Решение № 5080 от 16.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 906/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от АПК. Образувано е по касационна жалба на "ХАУС КОНСУЛТ ЕООД срещу решение 1435/19.11.2024 г. постановено по адм. дело 235/2024 г. по описа на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу уведомление с изх. ЗТ2-05-10-06327#45 от 26.04.2024 г. по договор ЗТ2-05-10-06327#3 от 18.02.2021 г. за осигуряване на заетост по проект Заетост за теб, издадено от Директор Дирекция Бюро по труда Монтана при Агенция по заетостта. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правилакасационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е взел предвид възражението, че е налице хипотезата на чл.26, ал.2 вр. с чл.19,т.2 от Договора, при който работодателят не търпи санкция. Счита, че административен акт е издаден от некомпетентен орган, като не е подписано с електронния подпис на посоченото като издател лице, като на Директорите на Дирекция Бюро по труда не било възложена да уведомяват и събират .вземание възникнали от неизпълнение на договора. Касаторът моли за отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на направените по делото пред настоящата инстанция съдебни разноски. Ответникът директора на дирекция "Бюро по труда" Монтана в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съдът да остави в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на разглеждане в производството пред Административен съд Монтана е уведомление с изх. ЗТ2-05-10-06327#45 от 26.04.2024 г. по договор ЗТ2-05-10-06327#3 от 18.02.2021 г. за осигуряване на заетост по проект Заетост за теб, издадено от Директор Дирекция Бюро по труда Монтана при Агенция по заетостта, с което Хаус консултЕООД е уведомено, че не е изпълнил/спазил условията по договор ЗТ2-05-10-06327#3/18.02.2021 г., а именно да запази заетостта не по-малко от 75% от заетите работни места за периода, като след освобождаването на И. И., работодателят е трябвало да назначи друго лице на същата длъжност помощник кухня, заведение за бързо хранене с код НКПД 94110002, така както е заявил при сключване на договор ЗТ2-05-10-06327#3/18.02.2021 г. В тази връзка следва да възстанови изплатените от страна на възложителя средства на стойност 16830,32лв., представляващи изплатени средства по договор за осигуряване на заетост 3T2-05-10-06327#3/18.02.2021 г. сключен с Агенция по заетостта в качеството и на конкретен бенефициент на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г. Съгласно договора са разкрити четири работни места като за единия работник И. И. е спазен поетия ангажимент за осигуряване на субсидирана заетост, но след прекратяване на правоотношението с нея, не е спазен ангажимента за осигуряване на друг работник по заетост. Не е изпълнено условието на чл. 9 от договора работодателят да осигури заетост на избраните от него лица като запази заетостта на не по-малко от 75% от заетите работни лица за период равен на половина на периода на субсидирана заетост. Писмото е обжалвано от работодателя пред Административен съд Монтана, който с процесното решение е отхвърлил жалбата на дружеството. За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Между Агенция по заетостта гр. София в качеството и на конкретен бенефициент на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма (ОП) "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 като възложител и Хаус консулт ЕООД, ЕИК 111582193 на 18.02.2021г. е сключен договор ЗТ2-05-10 - 06327#3 за осигуряване на заетост по проект Заетост за теб. В договора са посочени условията, които трябва да бъдат спазени и от двете страни. Дружеството е кандидатствало по проекта за субсидия за четири работни места. Сключеният договор е с предмет: възложителят възлага, а работодателят приема да наеме на трудов договор на пълно или непълно работно време насочено/и и одобрено/и от възложителя безработно/и лице/а по условията на проект Заетост за теб, като възложителят предоставя на работодателя средства от бюджета на проекта за всяко одобрено от възложителя безработно лице по условията на проекта Заетост за теб, наето по трудово правоотношение по КТ на пълно или непълно работно време /най малко 4 часа/ за период до 6 месеца, с трудово възнаграждение посочено в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5. Договорът е сключен за четири работни места. Съгласно чл. 9 от договора работодателят се задължава да осигури заетост на избрано/и от него лице/лица по чл. 2 на заявените работни места и длъжности, посочени в Заявката (Приложение 1) по проекта, като запази заетостта на не по-малко от 75% от заетите свободни работни места. Лицето И. С. И. е назначена по трудово правоотношение на 19.03.2021 г., а на 15.11.2021 г. трудовото и правоотношение е прекратено. Не е спазено изискването трудовата заетост да е запазена за срок до 9 месеца /6 месеца субсидирана заетост и 3 месеца несубсидирана/ за 75% от заетите лица. При така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалния закон и в съответствие с материалния закон. Изложени са правни изводи, че договорът и уведомителното писмо са подписани от директор на дирекция Бюро по труда Монтана, който е компетентният орган, а сложеният изх. по проекта от служител не бил електронен подпис, т.к. кореспонденцията се извършила по системата Архимед и подписа е на служителя поставил изх.номер. Съдът приел, че съгласно Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" управляващ орган по смисъла на чл. 60 от Регламент /ЕС/ 1083/06 е Министерство на труда и социалната политика, а съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта Агенция по заетостта изпълнява държавната политика по насърчаване заетостта, защита на пазара на труда, професионално ориентиране, обучение на възрастни, както и за извършване на посреднически услуги по заетостта. Агенцията по заетостта в качеството си на междинно звено по ОП "РЧР" стартира процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект Заетост за теб по приоритетна ос 1. Разпоредбата на чл. 30б, ал. 1 от ЗНЗ предвижда, че средствата по чл. 30а се предоставят въз основа на сключен договор между Агенцията по заетостта, представлявана от нейния изпълнителен директор, или упълномощено от него длъжностно лице и безработното лице или работодателя. В настоящият случай договорът бил сключен с директора на Агенция по заетостта в качеството си на възложител, който е упълномощил със заповед РД-11-00-1049 от 24.06.2020г. Директорът на Дирекция Бюро по труда в гр. Монтана и от упълномощено лице по чл.13, ал.3,т.1 от ЗФУКПС, съгласно Заповед РД-11-00-1532 от 23.07.2019г. Съдът е приел, че е налице неизпълнение на поетите задължения по чл.9 от договора, поради което е приложен чл.29 от договора и не са налице твърдените от оспорващата страна факти, че след като на 15.11.2021 г. И. И. била напуснала по собствено желание, следва да намери приложение чл.26, ал.2 във вр.с чл.19, т.2 от договора, т.к. дружеството след това е наемало други лица, но вече с друг код НКПД, каквато длъжност не е заявило и посочено в Приложение 1 при сключване на договор ЗТ2 -05-10-063272 -05-10-06327#3 от 18.02.2021 г. Изложени са правни аргументи за нарушение на сключения договор, което следва да бъде с последица възстановяване на получената по него сума. Решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореният административен акт е издаден от Директора на Дирекция Бюро по труда Монтана, като видно от приложения по делото акт, е подписан с електронен подпис, който се оспорва от касатора като положен от друго лице. Съдът е приел, че е доказана компетентността на издателя на акта предвид цитираните Заповед РД-11-00-1049 от 24.06.2020г. за упълномощаване на Директорът на Дирекция Бюро по труда в гр. Монтана от представляващия Агенция по заетостта, както и Заповед РД-11-00-1532 от 23.07.2019г., упълномощаваща лице по чл.13, ал.3,т.1 от ЗФУКПС. От изброените заповеди, по делото е представена единствено Заповед РД-11-00-1049 от 24.06.2020г., а другата не е представена по делото. Същата не фигурират в придружителното писмо, с което преписката по издаване на обжалвания акт е изпратена в съда. Не е изискани и събрана и в хода на производството пред първоинстанционния съд. Съдът е цитирал заповедите и е обосновал компетентността на издателя на акта без да е ясно съдържанието на втората заповед. В тази връзка настоящият съд е в невъзможност да провери изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на издателя на акта. Касатор твърди в жалбата си, че по делото са представени Заповед РД-11-00-34/05.01.2024г., Заповед РД-11-00-408/10.01.2024г. за назначаването на С. У. за Директор на Дирекция Бюро по труда Монтана и Заповед РД-11-00-1049 от 24.06.2020г., с която на директорите на Дирекции Бюро по труда е възложено да сключват договори по проект BG05М9ОР001-1.106-0001 Заетост за теб от името и за сметка на Агенция по заетостта, като обосновава теза за некомпетентост на органа издал оспорения акт. Тази защитна теза не е проверена и обсъдена от първоинстанционния съд. Не е обсъден въпроса доколко Директорите на Дирекция "Бюро по труда" след като имат право да сключват договори, по проект Заетост за теб, по пълномощие от Изпълнителният директор на Агенция по заетостта, имат правомощие и да установяват неизпълнение по тези и да изискват връщане на средства. Отделен е въпросът за характера на възникналото правоотношение по договора и характера на оспорения акт, по който въпрос първоинстанционният съдът следва да изложи правно становище. Първоинстанционният съд не е изпълнил свое процесуално задължение по чл. 171, ал. 4 от АПК, като не е указал, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства, че липсват доказателства за компетентността на издателя на акта и че административната преписка не е представена в цялост. Подобни доказателства не са приети в хода на съдебното производство, като липсват данни да са приложени към административната преписка, видно от придружителното писмо, с което тя е изпратена до съда. Отделно съдът не е изследвал въпроса за компетентността на органа, издал оспорената заповед, относно правомощието му да изиска връщане на суми безвъзмездно предоставени по договор, както и не е изследвал кой е положил подпис върху оспорения административен акт. Посочвайки, че кореспонденцията се извършила по системата Архимед и подписа е на служителя поставил изх.номер върху административния акт, не изяснява механизма за неговото издаване и връчване на оспорващия, данни за идентифициране издателя на акта и не аргументира правна теза противопоставима на възражението на оспорващия. Допуснатите от съда нарушения са съществени и налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане съдът следва да постанови определение по чл. 171, ал. 4 от АПК като укаже на органа да представи необходимите доказателства за изясняване на спора от фактическа страна, а именно доказателства относно компетентността на издателя на акта - цитираните в договор ЗТ2-05-10-06327#3 от 18.02.2021 г. заповеди. Съдът следва да отговори на всички съществени за спора правни въпроси, след което да формира и конкретни правни изводи относно законосъобразността на акта. По исканията за присъждане за разноски за настоящата съдебна инстанция ще се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение