Решение № 9415 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2407/2017 г.

Решение № 9415 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2407/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията срещу решение № 14420 от 30.12.2016 г., постановено по адм. дело № 6844/2016 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), седмо отделение, в частта му, с която е отменено решение за налагане на финансова корекция № 04-25-107/05.05.2016 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Транспорт 2007 г. - 2013 г. " в частта, с която на Агенция "Пътна инфраструктура" е определена финансова корекция в размер над 10 224.00 (десет хиляди двеста двадесет и четири) лева. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалния си представител юрк. Бомбалова, в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Върховния административен съд, седмо отделение е образувано по жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу решение за налагане на финансова корекция № 04-25-107/05.05.2016 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма "Транспорт 2007 г. - 2013 г. ", с което на Агенция "Пътна инфраструктура" за установени нарушения при провеждане на процедура по ЗОП за услуга с предмет: "Определяне на изпълнител за изработване на идеен проект с парцеларен план на обект "АМ "С." Лот 2 "Д. - Б." от км 322+000 до км 359+000" с изпълнител "Трансконсулт" ООД на стойност 255 600.00 лева без ДДС, по проект № BG161РО004-2.0.01-0009 "АМ С. - Лот 1,2 и 4", е наложена финансова корекция в размер на 5% по сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № РД-32-12/30.03.2012 г. Съдът е приел, че обжалваното решение за финансова корекция е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон спрямо установените нередности и процентен показател на финансовата корекция, но при неправилното му приложение спрямо основата, върху която се налага тя. С оглед на това, съдът е отменил решението в частта, с която на Агенция "Пътна инфраструктура" е определена финансова корекция в размер над 10 224.00 (десет хиляди двеста двадесет и четири) лева и е отхвърлил жалбата на агенцията като неоснователна в останалата й част. Решението е правилно. Инстанцията по същество е обсъдила всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят напълно от доказателствата по делото. Спрямо установените и релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Въз основа на събраните в хода на производството доказателства, съдът е установил съответстваща фактическа обстановка, която не се оспорва между страните и не следва да се повтаря от касационната инстанция. Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът обосновано е приел, че обжалваният акт има характер на такъв с правна квалификация чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), с който на Агенция "Пътна инфраструктура" за допуснати нередности (нарушения) е определена финансова корекция по основание и размер. Фактът за извършването на констатираните нарушения не се оспорва от страните в производството. Наличието на същите и правилната им правна квалификация е подробно и изчерпателно обсъдена и описана в обжалваното съдебно решение от инстанцията по същество, като правните й изводи се споделят изцяло. Спорът между страните касае приложението на материалния закон относно определянето на основата, върху която е наложена финансовата корекция. Нередност означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право с действие или бездействие, което има или би могло да има за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. В случая от доказателствата по делото е видно, че проектът не е финансиран 100% от средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове, а по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, европейското финансиране е 80% от Кохезионния фонд на ЕС и 20% национално съфинансиране. В оспорения пред първата съдебна инстанция административен акт, с който е наложена финансовата корекция, националното съфинансиране не е взето предвид от страна на административния орган, като основата, върху която органът е наложил финансовата корекция от 5%, е стойността на сключения договор № РД-32-12/30.03.2012 г. с "Трансконсулт" ООД, която основа е определена на 255 600.00 лева без ДДС. К. резултат, административният орган е наложил финансова корекция, върху сума, само част от която представляват европейски средства, както правилно е приел и първоинстанционният съдебен състав. Финансовата корекция е определена не само върху допустимите разходи, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие, но и върху допустимите разходи, финансирани от държавния бюджет. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, той има за предмет управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, в т. ч. определянето на финансови корекции. Фактът, че законът има за предмет единствено средствата от европейските фондове се установява и от разпоредите на чл. 2, 3 и 6 от ЗУСЕСИФ. Законът няма за предмет регламентирането на правоотношенията, възникващи по повод на националното съфинансиране на проектите, които получават безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Наред с това, дефиницията на "нередност" - чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013, съответно чл. 2, т. 7 от Регламент № 1083/2006, визира единствено нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на правото на Съюза, което има или би имало за последица нанасянето на вреда бюджета на Съюза чрез начисляването на неправомерен разход в бюджета на Съюза, т. е. нередността по смисъла на тези разпоредби не визира нарушение, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на националното съфинансиране. В съответствие с тази дефиниция и с предмета на закона, чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ изрично сочи, че може да бъде отменена финансовата подкрепа със средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Член 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ също изрично сочи, че чрез финансовите корекции се отменя предоставената финансова подкрепа от Европейските структурни и инвестиционни фондове или се намалява размера на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Ето защо в производството по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, ръководителят на Управляващия орган няма правомощие да определя финансова корекция по отношение на разходите по проект, които представляват национално съфинансиране, което на практика е сторил при така определената с решение за налагане на финансова корекция № 04-25-107/05.05.2016 г. на УО основа. Следва да се отбележи, че в този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика, като наведените в касационната жалба в обратен смисъл твърдения се явяват неоснователни, с оглед посоченото по-горе. Съдът правилно е определил и частта, върху която следва да бъде наложена финансовата корекция, като законосъобразно е отменил решението на УО в останалата му част, над тази основа. Както се посочи, с решение № 04-25-107/05.05.2016 г., УО е наложил финансова корекция в размер на 5% по сключения договор № РД-32-12/30.03.2012 г. на стойност 255 600.00 лева без ДДС. 20% от тази сума - 51 120.00 лева, представлява национално съфинансиране, която не подлежи на налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ. Т. е корекцията в размер на 5%, следва да бъде наложена само върху частта от Кохезионния фонд, която представлява останалите 80% от 255 600.00 лева, и изчислена представлява 10 224.00 лева без ДДС. Е. защо решението за налагане на финансова корекция, в частта му над 10 224.00 лева без ДДС, правилно е било отменено от съда като издадено при неправилно приложение на материалния закон спрямо основата, върху която се налага корекцията. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания, обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Поради това и на основание чл. 143 от АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с чл. 144 от АПК с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационния жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 200.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразена с фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, II колегия,