Решение № 15146 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10527/2018 г.

Решение № 15146 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10527/2018 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Сол България" ЕАД с ЕИК 121803715, представлявано от адв. Б. Станев, с която се обжалва решение № 8099/14.06.2018 г. по адм. дело № 4992/2017 г. на ВАС, тричленен състав. Касаторът поддържа, че решението е неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Въвеждат се конкретни касационни възражения, както следва: неизвършен служебен контрол за действителност на оспорвания административен акт; неправилно приложение на нормата на чл. 149, ал. 1 от АПК и определяне началния момент на срока по чл. 102, ал. 1 от АПК; необсъждане на възраженията против спазването на административнопроизводствените правила при издаването на оспорвания административен акт; необоснован и материално незаконосъобразен извод за съответствия на административния акт с целта на закона, разбиран като установените критерии за допустимост и пропорционалност в раздел 3.7.2 от Насоките, относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетиката за периода 2014-2020 г. (Насоките), както и с Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници (Наредбата). Ответната страна – министъра на енергетика, действащ чрез юрк. Г. Пенева, оспорва касационните възражения като неоснователни. Поддържа защита и искане за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, поддържа общо заключение, че обжалваното решение е допустимо и правилно, и че възраженията на касатора са неоснователни. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена в срок от страна в съдебния спор, за която съдебното решение е неблагоприятно, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт. По основателността на жалбата, съдът приема следното: Производството пред тричленния състава на ВАС е образувано по жалба на "Сол България" ЕАД против Заповед № Е-РД-16-303/23.03.2017 г. на министъра на енергетиката, с която на основание чл. 99, т. 1, чл. 100 и чл. 102, ал. 1 от АПК е възобновено производството за предоставяне на държавна помощ по заявление №Е-Е-ДП-136 от 24.10.2016 г. на "Сол България" ЕАД и е отменена заповед № Е-РД-16-655 от 21.12.2016 г. на министъра на енергетиката, с която е уважено заявление № Е-ДП-136 от 24.10.2016 г. на "Сол България" ЕАД и е предоставена помощ за намаляване тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници. Първоинстанционният съдебен състав е приел, че оспорваната заповед е законосъобразна и не са налице основания за прогласяване на нейната нищожност или отмяна. Приел, е че в настоящия случай производството по чл. 99 и сл. от АПК е възобновено от административния орган по пътя на самоконтрола във връзка с проверка на данни по заявление №Е-Е-ДП-136 от 24.10.2016 г. на "Сол България" ЕАД и предоставена помощ за намаляване тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, съгласно заповед на министъра на енергетиката № Е-РД-16-655 от 21.12.2016 г. Съдът е отхвърлил възражението за нищожност на оспорваната заповед като се е мотивирал, че компетентен орган по отмяна на заповедта на основание чл. 99 от АПК е министърът на енергетиката, който орган е издал отменената заповед. Посочено е, че по отношение на министъра на енергетиката не е налице по-горестоящ административен орган, а по отношение на заповедта, предмет на отмяна, законът не предвижда оспорване по административен ред. Отхвърлени са и оплакванията относно материалната законосъобразност на Заповед № Е-РД-16-303/23.03.2017 г. Установено е, че при първоначалното произнасяне по заявлението за помощ, въз основа на представените към заявлението документи от дружеството, административният орган е констатирал наличието на всички предпоставки за предоставяне на помощ в хипотезата на чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредбата, включително че основната икономическа дейност на заявителя е "Производство на промишлени газове " с код 20. 11 по КИД-2008, който е в сектор от изброените в приложение № 1 от Наредбата. Съгласно § 1, ал. 2, т. 4 от ПЗР на Наредбата, при подаване на заявлението за помощ за първия ценови период, удостоверението относно код на основна икономическа дейност следва да е за 2014 г., освен ако предприятието е съществуващо от 2015 г. Представеното от дружеството удостоверение е било за 2015 г., поради което от него е поискана допълнителна информация за установяване дали предприятието съществува от 2015 г. съгласно изискването на § 1, ал. 2, т. 4 от Наредбата. С изрична декларация от прокуриста на дружеството М. Д. с дата от 21.11.2016 г., представена с писмо №Е-Е-ДП-136/25.11.2016 г., е декларирано, че дружеството съществува от 2015 г. От тук е съобразена разпоредбата на § 1, ал. 2, т. 4 от Наредбата и факта, че основното икономическа дейност на предприятието за 2015 г. е "производство на промишлени газове" с код 20. 