Решение № 6575 от 20.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Пав Билдинг" ЕООД, [ЕИК], чрез процесуалния му представител адв. М. Христова, против решение 21/13 февруари 2023 г., постановено по адм. д. 249/2022 г. по описа на Административен съд Ямбол. С доводи за неправилност и необоснованост се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Пав Билдинг" ЕООД против заповед 3-659 от 24 август 2022 г. на кмета на община Стралджа, с която, на осн. чл. 178, ал. 6 вр. чл. 178, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗУТ, е забранено ползването на строеж "Зала за тържества", находящ се на втория етаж от двуетажна сграда в УПИ ХІ-685 "за коо", кв. 35, по плана [населено място]", общ. Стралджа, с административен адрес: [населено място], [улица], който строеж се ползва без да е въведен в експлоатация по установения ред от компетентния орган по чл. 177, ал. 3 ЗУТ и е забранен достъпът до него. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. В проведената, разписана от закона, процедура по издаването на процесния акт не са нарушени административно-производствените правила. Административният акт е постановен въз основа на констативен акт, с който се установява за вида, състоянието и начина на ползване на предмета на акта. Констативният акт е изготвен от служители на общината и е връчен на адресата. Органът е изяснил необходимите факти и обстоятелства, служебно е събрал всички относими доказателства във връзка с правомощието, визирано в чл. 36 АПК. Изяснените от органа обстоятелства са обективирани в оспорената заповед. Касае се за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, доколкото е налице извършена подмяна на част от гредите на покрива, подмяна на всички инсталации и избиване на врата по южната фасада на процесната сграда, с което е изпълнен състава на визираната норма. Обоснован е и изводът на съда, че строежът е четвърта категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "б", вр. б. "д" ЗУТ, предвид предназначението на имота за обществено обслужване и капацитета на същия над 100 места за посетители. Вярна е преценката, че за да бъде ползван процесния строеж е следвало да бъде въведен в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 ЗУТ, което не се спори, че не е сторено. Органът е установил адресатите на актовете в лицето на възложителите и собственици на строежите по смисъла на чл. 161 ЗУТ посредством надлежни доказателствени средства. Спазен е принципът за истинност по чл. 7 АПК. КА са съставени от оправомощени лица при посещение на място на строежите. Правилно също съдът е посочил, че констатациите в двата КА се ползват с доказателствена сила, съгласно на чл. 171, ал. АПК и същите не са опровергани чрез визираните в чл. 171, ал. 2 АПК доказателствени средства. От събраните по делото доказателства съдът е извел обоснован извод и относно годината на извършване на строежа, а именно след 31 декември 2020 г. , поради което не са налице предпоставките на § 16 и §127 ЗУТ за определяне на строежа като търпим. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответника Община Стралджа следва да се присъдят разноски за тази инстанция в размер на 200 лева, платими от дружеството - жалбоподател. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав