Решение № 4123 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13330/2018 г.

Решение № 4123 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13330/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от Ж. Димитрова, действаща като ЕТ "Ж. Димитрова", чрез процесуален представител, срещу Решение № 1608 от 12.07.2018 г., постановено по адм. дело № 1974/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта му, с която е отхвърлена, включително и чрез изменение, жалбата й срещу Ревизионен акт № Р-26-1402498-091-01/06.01.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 285/08.04.2015 г. на Директора на дирекция «Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – гр. Пловдив.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните доказателства не подкрепят основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, както и, че неправилно е разпределена доказателствената тежест при тяхното установяване. Относно определените задълженията по ЗДДС сочи, че не са установени реалните продажби на стоките, включени в протоколи за бракуване № 1/30.12.2007 г., № 2/15.12.2008 г. и № 3/01.04.2009 г. Спрямо задълженията по ЗДДФЛ възразява, че съдът неправилно е приложил чл. 17, ал. 1 от ЗЗД при изследването на сключените в условията на привидност сделки. По същество се претендира отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната му част, отмяна на РА и присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, чрез процесуален представител, с писмена защита оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по адм. дело № 1974/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив е образувано в изпълнение на Решение № 8786/06.07.2017 г. по адм. дело № 5325/2016 г. по описа на ВАС, с което е отменено Решение № 489/07.03.2016 г. по адм. дело № 1365/2015 г. по описа на Административен съд - Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.

Предмет на производството е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № Р-26-1402498-091-01/06.01.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 285/08.04.2015 г. на директора на дирекция «ОДОП» – гр. Пловдив, с който за Ж. Димитрова, действаща като ЕТ "Ж. Димитрова" са установени допълнителни задължения за:

• ДДС за периода от 01.12.2007 г. до 31.12.2011 г. в общ размер на 22 998, 85 лв., ведно с лихва от 15 199, 84 лв.;

• Данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 31, 31 лв., ведно с лихва от 18, 60 лв.;

• Данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 5 229, 06 лв., ведно с лихва от 3 105, 79 лв., за 2009 г. в размер на 2 393, 50 лв., ведно с лихва от 1 150, 98 лв. и за 2011 г. в размер на 2 842, 74 лв., ведно с лихва от 779, 04 лв.;

• Вноски за ЗОВ: за 2007 г. - ДОО в размер на 1 320, 28 лв. и лихви от 1 608, 25 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 371, 91 лв. и лихви от 453, 03 лв., ЗО в размер на 446, 29 лв. и лихви от 332, 38 лв.; за 2008 г. ДОО в размер на 3 590, 40 лв. и лихви от 3 468, 01 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1 056 лв. и лихви от 1 020 лв. и ЗО в размер на 1 267, 20 лв., ведно с лихви от 752, 65 лв.; за 2009 г. ДОО в размер на 2 714, 40 лв., ведно с лихви от 2 039, 74 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1 044 лв., ведно с лихви от 784, 51 лв. и ЗО в размер на 1 670, 40 лв., ведно с лихви от 803, 26 лв.; за 2011 г. ДОО в размер на 2 426, 88 лв., ведно лихви от 828, 90 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 948 лв., ведно с лихви от 323, 79 лв и ЗО в размер на 1 516, 80 лв., ведно с лихви в размер от 415, 67 лв.

С обжалваното решение № 1608 от 12.07.2018 г., съдът е:

• отменил РА в частта относно дължимите вноски за ЗОВ за 2007, 2008 и 2009 години и изменил РА по отношение на вноските за ЗОВ за 2011 г., като задължението за ДОО е намалено от 2 426, 88 лв. на 2 123, 52 лв., а лихвите от 828, 90 лв. на 725, 29 лв., задълженията за ДЗПО – УПФ от 948 лв. на 829, 50 лв. и лихвите от 323, 79 лв. на 283, 32 лв. и задълженията за ЗО от 1516, 80 лв. на 1 327, 20 лв. и лихвите от 415, 67 лв. на 395, 21 лв.

• изменил РА в частта относно дължимия ДДС за периода от 01.12.2007 г. до 31.12.2011 г., като данъчното задължение е намалено от 22 998, 85 лв. на 22 094, 26 лв., и лихвите от 15 199, 84 лв. на 14 593, 89 лв.

• отхвърлил оспорването на РА в частта относно установените допълнителни задължения по ЗДДФЛ.

За да достигне до извод за неоснователност на жалбата в горепосочените части, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:

Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК след констатации за обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Същите са подкрепени от съставените парични потоци, сочещи превишение на разходваните над получените от ревизираното лице доходи. Установено е още, че стоките, описани в протоколи за брак № 1/30.12.2007 г., № 2/15.12.2008 г. и № 3/01.04.2009 г. не са с изтекъл срок на годност, поради което е прието, че те са продадени към 31.12.2007 г. и към 31.12.2008 г. без да са отчетени приходи от продажбата им. Констатирано е, че през периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2008 г. лицето не е отразявало в счетоводните си регистри фактури за закупени стоки, респ. не е отчитало съответните приходи от продажбата на тези стоки, придобити от доставчиците "Нестле Айс Крийм България" АД, "Тоби" ЕООД "Емона" ООД и "Дес комерс" ЕООД на обща стойност 10 530, 20 лева. След съобразяване на относимите към лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК ревизиращите са определили основите по чл. 122, ал. 4 ДОПК за облагане с данък върху доходите и съответните задължения за ЗОВ за периода 2007 г. –2011 г.

След анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност съдът е приел, че те подкрепят наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Преценил е, че данъчната основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК за 2008 г. е точно определена, въз основа на което в частта относно установеното задължение за 2008 г. по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ РА е законосъобразен.

Въз основа на заключението по проведената ССчЕ и при съобразяване с приетото по ТР № 1 от 18.05.2016 г. по тълк. дело № 3 от 2015 г. на ОС на І и ІІ колегия на ВАС, съдът е приел за изцяло недължими определените в РА задължения на ЗОВ за 2007, 2008 г, 2009 г. и за периода от 01.01.2011 г. до 15.02.2011 г., като е достигнал до извод, че дължимите ЗОВ за периода 15.02.2011 – 31.12.2011 г. са законосъобразно определени.

При формирането на съответните годишни данъчни основи съдът е преценил за неоснователни възраженията на ревизираната за симулативност на извършените през 2009 г. и 2011 г. покупо-продажби на недвижими имоти, както и за действително получени заемни парични средства от трети лица. В тази връзка той се е позовал на фактическите установявания на влязлото в сила решение № 2020 от 27.10.2015 г. по адм. дело № 1359/2015 г. на АС–Пловдив, потвърдено с решение № 3455 от 21.03.2017 г. на ВАС, в частта относно задълженията по ЗДДФЛ на съпругът й В. Димитров.

Относно установените задълженията за ДДС решаващият състав е счел, че облагаемият оборот по смисъла на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е достигнат от ЕТ към м. 12.2017 г. и се е запазил през цялата 2008 г. при отчитане на стойностите от ЕКАФП и стойността на стоките, описани като бракувани, както и на сумите по фактурите, издадени от "Емона" ЕООД и подписани от ревизираната. Съдът е изключил данъчните основи от всички фактури, които не са подписани от Димитрова като получател на доставките. Въз основа на заключението на вещото лице, решаващият състав е приел, че при посочените параметри допълнително дължимия ДДС за периода от 15.01.2008 г. до 31.12.2008 г. е в размер на 22 094, 26 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 14 593, 89 лв., като за разликата над тях е отменил РА.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Несподелима е тезата на касатора за неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса при установяването на основанията чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Действително, в тежест на органите по приходите е да докажат наличието на визираните обстоятелства, обуславящи облагането по аналог, като ги подкрепят със събрани доказателства. При установеното превишение на разходваните над получените от ревизираната средства, както и неустановеност на изтичането на срока на годност на бракуваните стоки, първоинстанционният съд правилно е приел, че посочените основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК са доказани и ревизионното производство законосъобразно е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК.

Неоснователен е доводът в касационната жалба, че последващата продажба на бракуваните стоки е предполагаема, поради което формираните от съда в тази връзка изводи са неправилни. При липсата на доказателства, че срокът на годност на стоките е изтекъл, обосновано решаващият състав е приел неустановените факти за неосъществени. След като бракът на стоките не е признат и същите не са налични при ревизираната, то правилно е прието, че те са предмет на последващи продажби, които на са декларирани.

Противно на аргументите на касатора, установените задължения за ДДС не са определени въз основа на фактурите на "Нестле Айс Крийм България" АД, "Тоби"ЕООД, "Емона" ООД и "Дес Комерс" ЕООД. Съдът е приел за реални само доставките, обективирани в подписаните от ревизираната фактури, издадени от "Емона"ООД. При определянето на останалите допълнителни задължения по ЗДДС са съобразени релевантните продажни цени на стоките, посочени в протоколите за брак.

Неоснователни са възраженията за неправилно прилагане на чл. 17, ал. 1 от ЗЗД относно сделките от 2009 и 2011 г. за покупко-продажба на недвижими имоти, относими към размера на определените задължения по ЗДДФЛ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тези сделки не са симулативни, тъй като не е установено твърдяното прикрито дарствено съглашение. Поради това, съдът законосъобразно не е изключил разходите за придобитите през 2009 г. и 2011 г. имоти от съответния паричен поток и точно е определил данъчните основи за облагане по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.

В касационната жалба не са изложени никакви доводи и възражения относно задължителните осигурителни вноски, а осъществената от касационния състав служебна проверка на съответствието на решението, в тази му част, с материалния закон сочи, че същото е правилно. Като е достигнал до извод, че в обжалваната му част РА е законосъобразен и е отхвърлил оспорването му, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 2 267, 69 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение