Решение № 5846 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12004/2018 г.

Решение № 5846 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12004/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството e по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на И. Хаджиилиев от [населено място] срещу решение № 1879 от 28.08.2018 г. по адм. д. № 1175 по описа за 2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-15-68 от 29.03.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив. Изложените доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 114, ал. 1 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е решение № 2153-15-68 от 29.03.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Пловдив, в частта, потвърждаваща разпореждане № [ЕГН] / Протокол № 3045-15-14 от 13.02.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, за установеното задължение на И. Хаджиилиев от [населено място] за възстановяване на неоснователно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода 1.01.2013 г. – 28.02.2015 г. в размер на разликата над 253. 31 лв. до 522. 28 лв. (главница и лихви). С постановеното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел, че е налице недобросъвестност от страна на жалбоподателя и той не може да черпи права от свои неправомерни действия, насочени към постигане на облагодетелстващ го резултат. Този извод се основава на обстоятелството, че в хода на административното производство по възстановяване на документите за осигурителен стаж и доход и определяне правомерността на пенсията, отпусната с разпореждане № 12/ПРN01033 от 28.04.2001 г., жалбоподателят не е доказал признатия при пенсионирането стаж от втора категория с продължителност 18 години 06 месеца и 10 дни. От наличните доказателства се установява, че липсата на трудов стаж очевидно е била известна на лицето и изключва добросъвестността му. Така постановеното решение е в нарушение на материалния закон. Спорът относно правото на жалбоподателя Караилиев на пенсия за осигурителен стаж и възраст, началната дата и действителния размер на полагащата се пенсия е разрешен с влязлото в сила решение № 1843 от 17.10.2016 г. по адм. дело № 370/2016 г. на Административен съд – Пловдив, оставено в сила с решение № 42 от 3.01.2018 г. по адм. дело № 12905/2016 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Установено е, че през 2000 година лицето не е имало изисквания от § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО 15 години осигурителен стаж от втора категория, както и необходимия минимален сбор от възраст и осигурителен стаж. Представените при отпускането на пенсията удостоверения по образец липсват поради загубване на пенсионното досие в ТП на НОИ - Пловдив. В образуваното административно производство по реда на чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО от осигурителите са били изискани нови удостоверения, от които е бил установен стаж от втора категория 01 година 00 месеца и от трета категория - 34 години 10 месеца и 10 дни. С разпореждане № [ЕГН]/ПР2142-15-12 от 29.09.2015 г. на жалбоподателя е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО с начална дата 16.08.2004 г., пожизнено. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО на възстановяване подлежат недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания. През периода 1.01.2013 г. – 28.02.2015 г. пенсионерът е получил неоснователно пенсии в по-голям размер от дължимия по закон, но за да бъде ангажирана отговорността му за връщане на полученото без правно основание, следва да бъде доказано, че е действал недобросъвестно. По силата на чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на лимитативно регулираните случаи по т. 1 - 3. С ал. 6 на чл. 114 от КСО е предвидено, че споровете за добросъвестност се решават по реда на глава осма с решение на ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Както многократно се е произнасял съдът, недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт. В разглеждания случай липсват доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят съзнателно се е възползвал от неистински документи или документи с невярно съдържание, за да му бъде отпусната пенсия в по-висок размер. Фактът, че пенсионната преписка липсва, не означава, че при подаване на заявлението за отпускане на пенсия лицето не е представило всички изисквани документи. В издадените актове от органите на ТП на НОИ – Пловдив не са изследвани причините, поради които пенсионното досие не може да бъде намерено, за да се проверят издадените от осигурителите документи относно осигурителния стаж на лицето при отпускането на пенсията. Не са посочени извършени от жалбоподателя действия в нарушение или заобикаляне на закона, или поведение, целящо да подведе и заблуди административния орган относно пенсионните му права. Не е доказана недобросъвестност на получилото плащанията лице като основание по чл. 114, ал. 1 от КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на неоснователно получени суми. Оспорените актове са издадени в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност по чл. 114, ал. 1 във вр. с чл. 98, ал. 2 от КСО, поради което подлежат на отмяна. Обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което оспорените актове бъдат отменени. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900. 00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,