Решение № 15284 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5320/2019 г.

Решение № 15284 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5320/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Прогрес" АД, с ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор, чрез адв. Е. Петрова от Адвокатско дружество "Стръмска и Петрова" срещу Решение № 3238 от 6.03.2019 г., постановено по адм. д. № 8607 по описа на Върховния административен съд за 2017 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Заповед № Е-РД-16-572 от 3.07.2017 г., издадена от министъра на енергетиката. Наред с това, искането на "Прогрес" АД за присъждане на разноски е оставено без уважение, като това дружество е осъдено да заплати на Министерство на енергетиката разноски в размер на 100,00 лв. В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение предмет на контрол, при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложените в нея аргументи се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната като незаконосъобразна на оспорената Заповед № Е-РД-16-572 от 3.07.2017 г., издадена от министъра на енергетиката, с която се отказва предоставянето на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, за ценовия период от 1.07.2017 г. - 30.06.2018 г. на "Прогрес" АД. Претендират се и сторените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът – министърът на енергетиката, не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва жалбата и моли обжалваното решение да остане в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за тази съдебна инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пети петчленен състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК (вж. клеймо върху пощенски плик). Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел жалбата срещу Заповед № Е-РД-16-572 от 3.07.2017 г., издадена от министъра на енергетиката за допустима, а по същество за неоснователна. Определил като основен спорен въпрос по делото дали е налице правно основание за предоставяне на процесната помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници за ценовия период от 1.07.2017 г. до 30.06.2018 г. Приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Изложил съображения, че постановеният отказ е съобразен с липсата на кумулативно нормативно изискване, предвидено в приложимата Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници (Наредба/та), доколкото разпоредбата на чл. 100, ал. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ) в приложимата редакция, не допуска заплащане на определената по чл. 30, ал. 1, т. 17 ЗЕ цена от търговски субект, който не е лицензиран участник в пазара на електрическа енергия, поради което и представените фактури не удостоверяват заплащането на компонентата, за която е предвидено предоставяне на държавната помощ. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, съдът осъдил "Прогрес" АД да заплати на Министерство на енергетиката 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а искането на дружеството в тази насока оставил без уважение. По тези решаващи съображения и като се позовал на относима съдебна практика, тричленният състав на Върховния административен съд постановил обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на обжалваното решение съдът е съобразил както изискванията на Наредба № Е-РД-04-06/28.09.2016 г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, така и относимите материалноправни разпоредби на ЗЕ. Съдът е обсъдил и преценил събраните по делото писмени доказателства, като при постановяване на решението се е позовал на допуснатата и изслушана в съдебното производство съдебна технико-икономическа експертиза като изрично се мотивирал в коя част кредитира заключението и в коя не, и защо. По безспорен начин по делото е установено, че "Прогрес" АД е поискало предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници. Това дружество е търговец по смисъла на чл. 1 от Търговския закон и осъществява дейност, която е в обхвата на Приложение № 1 от Наредбата. В негова тежест е било да установи, че е изпълнил изискванията, регламентирани в ЗЕ и в Наредбата с оглед удовлетворяване на направеното от него искане, което обаче не е сторено в съдебното производство. Правилно първоинстанционният съд е очертал спорния между страните по делото въпрос, а именно налице ли е правно основание за предоставяне на претендираната процесна помощ. Не се спори по делото, че "Прогрес" АД е краен клиент на електрическа енергия и поисканата помощ представлява част от цената по чл. 30, ал. 1, т. 17 ЗЕ, която се заплаща на обществения доставчик. Заплащане на цената за задължения към обществото се извършва като крайният клиент я заплаща на търговеца или производителя на електрическа енергия, а той впоследствие е платец към обществения доставчик. В заявлението по чл. 5, ал. 2 от Наредбата съществува изискване да се посочи ЕИК на лицето, което съгласно чл. 91, ал. 2 ЗЕ извършва плащанията към обществения доставчик на цената за задълженията към обществото. В заявлението на "Прогрес" АД е посочен лицензираният търговец на електрическа енергия "Загора Енерджи" ЕООД, а в представените фактури за претендирания за отпускане на помощ период 1.07.2017 г – 30.06.2018 г., е посочен "Пресков" АД. Връзката между "Прогрес" АД и "Пресков" АД е, че ползват една и съща подстанция, на която заедно с "Наталия" АД и "Хранинвест-ХМК" АД са съсобственици и са присъединени към преносната мрежа високо напрежение в подстанция "Пресков" в гр. Стара Загора. "Пресков" АД не е нито търговец, нито производител на електрическа енергия, респ. не е и не може да бъде платец на цената по чл. 30, ал. 1, т. 17 ЗЕ, както правилно е приел и тричленният състав. За да се ползва предоставянето на помощ за компонентата по чл. 2 от Наредбата като част от цената по чл. 30, ал. 1, т. 17 ЗЕ, е необходимо плащането й да се извърши на търговеца или производителя (в случая търговец на електрическа енергия е "Загора Енерджи" ЕООД и е лице по чл. 5, ал. 2 от Наредбата, посочено в заявлението на "Прогрес" АД до министъра на енергетиката), а не до съсобственика на подстанцията "Пресков" АД, какъвто се явява и жалбоподателят. Нито в ЗЕ, нито в Правилата за търговия с електрическа енергия се позволява заплащането на цената към обществения доставчик да се опосредява, както е направено в случая. При положение, че не е спорно, че "Пресков" АД не е нито търговец на електрическа енергия, нито производител на същата, то той не може да бъде и доставчик на такава, в какъвто смисъл е посочен в процесните фактури. Затова извършеното опосредяване не дава основание за ползване на помощта по чл. 2 от Наредбата. Не се възприемат като основателни доводите на касационния жалбоподател, че след като цената по чл. 30, ал. 1, т. 17 ЗЕ е платена, то помощта по Наредбата се дължи във всички случаи. Законът за енергетиката регулира производството и търговията на електрическа енергия. Налице са установени подробни правила и неспазването им не може да доведе до облекчения, каквато е претенцията за отпускане на помощ по смисъла на Наредбата. В последната е уредена процедурата, по която се отпуска тази помощ и компетентният орган, който се произнася по смисъла на чл. 8, ал. 3 от нея, а ЗЕ регламентира участниците в търговията на електрическа енергия и редът за заплащането й – чл. 91, ал. 2 ЗЕ, който препраща и към Правилата за търговия с електрическа енергия и чл. 100, ал. 4 ЗЕ. В последно цитираната норма, в приложимата редакция, изрично е разписано, че всички търговци и производители, които сключват сделки по свободно договорени цени с крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, включително операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи, заплащат на обществения доставчик определената по чл. 30, ал. 1, т. 17 ЗЕ цена. Липсва законова разпоредба, която да позволява заплащането на електрическата енергия да се осъществява по друг начин. Правилно в обжалваното решение съдът е обсъдил съдебната технико-икономическа експертиза, която е установила количествата действително потребена от "Прогрес" АД електрическа енергия, префактурираните количества и техните стойности, количествата действително заплатена от дружеството електрическа енергия, вкл. и компонентата по чл. 2 от Наредбата, и е приел, че тя е неотносима към правния спор между страните по делото, тъй като няма спор относно размера на електрическата енергия в количества или левове, нито за стойността на компонентата по чл. 2 от Наредбата. В тази връзка обосновано съдът е приел, че спорът е за това дали е налице правното основание за предоставяне на помощта. Като е дал отрицателен отговор, съдът не е допуснал нарушения на приложимите и посочени по-горе материалноправни разпоредби на ЗЕ, на Правилата за търговия с електрическа енергия, нито е налице потвърдено от съда дискриминационно отношение на отказа на министъра на енергетиката. По така изложените по - горе съображения, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на спора и направеното искане от процесуалния представител на министъра на енергетиката, на ответника по касация се следва присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лв. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо, Върховният административен съд, Пети петчленен състав на Първа колегия