Решение № 11319 от 23.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12896/2018 г.

Решение № 11319 от 23.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12896/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Дари усмивка" (Сдружението), ЕИК *********, срещу Решение № 4611 от 06.07.2018 г. по адм. дело № 3033/2018 г. на Административен съд С.-град (АССГ).

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Сочи, че при постановяване на решението си съдът не е констатирал, че в оспореното решение ръководителят на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2007-2013 г. (ОП "РЧР") не е посочил нито едно конкретно основание за недопустимост на разходите. Общото позоваване на чл. 62 и чл. 64 от Закона за управлението на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) не го освобождава от това задължение. Административният орган е следвало да подведе своите фактически установявания, изложени в оспорения акт, под някоя от хипотезите на чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ и да изложи своите мотиви в какво точно се изразява твърдяната от него недопустимост на разхода. Съдът не може да извежда волята на административния орган, нито да предполага на какво основание същият се е произнесъл. Административният акт е постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е достатъчно основание за неговата отмяна.

Счита, че съдът неправилно е приел за безспорно, че изпълнението на дейността на Сдружението е започнало от 30.07.2018 г. Видно от прието по делото извлечение от Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН) Сдружението е отразило 30.05.2018 г., като дата на реално стартиране на дейността, поради което е допустимо назначаването на екипа или част от него, след тази дата. Липсват каквито и да било индиции за финансова печалба на Сдружението. Отчетени са единствено действително направени разходи, от действително наети лица, за действително извършени дейности. Счита за незаконосъобразен и извода на съда и по отношение на отчетените разходи за възнаграждения на експерт Н. Г., като излага подробни възражения в подкрепа на становището си. Прави искане решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение по съществото на спора, с което да бъде отменено решението за отказ за верификация, като преписката бъде върната на административния орган за ново произнасяне. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Ръководителят на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2007-2013 г. (ОП "РЧР"), чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозиран по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба основателна.

С обжалваното решение съставът на АССГ е отхвърлил жалбата на Сдружение "Дари усмивка" ЕИК ******* срещу Решение за верификация на постъпило искане за плащане ВG05 М9 ОР001-2. 005-0097/3 от 26.02.2018 г., на Ръководителя на УО на ОП "РЧР" 2014-2020 г., с което на Сдружението е отказана верификация на сумата 9 201, 29 лв., по искане за плащане № 1 от ИСУН 2020, с отчетен период от 30.03.2017 г. до 30.09.2017 г., по проект "Иновативен комплексен модел за активно включване чрез обучения, насърчителни мерки за пълноценна заетост и осигурен достъп от Център за специална детска образователна подкрепа" с № ВС05 М9 ОР001-2. 005-0097-С02 и е осъдил Сдружение "Дари усмивка" ЕИК ******* да заплати на ръководителя на УО на ОП "РЧР" сумата от 150, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови решението си, съдът е изложил, че с оспореното Решение за верификация на постъпило искане за плащане ВG05 М9 ОР001-2. 005-0097/3 от 26.02.2018 г. на Ръководителя на УО на ОП "РЧР" 2014-2020 г., на Сдружението е отказана верификация на сумата 9 201, 29 лв., по искане за плащане № 1 от ИСУН 2020, с отчетен период от 30.03.2017 г. до 30.09.2017 г., по проект "Иновативен комплексен модел за активно включване чрез обучения, насърчителни мерки за пълноценна заетост и осигурен достъп от Център за специална детска образователна подкрепа" с № ВС05 М9 ОР001-2. 005-0097-С02. Общата сума претендирана за верификация е била 38 473, 32 лв., от която с решението е верифицирана сумата 29 272, 03 лв. и е отказана верификация на сумата 9 201, 29 лв., поради наличие на следните обстоятелства:

1. 5 821, 36 лв. - Бюджетен раздел I. Ред 2. 1 "Разходи за трудови възнаграждения и възнаграждения, определени по реда на ЗДСл на физически лица - персонал на услугите, финансирани по Компонент 2 и пряко ангажирани с предоставяне им, вкл. осигурителните вноски, начислени за сметка на осигурителя върху договореното възнаграждение" Изпълнението на дейността е предвидено по плана за изпълнение да стартира на 30.07.2017 г., а Сдружението е назначило част от екипа от специалисти в иновативната "Детската академия" преди реалното стартиране на дейността, като са сключени трудови договори с: управител Д. М. считано от 01.06.2017 г., сътрудник социални дейности Р. К. считано от 01.06.2017 г., педагог Р. Г. считано от 08.06.2017 г., социален работник А. Д. считано от 09.06.2017 г., психолог К. Х. считано от 18.07.2017 г. Назначаването на специалистите два месеца преди стартиране на услугите нарушава принципите за ефективност и ефикасност на разходите. УО е изискал от Сдружението допълнителни разяснения. Такива са представени, но те не предоставят на УО необходимата увереност за целесъобразност на извършените разходи произтичащи от извършената работа от посочените лица, поради което на основание чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 62, ал. 2 и ал. 3 ЗУСЕСИФ, УО не е верифицирал разходи за възнаграждение на назначения на трудов договор персонал за периода от 01.06.2017 г. до 31.07.2017 г. вкл., а именно: - управител Д. М. считано от 01.06.2017 г., - сътрудник социални дейности Р. К. считано от 01.06.2017 г.; - педагог Р. Г. считано от 08.06.2017 г., - социален работник А. Д. считано от 09.06.2017 г., -психолог К. Х. считано от 18.07.2017 г. Съответно не са верифицирани разходи за възнаграждения на екипа, както следва: - за м. 06. 2017 г. - 2 713, 59 лв. и за м. 07. 2017 г. - 3 107, 77 лв.