11 от изброените в Приложение № 1 от Наредбата. Въз основа на това е прието, че са налице всички предпоставки по Наредбата и затова е предоставена помощта. При започване и провеждане на административното производство за предоставяне на помощ за втория ценови период са установени други данни, а именно че предприятието съществува отпреди 2015 г. (справка от търговския регистър установява, че дружеството е търговец вписано на 24.05.2008 г.) и има дейност за финансовите години 2013, 2014, и 2015, както и че основната му дейност за 2013 и 2014 г. е "Търговия на едро с химични вещества и продукти" които не са включени в Приложения 1 и 2 към наредбата. Въз основа на събраните доказателствата по делото, съдът е кредитирал извода на министъра на енергетиката, че "Сол България" ЕАД е съществувало преди 2015 г., има дейност за трите финансови години 2013, 2014 и 2015 г., както и, че основната дейност за 2013 и 2014 г. е "Търговия на едро с химични вещества и продукти". Съдът е приел още, че произнасянето със Заповед № Е- РД-16-655 от 21.12.2016 г. е неправилно и в нарушение на изискванията за предоставяне на държавна помощ по Наредбата, както и че правилно и законосъобразно административният орган е възобновил производството и е отменил цитираната по-горе заповед. Прието е, че производството по възобновяване е образувано в тримесечния срок от влизането в сила на акта - 04.01.2017 г. като съдът е съобразил, че актът е издаден на 21.12.2016 г. и не е обжалван по съдебен ред. Установено е че при издаване на процесната заповед са спазени приложимите административнопроизводствени правила, като не са налице сочените в жалбата нарушения на тези правила. Съобразено е, че посочените правни основания в Заповед № Е-РД-16-303/23.03.2017 г. - чл. 99, т. 1, вр. чл. от АПК, във вр. с чл. 100 и чл. 102, ал. 1 от АПК, вр. чл. 8, ал. 3, вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 и т. 2 във вр. с § 1, ал. 2 от ПЗР от Наредбата - кореспондират напълно с извършените от административния орган процесуални действия, изложените мотиви и постановените крайни решения. Тричленният състав е приел, че в рамките на възобновеното производство министърът на енергетиката е събрал допълнителни писмени доказателства, изрично посочени в заповедта и е взел предвид същите при произнасянето по същество по подаденото от дружеството заявление, както и че тези документи са предоставени от дружеството в рамките на производството за следващия ценови период и тогава от страна на административния орган е констатирано противоречие с първоначално представените документи, също от самото дружество. Решението е правилно. Правните изводи, съдържащи се в мотивите към обжалваното решение на тричленния състав на ВАС са изведени при правилно установена фактическа обстановка и приложен материален закон. Решението на съда е постановено при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователни са касационните възражения, чрез които се атакува правилността на първоинстанционното решение. Трябва да се посочи, че касаторът погрешно приема начина на изчисляване от страна на съда на преклузивния срок по чл. чл. 102, ал. 1 от АПК, чрез което се търси установяването на основание за нищожност на заповед № Е-РД-16-303/23.03.2017 г. За да се приеме, че датата на влизане в сила на отменената заповед № Е-РД-16-655 от 21.12.2016 г. съвпада с датата на нейното издаване, следва да бъде установена правна норма, която да изключва съдебния контрол върху този акт. Само в този случай изтичането на срока за упражняване на правото на достъп до съд по отношение оспорването на акта, не би следвало да бъде зачитан и да има правно значение при определяне момента на влизане в сила на дадения акт. Не се споделя защитната теза, че благоприятните, но принципно подлежащи на съдебен контрол актове, влизат в сила към момента на издаването им, тъй като липсва правен интерес от оспорването им. При недопустимо упражнено право на обжалване, поради липса на предпоставка по чл. 147 от АПК, моментът на влизане в сила на акта се преценява към датата на преустановяване на правния спор за допустимост на производството, респ. от момента на влизане в сила на съдения акт, който установява недопустимостта на жалбата. При тези съображения, следва да се подкрепи извода на тричленния състав, че правомощието по чл. 99 от АПК е упражнено от министъра на енергетиката в срока по чл. 102, ал. 1 от АПК, респ. заповед № Е-РД-16-303/23.03.2017 г. не е нищожен акт. Неоснователен е и доводът изложен в касационната жалба, че тричленният състав на ВАС не е извършил служебен контрол за действителност на оспорвания административен акт. Видно от логичните и насочени към същността на съдебния контрол мотиви на решението, съдът е отчел както спазването на формата, така и на материалната компетентност на издателя на акта. Липсват нарушения на административнопроизводствените правила и най-вече на особено съществени такива, които съгласно установеното в съдебната практиката биха могли да бъдат основание за недействителност на административните актове. В тази връзка следва да се посочи, че съдът се е произнесъл с точни мотиви защо отхвърля възраженията на жалбоподателя относно спазването на административнопроизводствените правила при издаването на оспорвания административен акт. Нито в първоначалната жалба, нито в касационната, дружеството "Сол България" ЕАД доказва наличието на пропуск при установяването на фактите от страна на административния орган, както и това да е резултат от ограничаване правота на участие и защита в производството. Спорът за материалната законосъобразност на заповед № Е-РД-16-303/23.03.2017 г. в настоящото производство е за начина на изпълнение на закона, а не за фактите, установени в производството. Неоснователно е и възражението за необоснованост и противоречие на съдебното решение по отношение съответствието на административния акт с целта на закона. Касационната инстанция счита, че касаторът не може да черпи преки права, позовавайки се на критериите, посочени в Насоките, относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетиката за периода 2014-2020 г. В параграф 185 от Насоките са изложени принципни правила за допустимост на конкретната форма на компенсация, но не и задължение за осъществяване на такова компенсиране. С Насоките са определени условията, при които държавите членки могат да предоставят на национално ниво помощ по такъв начин, че да е в унисон с правилата на Европейския съюз за държавни помощи. Затова следва да бъде споделено заключението на тричленния състава на ВАС, който в своето определение от 18.04.2018 г. по делото, постановено на основание чл. 629, ал. 2 от ГПК, е приел че Насоките не представляват нормативен акт и нямат никаква обвързваща сила, тъй като същите представляват вътрешно-методологичен акт. т. е Насоките не могат да бъдат правнообвързващи нито за съда, нито за страните в спора, респ. не са условие за съответствие на процесния административен акт с тяхната цел. Настоящият състав не споделя и оплакването, че при преценката за съответствието на акта с материалния закон и конкретно на Наредбата, съдът се е позовал на "формални критерии", които нямат пряко отношение към дейността на дружеството и са в противоречие с целта на предоставяните държавни помощи. Във възражението липсва ясна връзка между икономическата дейност на дружеството "Търговия на едро с химични вещества и продукти" и факта, че на дружеството е отказана държавна помощ поради несъответствие на дейността му с допустимите за подпомагане икономически дейности. Касаторът на практика не сочи и не доказва право на държавна помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, което право да е отречено чрез Наредбата, респ. заложените в нея формални критерии за предоставяне на помощ. В тази връзка, съдът правилно е изследвал и е установил съответствие на заповед № Е-РД-16-303/23.03.2017 г. с материалния закон. Тук е мястото да се посочи, че в чл. 13 от Наредбата е предвиден ред за отмяна на заповедите за предоставяне на помощ, когато се установи, че не са били налице или са отпаднали предпоставките за отпускането й. Макар, че в обжалваната заповед № Е - РД-16-303/23.03.2017 г. административният орган се е позовал на Наредбата правните основания посочени в обжалвания акт не съответстват изцяло на чл. 13. Липсва разпореждане за възстановяване на неправомерно предоставената помощ, каквото е съдържанието на ал. 2 на чл. 13, но това нарушение не е съществено и няма пречка административния орган допълнително да постанови акт. При тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Страните не претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното, Върховния административен съд, Първа колегия, петчленен състав: