Решение № 176 от 19.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3501/2016 г.

Решение № 176 от 19.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3501/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. Ж. чрез адвокат В. Б. от АК В. срещу въззивно решение № 68/22.04.2016 г. по в. гр. д. № 112/2016 г. на Апелативен съд В., с което частично се отменя решение № 1984/27.11.2015 г. по гр. д. № 1972/2015 г. на Окръжен съд Варна в частта, в която е уважен предявения от М. М. Ж. срещу Прокуратурата на Република България иск за обезщетение на причинените й неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 1000 лева и вместо това се отхвърля претенцията до пълния предявен размер от 26 000 лева, ведно със законната лихва от 24.07.2010 г. до изплащане на сумата. С определение № 562 от 24.06.2016 г. по делото, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос, относно предпоставките при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди. Отговор на въпроса обусловил допускане на касационно обжалване е даден с Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, т. 11, в която се приема, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Настоящият състав на Върховния касационен съд изцяло споделя формираната задължителна съдебна практика, включително с решения на ВКС по чл. 290 ГПК, според която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, но зависи от установените във всеки отделен случай факти и обстоятелства от значение за правния спор - какви процесуални действия са били предприети по отношение на обвинения в престъпление, тежестта на обвинението, постановената мярка за неотклонение, продължителността на наказателното преследване, както и дали производството е приключило в разумен срок. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди са от значение също вида и тежестта на отделните негативни изживявания на пострадалия и създадените в резултат на наказателното преследване неудобства и притеснения на пострадалия в личен, семеен и професионален план. С оглед дадения отговор на материалноправния въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивният съд правилно е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като повдигнатото обвинение от 9.07.2008 г. е приключило с влязла в сила на 23.07.2010 г. присъда на Варненския окръжен съд, с която ищцата е призната за невиновна в извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, но в нарушение на материалния закон съдът е определил дължимия размер на обезщетението. С оглед продължителността на наказателното преследване и наложената мярка за неотклонение "подписка", въззивната инстанция е приела, че липсват реално претърпени вреди с неблагоприятни за здравето на пострадалата последици, тъй като тя е пенсионер, не е имала активен социален живот, а наказателното производство не е станало достояние на широк кръг лица, поради което дължимото й се обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде в по-нисък размер. Държавата чрез своите правозащитни органи отговаря за причинените неимуществени вреди от незаконно повдигане на обвинение, както правилно е приел в обжалваното решение въззивният съд, като е изложил и съображения за въздействието на неоправданата наказателна репресия върху ищцата. При определяне на конкретния размер на обезщетението, обаче, съдът следва да прецени, доколко негативните изживявания на пострадалата са в пряка причинно-следствена връзка с процесуалните действия на прокуратурата, въз основа на което следва да се приложи критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В тази връзка, доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди са частично основателни. Повдигането на незаконно обвинение на ищцата само по себе си е увреждащо действие, тъй като засяга нейния личен живот, авторитет и достойнство на гражданин, а след като се доказват увреждащите последици от незаконното наказателно преследване, съдът е длъжен да присъди обезщетение за причинените вреди, при съобразяване с релевантните за спора обстоятелствата, от значение за определяне на конкретния размер. В случая, правилно е била отчетена тежестта на обвинението, както и че производството е приключило в разумен срок, но неправилно въззивният съд е преценил интензитета на негативните изживявания на пострадалата след постановената на първа инстанция в наказателното дело осъдителна присъда. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид не само външните проявления в здравословното и емоционално състояние на пострадалия, която неизбежно съпътства наказателната репресия, но и социално-икономическите условия и стандарт на живот в страната, както и последиците от обвинението върху начина на живот на обвинения в престъпление. Ето защо, независимо от по-ограничения обем и интензитет на негативните последици на пострадалата, при съвкупната преценка на тези обстоятелства, настоящият състав приема, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от конкретното обвинение е в размер на 2000 лева, което се дължи със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда до изплащане на сумата. Предвид гореизложеното, въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявеният иск на М. М. Ж. срещу Прокуратурата на Република България и вместо това да се присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, /общо дължимото обезщетение е 2000 лева/, което се дължи със законната лихва от 24.07.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, поради необосновано занижаване на присъденото обезщетение. В останалата обжалвана част решението е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение