Решение № 4031 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9199/2010 г.

Решение № 4031 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9199/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Стара загора, против решение № 138 от 21.05.2010 г. по адм. дело № 54 по описа за 2010 г. на Старозагорския административен съд, с което е отменена издадената от касатора заповед № РД 01/0087/11.12.2009 г. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалноправните норми на чл. 10 и чл. 11, т. 7 (отм.) от ППЗСП (Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане), съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Ответницата Димка Георгиева Фотева от гр. Стара загора е оспорила касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Старозагорския административен съд е заповед № РД 01/0087/11.12.2009 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Стара загора, потвърдена с решение № 9105/0009/25.01.2010 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане, гр. Стара загора, с която Димка Георгиева Фотева от гр. Стара загора е лишена на основание чл. 14, ал. 5 от Закона за социално подпомагане от право за получава целева помощ за отопление по Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление за срок от две години, считано от 01.12.2009 г. Решението на Старозагорския административен съд, с което оспореният административен акт е отменен, е постановено в нарушение на материалноправната норма на чл. 11, т. 7 (редакция - ДВ, бр. 133 от 1998 г., в сила до 08.04.2010 г.) от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. Съдът неправилно е приел, че оспореният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроцесуалната норма на чл. 14а от ЗСПЗЗ. Необоснован е изводът, че за заявителката Фотева не е било налице нормативно установено задължение да декларира излизането си зад граница, защото е било осъществено на разноски на друго лице и поради това недекларирането на факта на престоя й в Гърция до 06.09.2009 г. не може да обоснове извод за нейната недобросъвестност. С молба-декларация вх. № 11813/02.10.2009 г. Димка Георгиева Фотева е отправила искане до Дирекция "Социално подпомагане", гр. Стара загора, за отпускане на целева помощ за отопление. Разпоредбата на чл. 11, т. 7 от ППЗСП (редакция - ДВ, бр. 133 от 1998 г., в сила до 08.04.2010 г.) по императивен начин лишава от право на социална помощ лицата, пътували зад граница на собствени разноски през последните 12 месеца, с изключение на случаите за лечение на заболяване или във връзка със смърт на чл. на семейството. Понятието "пътуване зад граница" по смисъла на чл. 11, т. 7 включва не само излизането извън държавната граница. Понятието включва също престоя в чуждата страна и завръщането обратно, ако са извършени на разноски на заявителя на социална помощ. В разглеждания случай няма спор относно факта, че на 06.09.2009 г. ответницата по касация Фотева се е завърнала от Гърция. От показанията на свидетелката Мария Жекова Василева е установено, че през 2008 г. Димка Фотева е взела от съпруга на свидетелката 200 евро и е заминала на работа в Гърция, Атина. Изслушана по реда на чл. 176 от Гражданския процесуален кодекс, Димка Фотева е потвърдила, че близо 10 години е работила и се е осигурявала в Гърция. Спестила е около 1000 евро и през м. септември 2009 г. се е прибрала в България на собствени разноски. Със заповед № 11813/23.10.2009 г. Директорът на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Стара загора, е отпуснал поисканата целева помощ за отопление, но след получаване на справката относно извършено от лицето пътуване в чужбина е издал заповед № 11813/04.12.2009 г. за прекратяването на помощта. Със следваща заповед от 11.12.2009 г. е разпоредил възстановяване на недобросъвестно получени помощи в размер на 110.46 лв. Със заповед № РД 01/0087/11.12.2009 г., която е предмет на съдебния контрол, Директорът на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Стара загора, е наредил лишаването на Димка Георгиева Фотева от гр. Стара загора от право за получава целева помощ за отопление по Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление за срок от две години, считано от 01.12.2009 г. Заповедта е издадена на основание чл. 14, алинея 5 от Закона за социално подпомагане, съгласно която лицата, недобросъвестно получили социални помощи, се лишават от тези помощи за срок от две години. Спорът между страните е относно добросъвестността на получилото социална помощ лице. В молба-декларация вх. № 11813/02.10.2009 г., т. ХIV Декларирам, че аз и семейството ми не сме пътували зад граница на собствени разноски през последните 12 месеца, са попълнени и двете графи: пътували сме; не сме пътували. В съдебно заседание на 31.03.2010 г. Димка Георгиева Фотева е обяснила, че е попълнила и двете графи, защото не е напускала страната през последните 12 месеца, а е била излязла от много години, за последен път през м. юни 2008 г. В социалния доклад от 20.10.2009 г. за резултатите от извършената социална анкета е отразено, че лицето декларира, че не е излизало зад граница. Невярното съобщаване на известни на деклараторката Фотева обстоятелства, както и съзнателното им затаяване, е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 14, ал. 5 от ППЗСП. Формата на вината - умисъл или непредпазливост - е без значение, защото и при проява на небрежност деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди неправомерния резултат. Административнопроцесуалната разпоредба на чл. 14а от ЗСП в конкретния случай не е нарушена. Разпоредбата е приложима при получен писмен сигнал за недобросъвестно получени средства от социални помощи или по преценка на директора на съответната дирекция "Социално подпомагане" за необходимост от извършване на проверка от длъжностно лице на дирекцията. В случая не е подаден писмен сигнал, а преценката на директора да не назначава проверка е въпрос на управленческо усмотрение. Съгласно ал. 3 на чл. 14а в случай, че проверката приключи с констатирана недобросъвестност директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва. Оспорената заповед за лишаване на Димка Георгиева Фотева от право на социална помощ на основание чл. 14, ал. 5 от ЗСП е издадена при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност. Като я е отменил, Старозагорският административен съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,