Решение № 6765 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8123/2015 г.
ВАСI отделение07.06.2016 г.докладчик Мадлен Петрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 227 от 10.06.2015 г. на Административен съд, гр. Велико Търново, постановено по адм. дело № 65/2015 г. в обжалваната част. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6765 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8123/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град Велико Търново против решение № 227 от 10.06.2015 г. на Административен съд, гр. Велико Търново, постановено по адм. дело № 65/2015 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт № 04-1400401/19.06.2014 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП град В. Търново относно установените на Н. Й. И. с ЕТ НАЙК - Н. И. задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 684.32 лева, вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2008 г. в размер на 1541.25 лева и вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2009 г. в общ размер на 1265.15 лева и съответните лихви, както и в частта, в която е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 93.60 лева и съответните лихви. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения по преценката на установените факти, обстоятелства и събраните доказателства разполагаеми парични средства в размер на 10 000 лева и начина на формиране на превишението на разходите над приходите, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон - пороци съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции в конкретно посочен размер. Ответникът - Н. Й. И. с ЕТ НАЙК-Н. И., чрез пълномощника си адм. Мария Христова оспорва касационната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор от 08.07.2015 г. Претендира разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, съгласно чл. 218 и чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, в частта, потвърдена по административен ред, с който на Н. Й. И. с ЕТ НАЙК - Н. И. са установени задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. в общ размер от 1264.36 лева и лихви в размер на 614.58 лева, както за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2008 г. в размер на 1541.25 лева и вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2009 г. в общ размер на 1265.15 лева и съответните лихви Първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в частта на установения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 684.32 лева, вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за ревизираните периоди на 2008 и 2009 г. съответно в размер на 1541.25 лева и 1265.15 лева и съответните лихви. С решението съдът е изменил установения в акта размер на данъка по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. като го е намалил от 580.04 лева на 93.60 лева и съответните лихви. С оглед изхода на спора разноски са присъдени и на двете страни по делото. Решението се обжалва само от директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, в отменителната част и в частта, в която задължението за данък върху доходите за 2009 г. е намалено. В останалата част, в която на Н. Й. И. е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 93.60 лева и съответните лихви, решението е влязло в сила, като необжалвано от страната, за която е неблагоприятно. За да отмени ревизионния акт в частта на установените задължения за данък върху доходите и задължителни осигурителни вноски за 2008 г., съдът е приел, че не е налице несъответствие между имущественото и финансово състояние на ревизираното лице и получените приходи/доходи за този период, представляващо основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи. Този извод е мотивиран с признаването на приход от 10 000 лева, сума предоставена на Н. И. от съпругата му Т. П. И. през м. 01.2007 г. и включването му в началното салдо към 01.01.2008 г. в резултат на преизчисляване на паричните средства на лицето на годишна база. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително извлечение от банкова сметка, съдът е установил, че сумата от 10 000 лева е изтеглена в брой, на каса от ОББ на 12.01.2007 г., въз основа на договор за потребителски кредит в размер на 15 000 лева. Пред органите по приходите съпругата е декларирала тази сума да не бъде включвана в приходите й за 2007 г., тъй като е предоставила същата изцяло на съпруга си. Горните обстоятелства съдът е приел за потвърдени и от разпита на Т. П. като свидетел по делото. По тези съображения, съдът е увеличил началното салдо за 2008 г. от 23 353.04 лева на 33 353.04 лева и е извършил съпоставка на разполагаемите парични средства и разходите на Н. И. на годишна база. В резултат е установено, че приходите превишават разходите с 4 174.78 лева и е направен извод за липса на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и неприложимост на презумпцията по чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК. За 2009 г. съдът е приел за установен недостиг на парични средства в размер на 1856. 42 лева, изчислен на годишна база и основание за облагане по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. След приспадане на действително дължимите осигурителни вноски в общ размер от 920.40 лева е определил данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 936.02 лева и дължим данък в размер на 93.60 лева, с която сума е изменил задължения по ревизионния акт. По отношение на ЗОВ за 2009 г. съдът е приел, че за този период е установен доход по презумпцията на чл. 123, ал. 1 ДОПК в размер на 1856.42 лева. Посочил е, че този доход принципно правилно е третиран като получен от задълженото лице в качеството му на самоосигуряващо се лице, респективно принципно приложима е разпоредбата на чл. 124а ДОПК. От данните по делото е установено, че за 2009 г. Н. И. е внесъл осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, който е по-висок от установения при ревизията доход по чл. 123, ал. 1 от ДОПК. Поради това е приел, че допълнителните осигурителни вноски, са начислени незаконосъобразно. Решението е правилно като краен резултат. Възраженията на директора на дирекция ОДОП гр. В. Търново за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд при преценката на доказателствата, са неоснователни. Правилно съдът е приел, че сумата от 10 000 лева е част от разполагаемите парични средства на Н. И. през 2007 г. и предвид установения при ревизията резултат за този период, законосъобразно е включил тази сума в началното салдо за 2008 г. Нормата на чл. 57, ал. 4 от ДОПК, на която се позовава касаторът касае преценката на писмените обяснения от трети лица, в хода на административното производство - с оглед на тяхната заинтересованост от резултата на ревизията, съответно качеството им на свързани лица с ревизирания субект. В съдебното производство свидетелските показания са допустими при условията на чл. 158, ал. 1 във връзка с чл. 57, ал. 2 ДОПК и преценката им от съда се извършва съобразно чл. 172 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК - с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. В конкретния случай съдът е ценил свидетелските показания на съпругата, във връзка със събраните в хода на ревизията доказателства за получен кредит в размер на 15 000 лева по договор за потребителски кредит с ОББ АД от съпругата Т. И. и извлечението от банкова сметка за изтеглена сума от 10 000 лева. Правилно съдът е съобразил, че предоставянето на сумата от 10 000 лева на ревизираното лице е декларирано още в хода на ревизионното производство. Обстоятелството, че декларацията в процесната ревизия следва извършената проверка, е ирелевантно. Съгласно чл. 110, ал. 3, изр. последно от ДОПК при проверката не се установяват задължения за данъци и осигурителни вноски и констатациите по приходите и разходите на лицето се преценяват във връзка с останалите доказателства по делото. Освен това в случая не е налице противоречие между приетото от съда и установеното имуществено състояние на съпругата при извършената й проверка за установяване на факти и обстоятелства. От органите по приходите е установено, че за 2007 г. салдото на Т. И. е положително и е в размер на 5 601.83 лева, който размер кореспондира с разликата между получения банков кредит от 15 000 лева и предоставената сума на Н. И. от 10 000 лева. Неоснователно е и другото възражение на касационния жалбоподател за незаконосъобразно извършена съпоставка между приходите и разходите на лицето на годишна база. Съдът в изпълнение на задължението си по чл. 160, ал. 2 и с оглед забраната по чл. 160, ал. 4 ДОПК е извършил дължимата проверка за законосъобразност на формираната данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Изводите за незаконосъобразно определен резултат от съпоставката на разполагаемите парични средства и разходите на лицето към конкретни дати през 2008 г. и 2009 г. следва да бъдат споделени. Доводите на касатора, че по този начин се установяват укрити приходи на лицето към конкретен момент не обосноват различни изводи. Правилно съдът е приел, че тези данни са основание за провеждане на ревизията при особени случаи, но облагането с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ изисква формиране на годишна данъчна основа съгласно чл. 17 от ЗДДФЛ. Следва да се допълни, че случая основанието за прилагане на особения ред не е наличието на данни за укрити приходи от определен източник по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а несъответствие на получените приходи/доходи и имущественото състояние на ревизираното лице, което съгласно чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК се определя за ревизирания период. На основание чл. 15 от ЗДДФЛ данъчният период за облагане с данък върху доходите е календарната година. Като е приел, че за 2008 г. е налице превишение на приходите над разходите на парични средства от ревизираното лице, законосъобразно за този период съдът е постановил отмяна на установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски. В съответствие с чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и чл. 15 във връзка с чл. 17 от ЗДДФЛ съдът е изчислил недостига на парични средства в рамките на ревизирания период на 2009 г. и законосъобразно е намалил размера на задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Отмяната на задължителните осигурителни вноски за 2009 г. е правилна като краен резултат. Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за приложимост на чл. 124а от ДОПК. Нормата е в сила от 15.02.2011 г. и не намира приложение за задължения за осигурителни вноски за периоди преди влизането й в сила. В този смисъл е и тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. на ОСС на I и II колегия на ВАС, според което разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК са неприложими относно установяването на задължения за осигурителни вноски за периоди преди влизането в сила на чл. 124а ДОПК (ДВ бр. 14/2011, в сила от 15.02.2011 г.), какъвто е и процесният период на 2009 г. По тези съображения, настоящият състав преценява решението в обжалваната част като правилно постановено, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство се дължат на ответника, но предвид липсата на доказателства за извършването им, такива не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,