Решение № 1859 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6370/2011 г.

Решение № 1859 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6370/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 във вр. с чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Сафия Мехмедеминова Ебазерова с адрес: гр. Шумен, бул. "Симеон Велики" № 71, вх. 1, ет. 2, ап. 1 срещу решение № 725/24.03.2011 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 546/2011 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 2700006296/25.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, офис Шумен, потвърден с решение № 221/20.12.2010 г. на директора на ТД на НАП - гр. Варна. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че изводите на съда не кореспондират с представените по делото писмени доказателства и по-конкретно, че не е съобразено разпореждане на РУ "Социално осигуряване" - гр. Шумен № 816/31.08.2000 г., с което на основание чл. 90, ал. 1 от КЗОО считано от 01.01.2000 г. е отпусната пожизнена пенсия за инвалидност при намалена работоспособност от 71 до 90 %. Претендира се отмяна на решението, вкл. в частта му за разноските и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени Акт за установяване на задължение по декларация № 2700006296/25.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, офис Шумен, потвърден с решение № 221/20.12.2010 г. на директора на ТД на НАП - гр. Варна. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТД на НАП - гр. Варна оспорва същата по съображения, изложени от процесуалния му представител юрк. Николова в писмен отговор и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил Акт за установяване на задължение по декларация № 2700006296/25.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, офис Шумен, потвърден с решение № 221/20.12.2010 г. на директора на ТД на НАП - гр. Варна, с който на Сафия Мехмедеминова Ебазерова е установено задължение за ДОД за 2009 г. в размер на 36.45 лв. заедно със законната лихва, считано от 01.05.2010 г. Установено е, че лицето е подало декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 2700006296/19.04.2010 г., в която е заявило, че желае да ползва облекчение по чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган. На основание § 49 от ПЗР на ЗДДФЛ това облекчение не е признато, тъй като с решение на ТЕЛК № 1444 от 0990 05.06.2000 г. е определен срок на инвалидност до 01.06.2002 г., т. е. към 31.12.2004 г. този срок е изтекъл и лицето не е навършило 65 години. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 2700006296/25.10.2010 г. като неоснователна и е приел, че не е спазено изискването на чл. 23, т. 1 от ЗДДФЛ към декларацията да има приложено валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК и не са изпълнени изискванията на § 49 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /ДВ, бр. 113/28.12.2007 г., изискващ предвидените в закона облекчения за трайно намалена работоспособност да се ползват пожизнено, когато срокът в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК не е изтекъл към 31.12.04 г. и лицето е навършило 65-годишна възраст преди тази дата или в срока на експертното решение, която законова разпоредба съответства на тази на § 3 от ПЗР на Закона за здравето /ЗЗ/. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 100, ал. 4 от ЗЗ /в сила от 01.01.2005 г./ видът и степента на увреждане на лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/, се определя пожизнено. Според § 3 от ПЗР на ЗЗ, лицата, на които до 31 декември 2004 г. е определен срок за степен на трайно намалена работоспособност, при навършване на 65-годишна възраст, се смятат с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност. Както е посочено в решение № 12923/18.12.2007 г., постановено по адм. д. № 7563/07 г. на ВАС, шесто отд., чрез тази разпоредба законодателят е създал естествена логическа връзка между установяването на инвалидността като правопораждащ юридически факт и правото на пенсия за инвалидност, породено от този юридически факт, тъй като такава връзка в нашето законодателство до 01.01.2005 г., от която дата е в сила ЗЗ, е липсвала. На практика е съществувала юридическа празнота в случаите по чл. 46, ал. 1 ЗП (отм.), а след 01.01.2000 г. и