Решение № 4906 от 30.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9310/2014 г.

Решение № 4906 от 30.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9310/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Христо Костадинов Пейков от гр. Куклен, Пловдивска област против решение № 856 от 25.03.2014 г., постановено по адм. д. № 2666/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Пейков срещу акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 402/5.08.2010 г., издаден от главен инспектор в Отдел "Събиране, контрол и ревизии" на Дирекция "МД, ТБО и ревизионен контрол" при Община Пловдив, потвърден с решение № 9/27.09.2010 г. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при общината. Касаторът навежда оплаквания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска неговата отмяна. Ответникът - директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема за установено следното: Първоинстанционният съд точно е възприел релевантната за спора фактическа обстановка. Установил е, че касаторът се легитимира като ползувател на жилищен имот - апартамент, находящ се в жилищна сграда на бул. "Т. Александров" № 77, ет. 2 в гр. Пловдив, по силата на нот. акт № 54/2003 г. на нотариус № 227 с район на действие РС-Пловдив. Христо Пейков е подал декларация по чл. 14 ЗМДТ, заедно със собственика на имота Яна Христова Пейкова с вх. № 16011267/23.08.2003 г. На Яна Пейкова е издадено разрешение за строеж № 209/3.11.2005 г. - за разширение на тераса към кухня на ап. 2 от четириетажната жилищна сграда, находяща се на горепосочения адрес. В производството не са представени доказателства, че жилищната сграда е в незавършен вид, без Акт 15, негодна за ползване. Напротив, по делото е представена предходна декларация от 1998 г., подадена от Атанаска Пейкова, която е декларирала този жилищен имот с посочена година на построяване - 1993 г., с реализирани в имота електрификация, водопровод и канализация. В подадената от ползувателя Христо Пейков декларация през 2003 г. тези характеристики на имота също са описани. Безспорно е по делото, че последващи декларации от собственика или ползувателя на този апартамент в жилищния блок за промяна на обстоятелства във връзка с данъчнооблагаемия имот не са подавани. С оспорения пред административния съд АУЗД № 402/5.08.2010 г., издаден от главен инспектор в Отдел "Събиране, контрол и ревизии" на Дирекция "МД, ТБО и ревизионен контрол" при Община Пловдив, за декларирания апартамент № 2 в жилищната сграда на бул. "Т. Александров" № 77 в гр. Пловдив, на ползувателя е определен ДНИ за 2006 г. - 2009 г. в общ размер на 214, 78 лв. и законна лихва в общ размер на 60, 72 лв. По реда на административното обжалване АУЗД е потвърден с решение № 9/27.09.2010 г. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Заключил е, че жалбоподателят е данъчнозадължено лице за недвижимия имот на основание чл. 11, ал. 3 ЗМДТ. Съдът е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, като обосновано е приел, че Пейков е декларирал апартамента като основно жилище за него и на това основание ползва и данъчно намаление. В съответствие с данните по делото е достигнал до съответния на закона извод, че жалбоподателят дължи ДНИ за посочените в АУЗД периоди, тъй като имотът е деклариран от лицето, той е използваем и е ползван от него. Решението е правилно. Единственото възражение на касатора Пейков е, че той не е ползвал реално жилището, тъй като в него са се извършвали строителни и ремонтни дейности, в резултат на които той фактически е бил лишен от правото си на ползване, като - по негови твърдения, е живял на четвъртия етаж на жилищната сграда. Това възражение не намира опора в закона и доказателствата по делото. А становището, че административният орган е определил задълженията за ДНИ въз основа на подадена от Пейков декларация с невярно съдържание е несъстоятелно. Данъкът е публично задължение, което е породено от фактическата и правна власт, която правният субект има върху обекта на облаган на територията на държавата. Той е проява на териториалния й суверенитет, затова чл. 10, ал. 1 ЗМДТ разпорежда, че с данък недвижими имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти. Дължимостта на данъка не зависи от ползването или неползването на подлежащия на облагане недвижим имот. Фактическото ползване не е елемент на фактическия състав за данъка за недвижими имоти. Както е посочено в чл. 13 ЗМДТ, данъкът се заплаща независимо дали недвижимия имот се ползва или не. Законът разграничава случаите на използван недвижим имот по смисъла на чл. 13 ЗМДТ като наличие на годен за използване обект, облагаем по силата на закона, и използваем обект, т. е. обект, при който е налице фактическа невъзможност за използването му. От значение за случая е хипотезата, в която е установен използваем жилищен обект - апартамент в жилищна сграда. Разрешение за строеж е издадено във връзка с извършване на вътрешно преустройство на апартамента - разширение на тераса със северозападно изложение към кухня-столова в ап. 2", т. е. данъчнооблагаемият имот не е строящ се жилищен обект. Твърденията на касатора във връзка с мястото на фактическото му пребиваване са неотносими към дължимостта на ДНИ за конкретния недвижим имот, върху който му е учредено право на ползване и който е декларирал по реда на чл. 14 ЗМДТ. Съгласно разпоредбата на чл. 23, вр. с чл. 14 ЗМДТ размерът на данъка, след първоначално декларираната смяна на собственост, се определя служебно от компетентния орган при общинската администрация. При наличие на промяна в съществените за недвижимият имот обстоятелства лицето - собственик или ползувател на облагаемия имот, е длъжно да ги декларира, след което органът е длъжен да ги съобрази при определяне на размера на публичните задължения. При липсата на спор, че декларация за промяна на обстоятелства не е подадена от касатора, неоснователни са твърденията му, че неправилно му е определен дължим данък за недвижимия имот, като не е съобразено обстоятелството, че апартаментът - обект на данъчно задължение, се реконструира. Компетентният орган, въз основа на последно декларираните данни за имота от неговия ползувател, законосъобразно е определил дължимия размер. Данъкът за недвижими имоти е публично задължение, чиито размер се определя на основата на разписаните в закона и наредбата на общинския съвет норми. Задължение на собствениците (ползувателите) на недвижими имоти е да декларират всяка промяна в обстоятелствата, когато такава настъпи, предвид разпоредбите на чл. 14 и сл. ЗМДТ. Предвид изложеното, като е отхвърлил подадената от Христо Костадинов Пейков жалба, Административният съд - Пловдив е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд