Решение № 5020 от 26.5.2022 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от началник отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител ст. юрисконсулт Д. Петрова срещу решение 995 от 15.07.2021 г. по адм. дело 1127/2021 г. по описа на Административен съд /АС/ Варна, с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ 127-ФК от 18.05.2021 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект фризьорски салон, находящ се в гр. Варна, [адрес], стопанисван от Стил 2015"ООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага съображения, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или бележка от кочан органът в условията на обвързана компетентност е длъжен да наложи ПАМ на търговеца. Възразява срещу извода на съда за неправилно приложение на оперативната самостоятелност от издателя на акта при определяне на срока на мярката от 14 дни. Намира за неоснователно приетото от съда, че ПАМ е наложена в несъответствие с целите по чл. 22 ЗАНН и с принципа на съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Твърди, че в заповедта са изложени мотиви по отношение на срока на продължителност на мярката тежестта на извършеното нарушение, вида на обекта, неговото местонахождение. В тази връзка счита, че процесният административен акт съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Намира, че изложените в заповедта мотиви по отношение на срока на мярката обосновават правилното му определяне и съответстват на залегналите в чл. 22 ЗАНН цели, за които мярката се налага, като не се установява нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата на срещу процесната заповед. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Стил 2015" ООД, гр. Варна оспорва същата и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред АС Варна е била /ЗНПАМ/ 127-ФК от 18.05.2021 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект фризьорски салон, находящ се в гр. Варна, [адрес], стопанисван от Стил 2015"ООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена във връзка с извършена на 17.05.2021 г. в 13:30 часа проверка на търговския обект, стопанисван от горепосоченото дружество, при която при извършена продажба на услуга на 1 бр. мъжко подстригване и заплащането му в брой с банкнота от 10 лева от лицето, което е подстригано, като след приемане на плащането и върнато ресто от 4 лева от М. Андреева - управител на дружеството, не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство /ФУ/. Видно от обективираните в ЗНПАМ мотиви относно продължителността на срока на мярката е отразено, че се вземат предвид следните критерии: - тежестта на нарушението, а именно неотчетената продажба на стойност от 6.00 лева и последиците от същото; - наличието на положителна разлика в касовата наличност в размер на 6.00 лева; - местонахождението на обекта в оживената част в града. Прието е, че тези обстоятелства обуславят високата степен на обществена опасност на деянието. В обобщение е изложено, че ПАМ има преустановителен и превантивен характер и цели именно предотвратяване укриването на приходи и отклонение от данъчното облагане. С налагането на ПАМ, от една страна, ще се предотврати възможността да се допусне отново административно нарушение от същия търговец, а от друга страна, препятства възможността незаконосъобразното поведение да се превърне в практика на субекта, като представлява и превенция на непосредствено настъпващи от нарушението вреди за фиска. Изложено е също, че срокът е съразмерен на тежестта на деянието и целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца; определеният срок е съобразен с принципа на съразмерност. В заповедта е отбелязано още, че с оглед промяната на отчитане на дейността на търговеца и индиректно недопускане на вреда за фиска, определеният срок е необходим за реализирането им. За да отмени обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и не е съобразена с целта на закона. Съдът е приел за безспорен между страните факта на извършеното нарушение от търговеца. Прието е, че в заповедта е налице формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта досежно определения от органа срок на наложената на търговеца ПАМ. Според съда, дори да се възприеме, че в акта са изложени някакви обстоятелства, същите представляват само предположения, които не съдържат ясни правила и точен и справедлив критерий за определяне срока на принудителната административна мярка. Обоснован е извод, че в процесната ЗНПАМ са изложени общо формулирани изявления, които нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ. Липсват конкретно изложени факти, които биха били относими към преценката за определяне на срока на ПАМ около средния размер. Първостепенният съд е обосновал крайния извод, че налагането спрямо търговеца на процесната ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели, като с мярката е нарушен принципът за съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция изцяло споделя като правилни изложените от първоинстанционния съд мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК настоящият съдебен акт препраща към тях. По делото липсва спор относно наличието на основанието за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, б. "а" ЗДДС, а именно установено по категоричен начин извършено от търговеца нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС за регистриране и отчитане на извършена продажба чрез издаване на фискална касова бележка или бележка от кочан в стопанисвания от "Стил 2015" ООД търговски обект - фризьорски салон, а именно във връзка с осъществената продажба на услуга - 1 бр . мъжко подстригване за сумата от 6.00 лева не е издаден съответния документ. В случая спорен е въпросът дали определеният от административния орган срок на процесната ПАМ от 14 дни е обоснован с оглед спецификите на констатираното нарушение и дали с него се постигат целите по чл. 22 ЗАНН, както и дали с налагането на мярката е нарушен принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК. Настоящият състав възприема като правилно приетото от първостепенния съд, че в административния акт са изложени общо формулирани формални изявления, които не могат да обосноват наличието на конкретни мотиви досежно срока на ПАМ около средния размер. Единственият конкретен факт, сочен от органа, е местонахождението на търговския обект, по отношение на който не са ангажирани доказателства, установяващи, че обектът се намира в оживената част на града". Срокът на наложената ПАМ от 14 дни не е съобразен с тежестта на нарушението, като се отчете стойността на услугата 6.00 лева, както и с липсата на данни за други нарушения от същия вид или за извършени от търговеца други нарушения на финансовата дисциплина. Допълнително АС Варна е посочил, че напълно логична е взаимовръзката между обстоятелствата - неотчитане на продажба на услуга на стойност 6.00 лева и разликата в касовата наличност в размер на 6.00 лева, но тези обстоятелства не могат да послужат като основания за мотивиране на определения от органа по приходите срок на наложената на търговеца ПАМ. В тази връзка правилно е съобразено от административния съд, че при издаването на ЗНПАМ следва императивно да се спазва принципа на съразмерност, като правилото е, че административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В случая административният орган е издал процесната ЗНПАМ, без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането й. Съразмерността на конкретната мярка, наложена на дружеството, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като установеният размер на срока за налагането й не е обоснован, като се засягат права и законни интереси на адресата на акта в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. С оглед на гореизложените съображения, като е отменил процесния административен акт, решаващият състав на административния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение