Решение № 3065 от 22.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Л. Мамаду, гражданка на Мавритания, чрез процесуалния му представител адвокат Илиев, срещу решение 5575 от 03.10.2022 г. постановено по адм. дело 7681/2022 г. на Административен съд София град. Релевирани са доводи за неправилност на съдебният акт, незаконосъобразност и при неправилно приложение на материалния закон - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната на съдебното решение. Претендира отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ханджиева, оспорва жалбата, изразява становище за неоснователност на същата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Л. Мамаду гражданин на Мавритания срещу Решение 10936/19.07.2022 година на Заместник-председател на ДАБ към МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазени административнопроизводствени правила, както и че същия отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се съдържали както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на чуждия гражданин. Прието е, че административният орган е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност, изложените в бежанската история обстоятелства, при което констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е прието, че не са налице и основанията по чл. 9 от ЗУБ. Съдът е споделил извода на административния орган, че чуждият гражданин е принуден да остане извън държавата си по произход, тъй като същият не е изложен на реална опасност от тежки посегателства поради въоръжен конфликти. Така, при липсата на отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК съдът приел оспорването за неоснователно и го отхвърлил. Постановеното решение е правилно. Съдът е изяснил всички факти и обстоятелства, които са от значение за изхода по спора. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за която правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Неоснователно е възражението на касатора, че е нарушено правото на справедлив процес. По делото не се установява да са допуснати същественни процесуални нарушения. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Противно на твърдяното от касатора е налице пълно отчитане на индивидуалното положение на Л. Мамаду и актуалната ситуация в Мавритания, съобразно с обажалваното съдебно решение. Напълно обосновано с оглед данните по делото, в това число и разказаната от кандидата за бежанец история при проведеното с него интервю, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че лицето не установява, че е било обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, а оттам и че не са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба.Обосновано административният съд е приел ,че историята на чужденеца е изградена на твърдения, които целят само и единствено предоставянето на международна закрила. Историята е непоследователна и противоречива-един път се твърди, че чичо му го е биел да работи като дете, а това е станало, когата баща му починал през 2015 година , когато той е бил на [възраст], а след това се е завръщал в селото за празниците и е имал срещи с чичо си. Налице е непоследователност в твърдението му, че е бил заплашван от арабите, когато се е прибрал в селото, а пък след това като малък са му взимали парите. Всички тези елементи от личната бежанска история не установяват условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Така, изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и свободно разказаната от кандидата за бежанец история при провеждане на интервюто, административният орган и първоинстанционният съд правилно са приели, че не се установява същият да е обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Не може да се приеме, че е имал сериозни заплахи от каквото и да е естество, тъй като чужденецът легално е напуснал родината си и е заминал за Турция, като целта му била да се установи във Франция. Чужденецът е подал молба за закрила приблизително един месец, след като е задържан от българските власти, била му е издадена заповед за връщане до страна на произход Мавритания и забрана за влизане и пребиваване в Република България. Всички тези елементи сочат на липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Цялостният анализ на обясненията на Л. Мамаду доказва недвусмислено, че лицето е напуснало страната си на произход изцяло по икономически причини и е типичен пример за икономически мигрант. Поради това законосъобразно му е отказано предоставяне на статут на бежанец. Не може да се приеме, че има основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Административният съд правилно е приел за установено, че в държавата му на произход Мавритания, към настоящ момент Л. Мамаду не би бил изложена на реална опасност от тежки посегателства поради насилие от протичащия към момента в тази държава въоръжен конфликт. Такъв статут се предоставя на лице, което е било принудено поради реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко отношение, тежки заплахи за живота му като гражданско лице поради наличие на вътрешен или международен конфликт поради действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не иска да се противопостави ефективно. По делото няма представени такива доказателства. Касационният съдебен състав счита, че обосновано административният съд е преценил и липсата на предпоставките за получаване на субсидиарна закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, който нормативен текст съответства на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила Твърденията на касатора, че решението е издадено в нарушение на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ е необосновано. Въпреки приетите твърдения и доказателства, посочените от Л. Мамаду лични мотиви за желанието му да живее в Република България, не попадат в обхвата на ЗУБ, т. е. липсват основания за предоставяне на международна закрила на основание чл. 9, ал. 8 ЗУБ. По тези съображения настоящият състав приема, че като е счел решението на заместник-председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение