Решение № 6914 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9623/2008 г.

Решение № 6914 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9623/2008 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Александър Петров Николов съдебен адрес гр. Варна - затвора против Решение № 864 от 16.06.2008 година, постановено по административно дело № 407 по описа за 2008 година на Административен съд - гр. Варна. Релевира оплакване за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Моли за неговата отмяна и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск по основание и в пълен размер. Не ангажира доказателства пред настоящата инстанция. Ответникът - Министерство на правосъдието в писмено становище оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд - гр. Варна да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от надлежна страна в развилото се пред Административен съд гр. Варна съдебно производство, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото е било образувано по предявения от Александър Петров Николов против Министерство на правосъдието гр. София иск, с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за присъждане на на сумата от 9 990 лв., представляваща обезщетение за причинени от ответника неимуществени вреди в резултат на действията и бездействията на органите и длъжностните лица, които изпълняват административната дейност в затвора в гр. Варна. В обстоятелствената част на исковата молба е посочил, че в резултат на лошите условия в затвора, некоректно отношение на надзирател, неадекватно лечение с изтекъл срок на годност на назначен му парацетамол и съжителство в една килия с осъден на смърт търпял болки и унижение, което е довело и до психически срив. С решението си, постановено след събиране на писмени и гласни доказателства, съдът е отхвърлил така предявения иск, приемайки, че е неоснователен и недоказан. Обосновал се е с липсата на доказателства за незаконосъобразни действия или бездействия на органите и администрацията в затвора които да са довели до цитираните в молбата вреди, както и относно причинната връзка между действията на затворническата администрация и вредите. За да достигне до този правен извод, съдът се е обосновал с фактите, установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Така постановеното решение е правилно. Съдът в подробни мотиви е отговорил на всички изложени в молбата основания за търсената обезвреда от касатора. Правилно е преценил, че гласните доказателства, поискани от ищеца относно релевантните за спора факти (лечение с лекарства с изтекъл срок на годност и настаняване в килия с осъден на смърт затворник не могат да бъдат установени със свидетелски показания, а и те се опровергават от свидетелстващи документи представени по делото. Достоверността на свидетелските показания с оглед заинтересоваността им предвид съпричастност и евентуална приятелска връзка с касатора е компрометирана. При наличие на писмени доказателства, изходящи от ответника, чиято истинност не е била оспорена относно назначеното лечение, ползваните лекарства и справката за настаняване в съответните килии, събирането на гласни доказателства, опровергаващи съдържанието им, е недопустимо. Ето защо основното възражение в касационната жалба за необоснованост на съдебното решение се явява неоснователно. Фактите твърдяни в исковата молба относно неадекватно поведение на надзирател от затвора и стресови състояния от съвместния престой в килия с други затворници също не са били установени. Съдът е уважил доказателствените искания и изяснил релевантните за предмета на спора факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и относимата за спора правна регламентация. За приетото от фактическа страна решението е правно аргументирано. Изводът за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен закона. В тежест на ищеца в исковото производство е било установяването на фактическия състав на чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ което не е направено пред първостепенния съд. Не е била установена и причинната връзка между действията на затворническата администрация и сочения вредоносен резултат, което е последният елемент от фактическия състав, ангажиращ отговорността на държавата съгласно чл. 1 от ЗОДОВ. Като е достигнал до извод, че не са налице обстоятелствата, посочени в чл. 1 от ЗОДОВ, водещи до ангажиране на отговорността на държавата, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Решението за отхвърляне на иска на касатора е правилно следва да се остави в сила. Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение