Решение № 11619 от 14.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8336/2022 г.

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Уалид, гражданин на Сирия, подадена чрез пълномощника адвокат Д. Гитева, срещу решение 545 от 29.07.2022 г., постановено по адм. дело 650/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение 5686/09.06.2022г. на заместник- председател на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материални закон и необоснованост - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Основното възражение в касационната жалба е, че съдът неправилно е приел, че Турция е трета сигурна страна, тъй като същата е страна по Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. /Женевската конвенция/, но с географско ограничение при присъединяването си, като я прилага само за бежанците в Европа, какъвто сирийският гражданин не е. Претендира се отмяна на съдебното решение.

Ответната страна заместник - председател на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Нинов, оспорва жалбата, и изразява становище за нейната неоснователност.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от М. Уалид, гражданин на Сирия, с което на основание чл.75 ал.1 т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на заместник председател на ДАБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут.

Административният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е приел за напълно установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Съдът е изложил мотиви, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазени административнопроизводствени правила, както и че същият отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се съдържали както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на чуждия гражданин. Не били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на оспорения акт. Административният орган, като е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност, изложените в бежанската история обстоятелства, е бил извел правилен и законосъобразен извод за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е прието, че не са налице и основанията по чл. 9 от ЗУБ. Съдът е споделил извода на административния орган, че чуждият гражданин е принуден да остане извън държавата си по произход Сирия, тъй като със самото си присъствие на територията на тази държава като гражданско лице е изложен на реална опасност от тежки посегателства поради насилие от протичащия към момента в тази държава въоръжен конфликт. Същевременно първостепенният съд е възприел мотивите на административния орган, че чуждият гражданин в продължение на седем месеца е живял на територията на Турция, поради което обоснована се явявала преценката относно сигурността на територията на тази държава, съответно наличието на изискуемите от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки същата да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него. По тези съображения съдът е счел, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му е отхвърлил жалбата против него като неоснователна.

Постановеното решение е правилно.

Напълно обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за статут история при провеждане на интервюто, както административният орган, така и първоинстанционният съд са приели, че той не установява да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Видно от представените по административната преписка доказателства жалбоподателят е гражданин на Сирия с етническа принадлежност - [заличен текст], роден в Сирия, образование - начално, без професия, религия - [заличен текст], [семейно положение], със сирийски документ за самоличност валиден до 3000 г. Не е членувал в политически партии в Сирия или Турция, не бил арестуван или осъждан, нямал проблем с официалните власти в Сирия и Турция, не бил жертва на насилие, не му били отправяни заплахи, нямал проблеми заради изповядваната религия или етноса си, не участвал във военни формирования. Сам заявява, че напуснал нелегално Сирия през м. май 2021г., заедно със съпругата и цялото си семейство и влезли в Турция, като се установили в Истанбул, където работил. Бил [семейно положение] от 2019 г., като със съпругата му имали едно дете, родено в гр. Истанбул, Турция, с издаден документ за раждане от турските власти. На 19.12.2021 г. влязъл в България нелегално, укрит в камион, където бил задържан. Чуждият гражданин съобщава, че целта му била да отиде в Германия, но е подал молба за закрила в България поради залавянето му на територията на страната. Към настоящия момент семейството му се намирало в гр. Истанбул и живеели при роднини. М. Уалид изрично е посочил, че би се завърнал в Сирия, ако там се върнат мирът и спокойствието. Документи за закрила в Турция не били подавани, защото когато семейството взело решение да напусне родината си не предвиждало да остане в Турция, защото животът там бил труден. Заплащането на труда на чужденеца, ако въобще било получавано, било по-малко от очакваното. От всичко изложено е видно, че сирийският гражданин не е споменал нито една основателна причина, поради която не би могъл да се завърне в Турция. Всички тези елементи сочат на липсата на условията по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Цялостният анализ на обясненията на М. Уалид е, че са налице единствено икономически причини за напускане на Турция, което го прави икономически мигрант. Изводите на съда за липса на условията за предоставяне статут на бежанец са обосновани.

На следващо място административният орган и съдът са приели за установено, че в държавата на произход Сирия, към настоящ момент М. Уалид би бил изложена на реална опасност от тежки посегателства поради насилие от протичащия и към момента въоръжен конфликт в тази държава. Извън изложеното обаче е установено, че семейството на чуждия гражданин живее в продължение на седем месеца в Република Турция, включително и към настоящия момент, като притежават валиден документ за раждане, издаден от турските власти. При това се явяват законосъобразни изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведеното с него интервю налагат именно направения извод, че липсват доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт при завръщането му в Турция. Цялостният анализ на сигурността в страната по произход на чуждия гражданин, както и Република Турция е извършен както въз основа на обсъдените от административния орган справки за двете страни, така и при съобразяване на допълнително представените в съдебното производство справка вх. МД- 375/23.06.2022 г. и справка вх. МД-401/30.06.2022 г. Представените пред настоящата касационна инстанция нови три броя справки за Сирийската арабска република и Република Турция не сочат на съществена промяна, която да се отразява на правилността на съдебното решение.

Обосновано административният съд е преценил и липсата на предпоставките за получаване на субсидиарна закрила по чл. 9, ал.1, т. 3 от ЗУБ, който съответства на чл.15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.

Неоснователни са касационните оплаквания, че Турция не е сигурна трета страна за сирийския гражданин, поради това, че прилага Женевската конвенция от 1951 г. с географски ограничения и само за бежанците в Европа. От представената пред настоящата инстанция справка с вх. МД-702/31.10.2022 г., изготвена от Дирекция Международна дейност в ДАБ се установява, че действително Турция поддържа географското ограничение на Женевската конвенция и го прилага само за бежанци с произход от европейски страни, но със Закона за чужденците и международната закрила (LFIP) от месец април 2013 г. страната създава специална правна рамка за убежище в страната и утвърждава задълженията на Турция към всички лица, нуждаещи се от международна закрила, независимо от страната им на произход. Изрично е посочено, че за бежанците от Сирия, Република Турция прилага режим на временна закрила, който предоставя на ползващите се от него право на легален престой, както и достъп до основни права и услуги. Поради това обосновано се явява заключението, че са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУТ предпоставки територията, на която е живял жалбоподателят в продължение на седем месеца, да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него. За настоящата инстанция остава извън всякакво съмнение, че чуждият гражданин е напуснал Турция по икономически причини, а не защото не може да се ползва със закрила на територията ѝ, включително и да се снабди с идентификационни документи на това основание.

При тези данни, верни са изводите на първостепенния съд, че не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 от ЗУБ. Като е приел решението на заместник - председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РРЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 545 от 29.07.2022 г., постановено по адм. дело 650/2022 г. по описа на Административен съд Хасково

Решението е окончателно.

Председател: /п/ РУМЯНА БОРИСОВА Членове: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА /п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