Решение № 515 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6826/2013 г.

ВАСVII отделение15.01.2014 г.докладчик Иван Раденков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1657/11.03.2013 г., постановено по адм. дело № 507/2013 г., по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 515 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6826/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта гр. София, против Решение № 1657/11.03.2013 г., постановено по адм. дело № 507/2013 г., по описа на Административен съд София-град, с което е отменен мълчалив отказ да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация вх. № 2834/30.11.2012 г., със заявител Антоанета Иванова Новакова - Дянкова и преписката е върната на административния орган за произнасяне по искането съобразно дадените указания в решението. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата срещу мълчаливия отказ бъде отхвърлена като неоснователна. Ответницата Антоанета Иванова Новакова-Дянкова, с писмен отговор оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта гр. София, да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация вх. № 2834/30.11.2012 г., със заявител Антоанета Иванова Новакова-Дянкова и преписката е върната на административния орган за произнасяне по искането съобразно дадените указания в решението. За да постанови този резултат съдът е приел, че мълчалив отказ по ЗДОИ е недопустим, поради което само на това основание същият подлежи на отмяна. Решението е правилно. Административният съд е установил, че по подаденото заявление от Антоанета Новакова-Дянкова пред Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, няма решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация. Изпълнителният директор съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ е длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация с акт, в който да изложи фактическите и правни основания за отказа на достъп до търсената информация. Мълчалив отказ по ЗДОИ е недопустим. След като съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ е налице изискване за писмено произнасяне за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, съдът е бил длъжен да отмени мълчаливия отказ и върне преписката на задължения субект за произнасяне по заявлението с надлежен акт. Непроизнасянето на задължения субект е нарушение на закона, поради което първоинстанционният съд като е отменил мълчаливия отказ и е върнал преписката за писмено произнасяне е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Изложените в касационната жалба съображения по същество са мотиви за отказ от предоставяне на обществена информация, а не касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което не следва да бъдат обсъждани. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

Цитирани разпоредби

2