по чл. 73, ал. 3 КСО, защото е липсвала законова разпоредба, която да изисква и групата инвалидност, респ. степента на трайно намалена работоспособност, на лицата, навършили съответната възраст, да бъде определяна пожизнено. Затова, създавайки посочената по-горе правна логическа връзка (чл. 73, ал. 3 КСО и чл. 101, ал. 4 ЗЗ) законодателят чрез правилото на § 3 ПЗР на ЗЗ е създал такава логическа връзка и по отношение на всички случаи, обхванати от правилата на чл. 46, ал. 1, изр. 1-во ЗП (отм.) и на чл. 73, ал. 3 КСО до 01.01.2005 г. Според това правило (§ 3 ПЗР на ЗЗ) лицата, на които до 31 декември 2004 г. е определен срок за степен на трайно намалена работоспособност, при навършване на 65-годишна възраст се смятат с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност. Правилото на § 2 от ПЗР на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, според което постановени до 31.12.2004 г. експертни решения на ТЕЛК (НЕЛК), в които определеният срок на инвалидност не е изтекъл до тази дата, след 01.01.2005 г. се считат с определен пожизнен срок на инвалидност при навършена 65-годишна възраст на лицата, следва да се възприеме като частен случай по приложението на § 3 ПЗР на ЗЗ, а не като уточняващо тази разпоредба в смисъл, че тя не се прилага по отношение на експертните решения на ТЕЛК, в които определеният срок на инвалидността е изтекъл преди 31.12.2004 г. В случая с оглед разпоредбата на чл. 73, ал. 3 КСО /загл. изм., ДВ, бр. 67/03 г./, според която, пенсиите за инвалидност на лицата, навършили възрастта по чл. 68 /60 години и 6 месеца за мъжете и 55 години и 6 месеца за жените, като от 31 декември 2000 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 6 месеца за мъжете и за жените до достигане на 63 години за мъжете и 60 години за жените/, се отпускат пожизнено /аналогична разпоредба на чл. 30, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, загл. изменено - ДВ, бр. 19/03 г./, на жалбоподателката е отпусната пожизнено социална пенсия за инвалидност, считано от 01.01.2000 г. при навършени 58 години с разпореждане № 816/31.08.2000 г. на РУСО - Шумен. Изложеното по-горе относно приложението на § 3 от ПЗР на ЗЗ налага извод, че независимо от обстоятелството, че срокът на инвалидността, определен с ЕР на ТЕЛК № 1444 от 05.06.2000 г., е изтекъл на 01.06.2002 г., т. е. преди 31.12.2004 г., то с навършването на 65 години /26.07.2007 г./ тя е с пожизнено определена степен на намалена работоспособност. Според настоящия съдебен състав на ВАС, първо отд. разпоредбата на § 49 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /ДВ, бр. 113/28.12.07 г./, според която предвидените в закона облекчения за трайно намалена работоспособност се ползват пожизнено, когато срокът в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК не е изтекъл към 31.12.04 г. и лицето е навършило 65-годишна възраст преди тази дата или в срока на експертното решение, не съответства на тази на § 3 от ПЗР на Закона за здравето /ЗЗ/. Независимо от това, касае се за норма в специалния закон - ЗДДФЛ и тя е приложимата норма в конкретния случай. Доколкото в нея са предвидени кумулативно изискванията за ползване пожизнено на облекчения за трайно намалена работоспособност по този закон и те са: срокът в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК да не е изтекъл към 31.12.04 г. и лицето да е навършило 65-годишна възраст преди тази дата или в срока на експертното решение, то след като тези изисквания не са налице, тъй като срокът в ЕР е изтекъл към 31.12.2004 г. и лицето не е навършило 65 години към 31.12.2004 г., то правилно Варненският административен съд е приел, че облекчението по чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ не може да бъде ползвано, независимо от това, че с разпореждане на РУСО е определена пожизнено пенсия за инвалидност от 01.01.2000 г. С оглед на изложеното, решението на АС - Варна като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция не следва да бъде уважена, тъй като същият не е представляван от юрисконсулт в това производство. Освен това в чл. 161, ал. 1 от ДОПК не е предвидено присъждане на юрисконсултско възнаграждение на данъчната администрация за всяка съдебна инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение