Решение № 10385 от 7.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12746/2012 г.

Решение № 10385 от 7.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12746/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба и на Директора на Дирекция ОУИ София, понастоящем Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП София, срещу Решение № 4841 от 24.08.2012 г., постановено по адм. д. № 7000/2011 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/, по отношение частта от решението, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № 2001010402 от 16.03.2011 г., издаден от орган на приходната администрация при ТД на НАП София, в частта на начислен данък за налични активи към датата на дерегистрация на дружеството по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ общо в размер на 2374,52 лева и лихвите върху тази сума. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на разноски. Твърди, че неправилно АССГ е приел, че в преписката не се съдържа акт за дерегистрация /АД/ и такъв не е описан в мотивите на РА, и поради това не може да се установи, че 26.07.2010 г. е датата на дерегистрация. Във връзка с това сочи, че съдът е приел, че жалбоподателят е оспорил единствено обстоятелството, че активите са налични, но органите по приходите не са установили всички предпоставки за начисляване на данъка. Касаторът твърди, че в случая съдът е следвало да приеме, че фактът за дерегистрация не се нуждае от доказване, тъй като е общоизвестен. Твърди, че тази общоизвестност произтича от публикуването на сайта на НАП. Във връзка с това представя разпечатка от интернет страницата на НАП. Алтернативно счита, че дори да се приеме, че този факт не е общоизвестен, същият не се е нуждаел от доказване, тъй като не е бил спорен между страните. АССГ не е извършил отделяне на спорното от безспорното, поради което на настоящия касатор неправилно се вменява тежестта на доказване на определени факти, които следва да се приемат за безспорни. Моли да се отмени решението на АССГ в обжалваната му част и да се потвърди РА, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. В о. с. з. чрез юрк. Гърбелова моли да се отмени решението на първоинстанционния съд, в частта в която е отменен РА, като неправилно и незаконосъобразно, респективно да се потвърди РА в тази му част като правилен и законосъобразен, по изложените съображения в касационната жалба. Ответникът по касационната жаллба - "Джи Ем Корнер" ЕООД, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата на Директора на Дирекция ОУИ София, понастоящем Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП София. Счита, че АССГ е приел за недоказани обстоятелства, които не са спорни между страните, а именно датата на дерегистрация на ревизираното дружество. С оглед на публикуването на дерегистрацията на страницата на НАП съдът е следвало да направи служебна справка, съгласно чл. 9, ал. 2 АПК, а съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 АПК е бил длъжен да укаже изрично на органа, че относно датата на дерегистрация не са посочени доказателства. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Решението в обжалваната му част е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт № 2001010402 от 16.03.2011 г., издаден от орган на приходната администрация при ТД на НАП София, в частта му относно отказан данъчен кредит общо в размер на 12 777,86 лева за данъчни периоди от 01.02.2009 г. до 26.07.2010 г. и начислен ДДС в размер на 2374,52 лева за данъчен период 01.07. - 26.07.2010 г., с лихвите върху тези суми, потвърден с Решение № 986 от 13.06.2011 г. на Директора на Дирекция oОУИo при ЦУ на НАП - гр. София. С РА и потвърдилото го решение на Директора на Дирекция oОУИo при ЦУ на НАП - гр. София не е признат данъчен кредит по фактури, издадени от доставчика "Ем груп" ЕООД в размер на 12 777,86 лева, както и е начислен начислен ДДС за налични активи към датата на дерегистрация на дружеството по ЗДДС - 26.07.2010 г. общо в размер на 2374,52 лева, както и съответните лихви. При постановяване на обжалваното решение съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати нарушения на правилата на ДОПК. Съдът е приел, че по отношение на доставките, направени от "Ем груп" ЕООД не са налице предпоставките за признаване на данъчен кредит по 19-те броя фактури, посочени в РА, тъй като не се установява конкретен резултат от изпълнението. Въз основа на това е потвърдил РА в тази му част - относно отказаното право да данъчен кредит за 12 777,86 лева. Решението на съда в тази му част не е обжалвано от "Джи Ем Корнер" ЕООД, поради което е влязло в сила. По отношение извършеното начисляване на ДДС на основание чл. 111, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, АССГ е приел, че според констатациите в ревизионния доклад /РД/ "Джи Ем Корнер" ЕООД е дерегистрирано по ЗДСС на 26.07.2010 г. по инициатива на орган по приходите и регистрирано повторно на 16.08.2010 г., който е следващият данъчен период. По преписката не се съдържа АД. Такъв не е описан в мотивите на РД и РА. Фактическите констатации относно датата на дерегистрация не са подкрепени от доказателства относно датата на връчване на акта за дерегистрация, която е датата на дерегистрация съгласно чл. 110, ал. 2 ЗДДС. Поради това датата на дерегистрация не е доказана. Органът по приходите не е изпълнил всички предпоставки по чл. 111, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, въпреки че това му е указано от съда с определение от 09.09.2011 г. Приел е освен това, че няма фактически констатации, дали по активите е ползван пълен или частичен данъчен кредит. Въз основа на същото, АССГ е отменил РА относно частта на начисления към 26.07.2010 г. ДДС върху налични активи, в размер на 2374,52 лева, на основание чл. 111, ал. 1, т. 1 ЗДДС, и съответните лихви върху тази сума. Тази отменителна част от решението на АССГ се оспорва пред настоящия съд. По отношение заявеното в касационната жалба, съдът съобрази следното: При постановяване на съдебното решение се прави преценка както на процесуалноправните, така и на материалноправните норми. Същите правилно са приложени при постановяване на съдебното решение в оспорената му част, с която е отменен РА относно начисления към 26.07.2010 г. ДДС върху налични активи, в размер на 2374,52 лева, на основание чл. 111, ал. 1, т. 1 ЗДДС и съответните лихви върху тази сума. На органа с разпореждане /а не с определение/ от 09.09.2011 г. /л. 334 от делото пред първоинстанционния съд/ е било изрично указано, че на основание чл. 163, ал. 3 вр. чл. 170, ал. 1 АПК във вр. § 2 от ДР на ДОПК трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания РА, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, включително наличието на основания за начисляване на ДДС в хипотезата на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС. Като е направил това, АССГ е изпълнил изискването на чл. 9, ал. 3 АПК. Основният спорен момент по настоящето дело е наличието на влязъл в сила по отношение на "Джи Ем Корнер" ЕООД АД по ЗДДС, респективно наличие на предпоставките по чл. 111, ал. 1 от ЗДДС. Издаването на акт за дерегистрация и връчването му са подробно уредени производства. В тази връзка правилно АССГ е съобразил, че е въпреки указанието му до Директора на Дирекция ОУИ София, същият не е представил АД. Не са представени и никакви доказателства относно датата на връчването му. Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 2, изречение второ от ЗДДС, АД по ЗДДС има действие от датата на връчването му, доколкото в РА се сочи, че дерегистрацията е извършена по инициатива на данъчния орган. Няма никакви твърдения, нито доказателства, че същият е връчен на 26.07.2010 г., от която дата в РА се приема, че е налице дерегистрация. Настоящият състав на съда съобразява и факта, че въпреки възможността за представяне пред настоящата инстанция на писмени доказателства съгласно чл. 219, ал. 1 от АПК, не са представени нито доказателства за съществуването на АД, нито доказателства за връчването му по реда на глава шеста от ДОПК, поради което самото съществуване на АД не е доказано. След като не е доказано съществуването на АД, нито датата на връчването му, не може да се проведе законосъобразно производство по начисляване на ДДС при условията на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС. Само с писмени актове може да докаже съществуването и връчването на АД. Това не може да става с копие от интернет страницата на НАП. На същата следва да се отразяват резултатите от тези актове, но с тях, а не с копие от интернет страницата, следва да се доказва служебната дерегистрация по ЗДДС и датата, на която това е станало. Относно твърдението, че дружеството не е правило възражение в тази насока, настоящият състав на съда съобразява, че АССГ е бил длъжен служебно да изследва законосъобразността на РА, включително да установи дали са спазени материалноправните разпоредби по издаването му - чл. 160, ал. 2 ДОПК, което АССГ е направил. По тези причини неговото решение в обжалваната му пред настоящия съд част е правилно и следва да се остави в сила. С оглед крайния съдебен акт, претенцията на касатора - Директор на Дирекция ОУИ София, понастоящем Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП София на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК за присъждане на разноски, не следва да бъде уважена. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение