Решение № 13782 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 209/2019 г.

Решение № 13782 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 209/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на И. Попеков от [населено място], чрез адв. Тодоров против решение № 6490/8.11.2018 г., постановено по адм. дело № 7147/2018 г. по описа на Административен съд – София град. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът главен архитект на Столична община /СО/, чрез процесуалният си представител юрк. Димитрова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като законосъобразно. Претендира разноски - юрк. възнаграждение. Ответникът К. Бошнаков, чрез адв. Волева, в писмено възражение по жалбата, оспорва нейната основателност и моли за потвърждаване на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Ответницата Е. Николова, чрез адв. Панковска, в писмено възражение излага доводи за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението. Моли за отхвърляне на касационната жалба и присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно и постановено в съответствие с материалноправните разпоредби. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна и се явява процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РА50-286/30.03.2018 г. на главния архитект на СО, с която на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗУТ е одобрен проект за изменение на план за регулация /ПР/ на УПИ VII-445 за привеждане на регулационните му граници в съответствие с имотните граници на ПИ с идентификатор 68134.1941.445 досежно изменение на общата граница с УПИ IХ-443, кв. 18, м. "кв. Бояна", район "Витоша", по зелените линии, цифри, букви, защриховки и зачертавания, съгласно приложената графична част. Прието е, че заповедта е издадена при спазена административна процедура и надлежно сезиране от съсобствениците на УПИ VII-445, а изменението отразява актуалната кадастрална граница между съседните УПИ-ти по действащата КККР, одобрена със заповед № РД-18-68 от 2.12.2010 г, на изпълнителния директор АГКК, влязла в сила. Заповедта е издадена в съответствие с решение по т. 6 от Протокол № ЕС-Г-5/23.01.2018 г. на ОЕСУТ и от компетентния орган по силата на делегирани правомощия със заповед № СОА17-РД09-622/19.06.2017 г. на кмета на Столична община. Изложени са мотиви на съответност на правното основание по т. 1, ал. 1 и т. 2, ал. 2 от чл. 134 ЗУТ, тъй като съгласно влязлата в сила кадастрална карта от 2010 г, границата на двата съседни по картата имота не съвпада с регулационната такава по действащият ПУП, одобрен през 1980 г. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Безспорно е установено по делото, че отразената нова регулационна граница между УПИ VII-445 и УПИ IХ-443 с изменението на ПР, одобрено с процесната заповед, е по кадастралната граница на действащата КК, одобрена със заповед № РД-18-68 от 2.12.2010 г, на изпълнителния директор АГКК. Изложеното сочи на съответност на правното основание по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, визирано в заповедта, на фактическото изменение, визирано в графичната част. Следователно изводът на административният съд, че заповедта се явява законосъобразна се базира на правилно прилагане хипотезата за изменение на ПУП по т. 2, ал. 2 на чл. 134 ЗУТ, в приложимата й редакция /ДВ, бр. 13/2017 г. /. Обстоятелството дали кадастралните граници между двата имота с идентификатори 68134.1941.445 и 68134.1941.443 са нанесени правилно в кадастралната карта е ирелевантно в настоящето производство. Нормата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ съставлява самостоятелно основание за изменение на действащия ПУП, когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните, без да дава възможност за преценка правилността на нанасянето в КК. Единственото условие е КК да е влязла в сила, респ. нейното изменение, което в случая безспорно е налице- регулационната граница е по действащия ПУП от 1980 г. и се разминава с кадастралната такава по одобрената през 2010 г. КК. В тази връзка се явяват неоснователни доводите по касационната жалба за игнориране от административният съд на документа за собственост на оспорващият Попеков - нот. акт от 1984 г., тъй като обема на собствеността върху спорната част от УПИ IХ-443, кв. 18, м. "кв. Бояна", район "Витоша" е извън предмета на настоящето съдебно производство. По отношение размера на присъдените с обжалваното решение разноски за първата съдебна инстанция е висящо пред АС - София град производство по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,