Решение № 119 от 9.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6277/2007 г.

Решение № 119 от 9.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6277/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на А. Т. М. и С. С. М. срещу решение № 135 от 02.07.2007 г. на Разградския окръжен съд по в.гр. д. № 194 от 2007 г., с което е оставено в сила решение № 46 от 12.04.2007 г. по гр. д. № 217 от 2006 г. на И. районен съд в частта му, касаеща предявения от А. Т. М.и С. С. М. срещу З. Х. С. и Х. Х. С. иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците да премахнат стопанска постройка- пилчарник със застроена площ от 349,60 кв. м., находяща се в западната част на собствения на ищците парцел **** в кв.9 по плана на с. Г. вода, построена на 1,20 м. от регулационната линия с парцел **** в кв. 9 по плана на същото село. Касаторите твърдят, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закони и поради неговата необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). В срока по чл. 218г от ГПК (отм.) и в открито съдебно заседание ответниците З. Х. С. и Х. Х. С. не вземат становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение, прие следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани страни /ищци по делото/, в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивираноизложение на касационните основания. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Действително, неправилно е становището на въззивния съд, че процесната постройка /пилчарник, намиращ се в собственото на ищците дворно място в с. Г. вода/ е самостоятелен обект на собственост и като такъв може да бъде собственост налице, различно от собственика на терена. Пилчарникът не е самостоятелен обект на собственост, а спомагателна стопанска постройка, която още при изграждането си е била предназначена да обслужва дворното място, в което се намира и изградената в него жилищна сграда. Като такава по отношение на тази постройка важи разпоредбата на чл. 92 от ЗС, тоест постройката следва собствеността на мястото или сградата, която обслужва, и не може да се прехвърля отделно от прехвърлянето на правото на собственост върху дворното място и намиращата се в него сграда /в този смисъл е и Тълкувателно решение № 44 от 18.05.1971 г. на ОСГК на ВС/. Поради това тази постройка е собственост на ищците А. Т. М. и С. С. М., които с влязло в сила решение са признати за собственици по отношение на ответниците З. Х. С. и Х. Х. С. на дворното място, в което се намира тази постройка /решение № 46 от 12.04.2007 г. по гр. д. № 217 от 2006 г. на И. районен съд в частта му, с която е уважен предявения от А. М. и С. М. срещу З. С. и Х. С. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) за собственост върху дворното място, в което е изграден процесния пилчарник, не е обжалвано от страните и в тази част е влязло в сила/. Следователно, ответниците З нямат вещни права върху процесната постройка /пилчарник/, включително и нямат право да я ползват. Ответниците обаче не са пасивно материалноправно легитимирани да отговарят по предявения срещу тях иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждането им да премахнат горепосочената стопанска постройка- пилчарник поради следното: Предявеният от ищците иск по чл. 109 от ЗС по същество е осъдителен иск за отстраняване и премахване на последиците от извършено от ответниците нарушение на правото на собственост на ищците, изразяващо се в построяване на незаконна постройка в собствения на ищците имот. Пасивно легитимирани по такъв иск са лицата, които са изградили постройка в чужд имот, без да притежават право на строеж върху този имот. А в случая от доказателствата по делото е установено, а и в исковата молба самите ищци са твърдяли, че процесната постройка /пилчарник/ е изградена в имота не от ответниците, а от бившия собственик на този имот И. А. Ч. Тъй като ответниците не са материалноправно легитимирани да отговарят по иска за премахване на изградената от трето лице в имота на ищците постройка, правилно предявеният срещу тях иск за осъждането им със свои средства да премахнат тази постройка е отхвърлен от първоинстанционния съд като неоснователен. Осъществяваното от ответниците неправомерно въздействие върху имота на ищците /ползване на процесния пилчарник, който както бе изложено по-горе също е собственост на ищците на основание чл. 92 от ЗС/ представлява на практика лишаване на собствениците от правото им да владеят собствения си имот, поради което защитата на правото на собственост на ищците срещу тези действия на ответниците би могла да бъде осъществена само чрез предявяването на ревандикационен иск за осъждане на ответниците да предадат на ищците процесния пилчарник, но не и чрез негаторен иск за осъждане на ответниците да премахнат за своя сметка изградената в имота на ищците от трето лице постройка. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК решението на Разградския окръжен съд, с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия