Решение № 3963 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5751/2016 г.

Решение № 3963 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5751/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Ю. Б. от гр. П., срещу решение № 578 от 17.03.2016 г., постановено по адм. дело № 1976 от 2015 г. по описа на Административния съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 231, взето с Протокол № 07/10.07.2015 г. на Общински съвет Р., с което се приемат списъци с имоти по Предложение с вх. № 92-ОбС-27/30.12.2011 г. от ОСЗ - Р. за предоставяне на земеделска земя, собственост на О. Р., за обезщетяване на собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, като изключва: земеделски земи публична собственост, съгласно приложен списък. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното решение на АС П. да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде обявен за нищожен или при условията на евентуалност отменен оспореният административен акт. Претендират се и сторените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Общински съвет Р., оспорва касационната жалба, като по същество твърди правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - IV отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение Административния съд - П. е отхвърлил жалбата на Ю. Б. против решение № 231, взето с Протокол № 07/10.07.2015 г. на Общински съвет Р., с което се приемат списъци с имоти по Предложение с вх. № 92-ОбС-27/30.12.2011 г. от ОСЗ - Р. за предоставяне на земеделска земя, собственост на О. Р., за обезщетяване на собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, като изключва: земеделски земи публична собственост, съгласно приложен списък За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че в случая Общински съвет - Р. е спазил указанията на влезлите в сила съдебни решения по настоящия казус, поради което е постановил валиден административен акт, който не следва да бъде обявен за нищожен на основание чл. 177, ал. 2 от АПК. На следващо място съдът е приел, че след като за процесните имоти има съставени актове за публична общинска собственост, то те представляват част от общинския поземлен фонд, а мерите и пасищата са обявени за публична общинска собственост и не могат да служат за обезщетяване, защото са собственост на общината. Общинският поземлен фонд е различен от земите по чл. 19 от ППЗСПЗЗ. Настоящата съдебна инстанция приема, че така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. На първо място неправилно Административен съд П. е определил предмета на съдебно оспорване, като е заключил, че Ю. Б. е оспорил решение № 231, взето с Протокол № 07/10.07.2015 г. на Общински съвет Р., с което се приемат списъци с имоти по Предложение с вх. № 92-ОбС-27/30.12.2011 г. от ОСЗ - Р. за предоставяне на земеделска земя, собственост на О. Р., за обезщетяване на собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, само в частта с която се изключва земеделски земи публична собственост, съгласно приложен списък. Видно от първоинстанционната жалба жалбоподателят е оспорил решение № 231, взето с Протокол № 07/10.07.2015 г. на Общински съвет Р. в частта с която се изключват имоти, което означава, че съдът е бил валидно сезиран както в частта на решението по точка I, подточка 1, така и в частта по точка I подточки 2, 3, 4 и 5 и по точка II, подточки 1,2 и 3. На следващо място настоящата съдебна инстанция счита, че съдът е обсъдил и е изложил мотиви единствено по отношение на възраженията за нищожност, но не се е произнесъл относно наведените доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. В този смисъл следва да бъде посочено, че крайният извод на първоинстанционният съд в посока законосъобразност на оспореното решение на Общински съвет Р. не се явява подкрепен с правни изводи с оглед конкретните факти по делото. Съдът е следвало на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 184 от АПК въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. По тези съображения касационната жалба се явява основателна, а обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено, а делото - върнат на друг състав на АС- П. за ново произнасяне съгласно указанията, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт. В съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК разноски не следва да се присъждат, независимо че са направени и поискани своевременно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,