Решение № 2301 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10492/2017 г.

Решение № 2301 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10492/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на О. С. З. против решение № 195/12.07.2017 г., постановено по адм. д. 201/2017 г. по описа на Административен съд – С. З. (АС-С. З.). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е необосновано, изведените правни изводи са неправилни и противоречат на установеното с доказателства действително фактическо положение и в противоречие с материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично са наведени доводи, че към момента на подаване на искането за достъп до обществена информация тя не е била създадена от органа независимо от нормативното му задължение. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът И. Запрянов, редовно призован за съдебно заседание не се явява, но изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмена молба-становище. Претендира разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че и касационната жалба е подадена от конституирано като страна лице, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 195/12.07.2017 г., постановено по адм. д. 201/2017 г. по описа на АС-С. З. е отменен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по подадено заявление вх. № 10-21-8/06.02.2017 г., обективиран в решение № 10-23-6/06.03.2017 г. на кмета на община С. З. Административният съд е приел, че ответникът е бил длъжен да се произнесе с мотивиран акт при надлежното му сезиране по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), но в случая от съдържанието на оспорения отказ не е ясно фактическото основание, на което е издаден и липсва посочване на приложеното правно основание. Така постановено съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. По делото не е налице действителен спор относно фактите, които са установени и от събраните по делото доказателства, а именно, че И. Запрянов със заявление от 06.02.2017 г. е поискал от кмета на О. С. З. да получи информация, съдържаща се в регистъра на гърбиците, разположени на уличната мрежа в С. З. и общината, а също така и по общинската пътна мрежа и в протоколи или друга документация за извършен начален и периодичен контрол върху гърбиците. Няма спор, че това заявление е получено от кмета на О. С. З. и на него е отговорено с отмененото от АС-С. З. решение от 06.03.2017 г., в което са възпроизведени отделни разпоредби на ЗДОИ (чл. 2 и чл. 3) и е отказано да бъде предоставена исканата информация. При тези факти АС-С. З. е приел за установено, че оспорването е допустимо и основателно при наличие на отказ на задължен субект за предоставяне на достъп до информация, която е обществена по своя характер и по силата на нормативен акт следва да бъде създадена и да се съхранява именно при този субект. Решаващият съд е разгледал всички възможни хипотези по чл. 37 от ЗДОИ, които предоставят възможност на задължения субект да откаже достъп до обществена информация и обосновано е приел, че от съдържанието на оспорения акт не се установява осъществяването на някоя от възможните хипотези. Този анализ е извършен поради липса на посочено изрично правно основание за отказа на кмета на О. С. З. В касационната жалба се формулират твърдения, които са част и от становището по същество на спора, изложено след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, а именно, че към момента на издаване на отказа да бъде предоставена исканата информация тя не е била създадена и това било видно от съдържанието на решението от 06.03.2017 г. Обстоятелството, че кметът на О. С. З. не е изпълнил нормативното си задължение за създаване на регистър на гърбиците и осъществяване на контрол по отношение на тях не е посочено в отказа за предоставяне на достъп до обществена информация. Съдът с разпореждане от 11.05.2017 г. е разпределил доказателствената тежест по спора и кметът на О. С. З. не е ангажирал никакви доказателства, които да установяват тези негови твърдения. Правилно и законосъобразно АС-С. З. при събраните по делото доказателства е приел, че описаната в заявлението информация е следвало да се предостави ако не са налице законови ограничения за това, каквито не са изтъкват конкретно. Липсата на исканата информация е възможно да бъде установена чрез ангажиране на доказателства (докладни записки от отговорни длъжностни лица, служебни справки, проверки за работата на администрацията на О. С. З. и др. п.), поради което не следва да се приеме за достатъчно само да бъде заявена като твърдение на отрицателен факт. По изложените съображения касационната инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебното решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция И. Запрянов е направил разноски в размер на 400 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане следва да му бъдат възстановени от бюджета на О. С. З. на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 228 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,