Решение № 9109 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2844/2010 г.

Решение № 9109 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2844/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ-Пловдив моли да бъде отменено решение № 1415/04.11.2009 г. по адм. д. № 1415/2008 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 160003128/25.04.2008 г. на ТД-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Триумвират имех"EООД, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 160003128/25.04.2008 г. на ТД-Пловдив, с който за м. 10-11.2007 г. на "Триумвират имех"EООД е доначислен данък върху добавената стойност 20 910,96 лв. с лихви. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен орган, въпреки, че в РА е констатирано, че за м. 10.2007 г., декларираният ДДС за възстановяване в размер 10 078,80 лв. е възстановен на ревизираното лице с АПВ № 47578/21.11.2007 г., който не е приложен по делото. АПВ е издаден преди започване на ревизията на 21.12.2007 г., когато е връчена заповедта за възлагане на ревизия № 3128/20.12.2007 г. и съдът следваше да задължи касатора да представи АВП, който щом е цитиран в ревизионния доклад, представлява част от данъчната преписка. Ако АПВ е влязъл в сила преди 19.12.2007 г., когато е изменен чл. 129, ал. 3 ДОПК, изменението на закона не може да промени последиците на влязъл в сила стабилен АПВ, които вече са възникнали и това би се отразила на валидността на РА в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 10.2000 г. предвид чл. 133 и чл. 134, ал. 1 ДОПК. Относно определеното задължение за м. 11.2007 г. съдът е обсъждал фактура № 10/30.11.2007 г., международна фактура № 9/30.11.2007 г. и ЧМР от 30.11.2007 г., които не са приложени по делото, въпреки дадени указания до страните за представянето им. Неправилно съдът е приел, поради липсата на спор между страните, че може да обсъжда липсващи и неприети доказателства., с което е нарушен чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Съдът е приел, че представения SCAC 2004 № E_BG_IT_20071114_00243 не съдържа данни от кой орган в Италия е издаден и дали е компетентен да отговори на запитващото Централно звено за връзка-България, като се е позовал на чл. 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 1798/2003 г. на Съвета от 7.10.2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност...., в които е посочено, че за Италия компетентен орган на държава-членка е il Capo del Dipartimento delle Politiche Fiscali. Съдът е приел, че не може да се приеме, че представения документ е официален по чл. 179 ГПК и че се ползва с материална доказателствена сила. Приложения SCAC 2004 № E_BG_IT_20071114_00243 е приобщен като доказателство в ревизията с протокол № 5667/14.03.2008 г. на ТД-Пловдив. По чл. 171, ал. 1 - 3 ЗДДС е описан реда за ползване на информация от данъчната администрация на друга държава членка за определяне на данъчни задължения на лица. Текстът не изисква в хода на настоящата ревизия да се събира отново същата информация, с която данъчната администрация вече е разполагала и приобщаването на приложения SCAC 2004 № E_BG_IT_20071114_00243 с протокол не е недопустимо по чл. 171, ал. 1 ЗДДС. Съдът като е констатирал, че представения заверен превод на документа не е ясно дали е издаден от компетентен орган на италианската данъчна администрация всъщност е отказал доказателствена сила на документ, въпреки, че документът не е оспорен в производството пред съда. Следваше съдът на основание чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на касатора да представи оригинала на представения документ и писмото, с което е изпратен на органа по приходите, за да прецени неговата валидност и допустимост по чл. 171 ЗДДС. Допуснатите процесуални нарушения от съда са съществени, тъй като са довели до постановяване на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Разноските следва да се определят от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,