ФУ ZK120196 и ИН на ФП 50147085, с peг. 3889980, свидетелство за регистрация на ФУ от дата 22.01.2018 г., паспорт на ФУ, договор за техническо обслужване и ремонт 803. При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение безспорно е установено от събраните по делото доказателства, поради което попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, съгласно която ПАМ се налага по отношение на лице, което използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология. Прието е също така, че административният орган е формирал и надлежни мотиви досежно продължителността на срока за налагане на мярката. Според първоинстанционният съд, обаче, принудителната административна мярка не може да изпълни законово предвидените цели, за които е постановена, тъй като към момента на прилагането ѝ, административното нарушение по чл. 186, ал. 1 и 2 от ЗДДС, е преустановено. Последното обстоятелство, което не е било оспорено от административния орган, се установява от приетото по делото доказателство, а именно - електронно потвърждение за регистрация от 15.02.2021 г. на ФУ с номер ZK 154445, номер на свидетелство 769.01, за обект комплекс СИЛА - КАСА ФИТНЕС, видно от което от страна на Т. К ЕООД са предприети незабавни действия за отстраняване на така констатираното нарушение, изразяващи се в покупка и регистрация на ФУ, отговарящо на законовите изисквания. Според първоинстанционния съд, предвид изложеното и доколкото крайната цел, изрично посочена в процесната заповед за налагане на ПАМ, а именно ...промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният - недопускане на вреда за фиска... е постигната, то налагането на ПАМ за вече отстранено нарушение по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. не съответства на нито една от целите на ПАМ, визирани в чл. 22 от ЗАНН, и нарушава принципа за съразмерност, установен в чл. 6, ал. 2 от АПК, като в зависимост от това, че по делото нито се твърди, нито се установява да са настъпили вредни последици от правонарушението, съдът е приел, че се създават предпоставки за причиняване на вреди на търговеца, които са явно несъизмерими с преследваната от закона цел. Съдът, вземайки предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, е приел, че при постановяване на съдебния акт следва да бъде съобразен фактът на отстраняване на констатираното нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна. Решението на АС - Пловдив е правилно и законосъобразно. Неоснователни са доводите на касатора, че обжалваният съдебен акт е необоснован и постановен в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност всички събрани доказателства, наред с твърденията и възраженията на страните и в резултат на това е с достигнал до логически издържани и съответстващи на приложимия материален закон правни изводи. От фактическа страна е установено, че при проверка на 11.02.2021 г. се установява, че Т. К ЕООД не е изпълнило задължението си да работи с ФУ от одобрен тип, тъй като видно от приложения към протокола от проверката контролен бон с 054469/11.02.2021 г. на стойност 25,00 лева, същият не съдържа двумерен баркод (QR код). При тези факти, правилно съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология. Настоящата касационна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за, че заповедта е издадена при несъответствие с целта на закона и при неспазване на принципа за съразмерност, заложен в чл. 6 от АПК. За да прецени съответствието на наложената ПАМ с целта на закона, обосновано първоинстанционният съд е съобразил представените доказателства за своевременното преустановяване на нарушението (, намиращи се на л.20 от първоинстанционното дело), в резултат на което от 15.02.2021 г. продажбите в търговския обект се отчитат с фискално устройство от одобрен тип. Посоченото обстоятелство, че към момента на издаването на заповедта за налагане на ПАМ нарушението е било преустановено, е следвало да бъде зачетено при издаването на заповедта. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да доведе до промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект чрез правилно отчитане на оборота от продажби, както и да преустанови евентуалното административно нарушение и вредните последици от него, тъй като то вече е отстранено към момента на издаването на процесната ПАМ. Наред с изложеното, както и при липса на данни, че в резултат на допуснатото нарушение са укрити приходи и са налице вреди за фиска, определеният срок за запечатване от 14 дни се явява несъразмерен и в противоречие с принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК. По аргумент от чл. 22 ЗАНН правилно е прието, че след като нарушението е преустановено в рамките на четири дни от установяването му, то липсва необходимост от осъществяването на административна принуда в продължение на определения при условията на оперативна самостоятелност 14-дневен срок. В тази връзка следва да се подчертае, че прилагането на принудителни административни мерки трябва да бъде съобразено с необходимостта актовете и действията на административните органи да не причиняват вреди, които са явно несъразмерими с преследваната цел. В случая, налагането на ПАМ за 14-дневен срок за преустановено непосредствено след констатирането му нарушение, е явно несъразмерно на целта, за която актът се издава. Заповедта е в колизия с принципа, прогласен с чл. 6, ал. 5 АПК, и поради това на основание чл. 146, т. 5 е незаконосъобразна. Предвид изложеното следва да бъде прието, че не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата Административен съд Пловдив е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за разноски е неоснователна. При липсата на доказателства за уговорени и действително направени разходи по водене нa делото пред касационната инстанция, такива не следва да бъдат присъждани и на ответника по касационната жалба. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,