Решение № 2692 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14056/2015 г.

Решение № 2692 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14056/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Й. Н. срещу решение № 5898 от 7.10.2015 г., постановено по административно дело № 2080/2015 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отменено решение № 63/5.02.2015 г., постановено по преписка № 154/2012 г. от Комисията за защита от дискриминация. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против административния акт бъде отхвърлена. Ответниците по касационната жалба - Комисия за защита от дискриминация (КЗД), Областна дирекция на МВР - Плевен, С. В. И., Гл. инспектор Х. Т. С. и Гл. инспектор М. Д. Д. не вземат становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснато нарушение на предвидените в закона административнопроизводствени правила, довело до неправилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обоснован и съответен на закона е изводът на първоинстанционния съд, че административният орган е постановил решението си без да обсъди всички събрани по делото доказателства, което е довело до материално незаконосъобразно решение. При постановяване на административният акт органът не е съобразил приложимите в случая нормативно установени правила за изплащане на допълнително възнаграждение по реда на чл. 202 от Закона за Министерство на вътрешните работи – отм. (ЗМВР), а именно Инструкция с рег. № Із-1329/25.08.2006 г. за видовете и размерите на допълнителните възнаграждения за специфични условия на труд и за научна степен, изплащани на държавните служители в МВР, издадена от министъра на вътрешните работи и негова заповед Із-1887 от 19.07.2011 г. относно определяне размерите на допълнителните възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в МВР. Заповедите на ръководителите на ОД на МВР Плевен през периода, за който се твърди дискриминация са издадени при спазване на правилата, установени в тези актове, като са съобразени резултатите от работата на служителите, а по отношение на Н. и на факта, че за определен период е ползвал отпуск за отглеждане на малко дете – т. е. не е полагал труд при такива условия. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЗД пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Въз основа на събраните в хода на производството доказателства обосновано АССг приема, че не е установено неблагоприятно третиране на основание признак "лично положение" по отношение на Н.. Преценката на началника на съответното звено в рамките на определените му правомощия не е неравно третиране по признак "лично положение", а преценка по целесъобразност, в зависимост от постигнатите резултати при изпълнение на служебни задължения, след процедура по оценяване. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение