Решение № 5909 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14095/2013 г.

Решение № 5909 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14095/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Недялка Димитрова Цветкова срещу решение № 5103 от 22.07.2013 г. по адм. дело № 2826/2012 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ЧР-2 21/27.02.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане (АСП) за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Иска се отмяна на първоинстационното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът оспорва жалбата чрез процесуален представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Фактическата обстановка е правилно установена от АССГ. При постановяване на решението си съдът е обсъдил релевантните за спора доказателства, становищата на страните и относимата правна уредба. Правилно и обосновано е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалния и материалния закон, и в съответствие с неговата цел. В процесната заповед са посочени конкретни фактически и правни основания за издаването й, поради което неоснователни са възраженията на жалбоподателката за нарушено право на защита поради липса на мотиви. Обстоятелството, че не е фиксиран моментът, в който Цветкова е следвало да уведоми органа по назначаването за възникналата несъвместимост с изпълняваната служба и не е изпълнила това си задължение по чл. 27 от ЗДСл, не представлява нарушение, водещо до отмяна на заповедта. Видно от съдържанието на същата, органът е приел, че това е моментът, когато сестрата на жалбоподателката е била преназначена на длъжността главен експерт в отдел "Закрила на детето" в Дирекция "Социално подпомагане" - Гоце Делчев. Безспорен е фактът, че това е извършено със заповед № ЧР-1 460/22.10.2007 г. на изпълнителния директор на АСП, както и фактът, че от 01.01.2003 г. Цветкова е директор на тази дирекция. При тези обстоятелства съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу процесната заповед, е правилно. Решаващият спора по същество съд е обсъдил длъжностните характеристики на държавните служителки и обосновано е счел, че жалбоподателката осъществява ръководни функции, в т. ч. организация, разпределение и контрол на работата на всички служители на дирекцията, както и извършва оценка на трудовото изпълнение. Същевременно заемащото длъжността главен експерт лице има задължението да изпълнява възложена му работа както от прекия ръководител, така и от висшестоящите ръководители. Вярно е, че Цветкова не е орган по назначаването на сестра си Сердарева, нито е неин пряк началник, какъвто се явява този на отдел "Закрила на детето" при ДСП. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл обаче не изключва от обхвата си тази хипотеза, доколкото изискването на чл. 7, ал. 2, т. 1 от закона е, че за държавен служител не може да бъде назначавано лице, което би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително. В случая е установено родство от втора степен по съребрена линия между двете служителки и наличието на йерархическата връзка на ръководство и контрол, като без правно значение е дали подчинението е пряко или опосредено. Затова с факта на възникването й по време на служебното правоотношение на жалбоподателката тя е имала задължение да уведоми органа по назначаването за това обстоятелство, което не е сторила. Предвид изложеното решението е постановено при спазен материален закон, без съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Представените в касационното производство две длъжностни характеристики, утвърдени след издаване на заповедта за длъжностите началник на отдел "Закрила на детето" при Дирекция "Социално подпомагане" и главен социален работник в този отдел, не водят до друг правен извод. Не са налице касационни основания от твърдяните по чл. 209, т. 3 от АПК и съдебният акт следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,