Решение № 60118 от 25.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4006/2020 г.

Решение № 60118 от 25.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4006/2020 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Дияна Ценева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 227 от 26.05.2021 г. по гр. д. № 4006/2020 г. на ВКС, І г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1507 от 09.07.2020 г. по в. гр. д. № 5855/2019 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната му от "Райфайзенбанк България" ЕАД част, с която е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че И. В. И. и М. Г. И. като наследници на починалата в хода на процеса ищца Н. Д. К., са собственици на основание придобивна давност на недвижим имот-апартамент №...., находящ се в [населено място], ж. к. "Н. ", [жилищен адрес] със застроена площ 92. 25 кв. м, заедно със зимнично помещение №.... и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК. Жалбоподателят "Райфайзенбанк България" ЕАД поддържа, че в тази част решението е недопустимо, евентуално неправилно поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Ответниците по касация И. В. Й. и М. Г. И. изразяват становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Ответникът Г. И. И. не е взел становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 5918 от 05.08.2019 г. по гр. д. № 830/2015 г. Софийски градски съд е уважил иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 5 ЗЗД, като е признал за установено по отношение на ответниците Г. И. и "Райфайзенбанк България" ЕАД, че договорът за продажба, с който Н. Д. К. е продала имота на Г. И. И., е нищожен като привиден. Отхвърлил е иска за установяване нищожност на договора поради липса на съгласие. Оставил е без разглеждане иска за унищожаване на договора поради измама, и предявения при условията на евентуалност установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във в. с чл. 79 ЗС за признаване за установено, че ищцата Н. Д. е собственик на процесния имот на основание придобивна давност. Първоинстанционното решение е обжалвано с въззивна жалба от "Райфайзенбанк България" ЕАД само в частта, с която по отношение на този ответник е уважен искът за установяване нищожност на договора за покупко-продажба поради привидност. С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд е приел, че в тази част то е недопустимо. Изложил е съображения, че предявеният от Н. К. против "Райфайзенбанк България" ЕАД иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ГПК-за обявяване нищожност на договора поради привидност, е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като вземането на банката срещу ответника Г. И. е обезпечено с договорна ипотека, учредена през 2006 г., т. е. преди предявяване на иска за обявяване нищожност на продажбата поради привидност, и правата на банката са защитени, по аргумент от чл. 17, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД. Поради това е обезсилил първоинстанционното решение в частта по този иск и е прекратил производството по делото. С оглед на това е приел, че се е сбъднало условието за разглеждане на предявения против този ответник като евентуален иск за установяване, че ищцата е собственик на процесния имот на основание придобивна давност. Постановил е решение, с което е уважил този иск. Приел, че ищцата е придобила правото на собственост върху процесния имот на оригинерно основание, тъй като от момента на закупуване на жилището през 1996 г. до предявяване на иска за собственост през 2013 г. тя е владяла същото, като владението й не е било смутено и след сключване на договора за продажба. Настоящият състав намира, че въззивното решение в обжалваната му част, с която съдът се е произнесъл по предявения в условията на евентуалност установителен иск за собственост, е недопустимо. Видно от изложеното в исковата молба и многобройните уточнения на същата, съдът е бил сезиран с иск против ответниците Г. И. И. и "Райфайзенбанк България" ЕАД за обявяване на договора за продажба от 01.11.2000 г., с който ищцата Н. Д. К. е продала на Г. И. И. собственото си жилище, за нищожен поради привидност, който иск е заявен като главен, и с положителен установителен иск за собственост на същия имот против двамата ответници, обоснован с твърдението, че ищцата е придобила правото на собственост по давност, заявен като евентуален-ако главният иск за нищожност бъде отхвърлен. Правния си интерес от предявените искове ищцата е свързала с възможността при уважаване на който й да е от тях да осуети насоченото върху жилището принудително изпълнение от банката за събиране на парично задължение на ответника Г. И.. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 4 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, третото лице, засегнато от насочването на принудителното изпълнение, може да защити правата си по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК, ако е във владение на вещта, или чрез предявяване на отрицателния установителен иск по чл. 440 ГПК. Тъй като в чл. 440 ГПК липсва изрична забрана, третото лице може да предяви и положителен установителен иск, с който да установи, че то, а не длъжника, е носител на засегнатото от изпълнението право, като уважаването на този иск има същия правен ефект, какъвто има и уважаването на иска по чл. 440 ГПК-ще бъде установено, че вещта, върху която е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника. В производството по иск по чл. 440 ГПК страните в изпълнителното производство са задължителни необходими другари- чл. 440, ал. 2 ГПК. При предявен от третото лице против длъжника и взискателя положителен установителен иск за собственост в хипотезата на насочено принудително изпълнение върху вещта, тяхното правно положение трябва да е аналогично. Спорното правоотношение е от такова естество, че решението трябва да бъде еднакво за длъжника и за взискателя. С оглед на изложеното, неправилно въззивният съд е приел, че с обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 5 ЗЗД против ответника "Райфайзенбанк България" ЕАД се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения като евентуален положителен установителен иск за собственост против този ответник. По този иск ответниците Г. И. и "Райфайзенбанк България" ЕАД имат качеството на задължителни необходими другари. По отношение на единия задължителен другар-длъжника Г. И. И., главният иск за прогласяване нищожност на договора за продажба е уважен и в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила. Този резултат по главния иск удовлетворява интереса на ищцата и изключва възможността за разглеждане на предявения евентуален иск и против другия задължителен другар. По тези съображения въззивното решение в обжалваната част се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено. Водим от гореизложеното съдът