2. 1 003, 00 лв. - Бюджетен раздел V, ред 11. 5. "Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде". УО е констатирал несъответствие между планираните дейности в изготвените индивидуални планове за предоставяне на социални услуги, на база индивидуална оценка на потребностите и потребителския картон за извършени дейности. Паралелно с това е установил несъответствие между отчетените данни в потребителските картони на потребителите и между месечните форми за планиране и отчитане на индивидуална и групова работа на специалистите. Посочил е, че представените документални доказателства не предоставят на УО необходимата увереност, че безвъзмездната финансова помощ не се предоставя за финансиране на разходи, които вече са финансирани с други публични средства, различни от тези на Сдружението, поради което на основание чл. 64, ал. 1, във връзка с чл. 4, ал. 4 ЗУСЕСИФ УО не е верифицирал разходи за възнаграждение за периода от 01.08.2017 г. до 30.09.2017 г. на бобат терапевт В. Н. на граждански договор, както следва: за м. 08. 2017 г. - 501, 50 лв. и за м. 09. 2017 г. - 501, 50 лв.

3. 2 200, 53 лв. - Бюджетен раздел I, ред 2. 1 "Разходи за трудови възнаграждения и възнаграждения, определени по реда на ЗДСл на физически лица - персонал на услугите, финансирани по Компонент 2 и пряко ангажирани с предоставяне им, вкл. осигурителните вноски, начислени за сметка на осигурителя върху договореното възнаграждение". УО е констатирал несъответствие между планираните дейности в изготвените индивидуални планове за предоставяне на социални услуги, на база индивидуална оценка на потребностите и потребителския картон за извършени дейности. Паралелно с това е счел, че е налице и несъответствие между отчетените данни в потребителските картони на потребителите и между месечните форми за планиране и отчитане на индивидуална и групова работа на специалистите. Посочил е, че представените документални доказателства не предоставят на УО необходимата увереност, че безвъзмездната финансова помощ не се предоставя за финансиране на разходи, които вече са финансирани с други публични средства, различни от тези на Сдружението, поради което на основание чл. 64, ал. 1, във връзка с чл. 4, ал. 4 ЗУСЕСИФ не е верифицирал разходи за възнаграждение за периода от 01.08.2017 г. до 30.09.2017 г. следните лица на трудови договори: - педагог Р. Г. за м. 08. 2017 г. - 414, 26 лв., за м. 09. 2017 г. - 414, 26 лв.; - психолог К. Х. за м. 08. 2017 г. - 599,66 лв.; - логопед Д. С. за м. 08. 2017 г. - 772,35 лв.

4. 176, 40 лв. - Бюджетен раздел V, ред 9. 6. "Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде''. УО е посочил, че за отчетените разходи за възнаграждения на експерт - психолог Н. Г. за месец 09. 2017 г. определя максимално допустим размер на часовата ставка на база на последните актуални публикувани данни на Националния статистически институт (НСИ) за размера на средната работна заплата за страната за съответната икономическа дейност, изчислен съгласно Раздел III, т. 1. 1 от Методологията и на база средна работна заплата за икономическа дейност "Хуманно здравеопазване и социална работа" в размер на 6, 18 лв. Изложил е, че възнаграждението на експерт Н. Г. - психолог е признато до максимално допустимия размер на часовата ставка на база на последните актуални публикувани данни на НСИ за периода от месец август 2016 г. до месец юли 2017 г. Във връзка с изложеното не е верифицирал разходи за възнаграждения на психолога Н. Г. за м. 09. 2017 г. в размер на 176, 40 лв.

Съдът е анализирал относимите разпоредби от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент (ЕС) № 1303/2013) и разпоредбите на чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕСИФ, относно производството по верификация на разходи. Посочил е, че общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ. Конкретно изброените условия за допустимост са посочени в чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ общо за всички оперативни програми. Изложил е, че в тежест на административния орган е да докаже, че разходите са в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, а именно, че не са извършени съгласно приложимото право на ЕС и българското законодателство.

Съдът е приел, че съгласно проектното предложение, изпълнението на дейността на Сдружението е започнало от 30.07.2017 г., който факт не се оспорва от страните. В самото описание на дейността липсва посочване на всички подготвителни дейности, които Сдружението твърди, че са били извършвани от неговите служители в периода, за който е отказана верификация на разходи за трудови възнаграждения. С оглед на това е приел, че е неправомерно назначаването на други лица, дори за изпълнение на подготвителните действия, извън посочените в предложението преди стартиране на проекта. Счел е, че този извод се потвърждава от подробното описание на функциите на другите участници в екипа по управление на проекта, като работата на всички тези лица се свързана именно с администриране на изпълнението на проекта. Липсва обосновка на необходимостта от предварително назначаване на останалите служители, а някои от отчетените дейности дори не изискват специални познания или експертиза, която председателя на Сдружението и екипа по управление на проекта вече да нямат.

Счел е също, че е нелогично о отчетените организационни дейности за извършване на строително-монтажни работи да се обвързват с необходимостта от наличие в екипа на педагог, психолог, сътрудник социални дейности или социален работник или тези специалисти да са необходими за разработване на работни документи, свързани с регистрацията и обслужването на целевите групи, както и за класиране и архивиране на информация, която преди стартиране на услугата не е и налична. Приел е, че в съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕС) № 1304/2013 е изводът на органа, че предоставянето на безвъзмездна финансова помощ няма за цел да подпомага дейността на дадени търговски или нетърговски организации, а представлява използването на публичен финансов ресурс за постигането на публични цели. В чл. 4, ал. 3 от ЗУСЕСИФ изрично е отразено, че безвъзмездната финансова помощ не може да има за цел или резултат реализирането на печалба. В тази връзка правото на Сдружението по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е не да получи безвъзмезден финансов ресурс, за да развива дейността си, а е свързано с възможността, да участва в постигането на публичната цел, за която е обявена съответната схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Поради това, за да се считат допустими дадени разходи, те трябва да са пряко обвързани с изпълнение на одобрените дейности и да бъдат предварително заложени в одобрения бюджет на проекта. В конкретния случай от разписаните от Сдружението дейности, е видно, че екипът на интегрираната услуга се назначава и разходи за него са предвидени от пети проектен месец.

Съдът е приел за неоснователни възраженията на Сдружението, относно не признаването на разходи за възнаграждения за психолог. Посочил е, че съгласно раздел III, т. 3 от Методология за регламентиране на възнагражденията по ОП "РЧР" "В случаите на т. 1 и на т. 2 е възможно определяне на по-висок индивидуален размер на почасовото заплащане от гореизброените само в случаите на мотивирана необходимост от висококвалифицирани експерти за сходни дейности, придружена с доказателства за притежавани: образование, специалност, правоспособност, трудов стаж и други (по-високия индивидуален размер, следва да бъде доказан с трудов договор, договор за услуга или еквивалентен документ). " Към искането за плащане не са представени документални доказателства за по-високо от обичайното почасово заплащане на съответните специалисти - психолог и бобат терапевт. Съгласно раздел III от Методологията максимално допустимият размер на почасовото възнаграждение за експерти наети във връзка с изпълнението на проекти се определя на база налични счетоводни отчети от страна на получателя на помощта или неговите партньори за сходна длъжност или последните актуални публикувани данни на Националния статистически институт за размера на средната работна заплата за страната за съответната икономическа дейност. Поради липсата на обоснованост и документални доказателства от Сдружението, на основание на които да се възползва от възможността за определяне на по-висок размер на часова ставка по реда на раздел III, т. 1. 2 от Методологията, УО правилно е определил максимално допустим размер на часовата ставка на база на последните актуални публикувани данни на Националния статистически институт. Изложил е, че обстоятелството, че по сходни проекти между други лица са признати по-високи ставки е ирелевантно към оспорването.

Относно задълженията на Сдружението да спазва изискването за избягване на двойно финансиране съдът възприел направения от органа извод, че разходите по проекта относно децата П. Д., Л. М. и Л. М., за които има данни за предоставяне на сходни и/или идентични социални услуги, са недопустими на основание чл. 4, ал. 4 от ЗУСЕСИФ.

Решението е неправилно.

Съгласно член 65, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламенти на Съвета от 17.12.2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент (ЕС) № 1303/2013) допустимостта на разходите се определя въз основа на национални правила, освен когато са определени специални правила въз основа на регламента.

Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо.

Общите условия за допустимост на разходите на национално ниво са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 от ЗУСЕСИФ. Според чл. 59, ал. 1 от ЗУСЕСИФ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от закона се определят с нормативен акт на Министерския съвет. В конкретния случай такива подзаконови нормативни актове са Постановление № 189 на МС от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020 г. (ПМС № 189 от 28.07.2016 г.) и Наредба № Н-3 от 08.07.2016 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (Наредба № Н-3 от 08.07.2016 г., отм. ДВ бр. 44 от 29.05.2018 г.).

Следователно разпоредбите, които регламентират условията за допустимост, респ. за недопустимост на разходите по ОП "РЧР" 2014 - 2020 г., респективно представляващи правно основание за верифициране или отказ от верифициране на разходи, се съдържат в чл. 57 и чл. 58 от ЗУСЕСИФ и в горепосочените подзаконови нормативни актове. Към тези подзаконови нормативни актове е направена препратка и в чл. 3. 18 от сключения между Министерство на труда и социалната политика и Сдружение "Дари усмивка" договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП "РЧР" с рег. № ВС05 М9 ОР001-2. 005-0097-С01.

Тежестта да установи и да докаже, че извършените от Сдружение "Дари усмивка" разходи не са допустими, е на ръководителя на Управляващия орган. В случая, с т. 2 от процесния административен акт ръководителят на УО на ОП "РЧР" е отказал да верифицира средства в общ размер на 9 201, 29 лв. Отказът е обективиран в четири пункта, с изложени фактически основания по всеки от тях. Като правно основание за отказа органът е посочил следните разпоредби от ЗУСЕСИФ: чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 2 и ал. 3 ЗУСЕСИФ (относно отказа по пункт 2. 1) и чл. 64, ал. 1, във връзка с чл. 4, ал. 4 ЗУСЕСИФ (относно отказа по пункт 2. 2. и 2. 3).

Въпрос на преценка за материална законосъобразност на акта е дали посочените от органа правни основания съдържат регламентация, въз основа на която даден разход може да се определи като недопустим и дали фактите по делото доказват наличие на визираните в разпоредбите предпоставки.

Приетото от административния орган правно основание за отказ по чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ сочи, че управляващите органи извършват авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на искане на бенефициента. Съгласно избраното от органа правно основание по чл. 62, ал. 2 ЗУСЕСИФ, чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо. Посочените норми не съдържат изискване, което е нарушено и с оглед на което съответният разход може да бъде приет за недопустим. Посоченото от органа правно основание на чл. 4, ал. 4 ЗУСЕСИФ също не представлява правно основание за отказ за верификация.

Дори изложените от органа фактически основания да обосноват наличието на някои от хипотезите на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ, органът не е определил коя от тях счита, че е осъществена. Не са посочени разпоредбите, които определят като недопустим разход възнагражденията на назначения на трудов договор персонал от Сдружението за периода от 01.06.2017 г. до 31.07.2017 г., нито разпоредбите, които регламентират като недопустими разходите, за които в решението на ръководителя на УО е са констатирани посочените несъответствия, съответно – не са верифицирани суми за възнаграждения относно назначения на граждански договор бобат терапевт (за м. 08 и 09. 2017 г.) и назначените на трудов договор педагог, психолог и логопед (за м. 08 и 09. 2017 г.).

По отношение на пункт 2. 4. от решението, за да откаже верификация, органът не се е позовал на разпоредби от ЗУЗЕСИФ, нито от посочените по-горе подзаконови нормативни актове - ПМС № 189 от 28.07.2016 г. и Наредба № Н-3 от 08.07.2016 г. Посочено е единствено, че разходите за възнаграждение за експерт Н. Г. за м. 09. 2017 г. са определени от УО на база максимално допустимия размер на часовата ставка на база последните актуални публикувани данни на НСИ за размера на средната работна заплата за страната за съответната икономическа дейност, изчислен съгласно Раздел ІІІ, т. 1. 1 от Методологията. В Раздел III, т. 1 от Методологията е посочен начинът за определяне на допустимия размер на почасовото възнаграждение на служителите наети по трудово правоотношение, а конкретно в т. 1. 1. - начинът на определяне на средния размер на почасовото възнаграждение. От ръководителя на УО на ОП "РЧР" обаче не е посочена нормата, която забранява верифицирането на разходите над посочения в Раздел III, т. 1 от Методологията от размер.

Следователно, административният акт, в обжалваната му част, няма годно правно основание, въз основа на което органът е отказал верификация на процесните разходи. Липсата на изписана правна квалификация, представляваща основание за отказ от верификация на разходи, е порок който не може да бъде преодолян от съда чрез тълкуване. Отсъствието на ясно по съдържание волеизявление и непосочването на валидно правно основание за формирането му засяга правото на защита на неговия адресат и препятства съдебния контрол по съществото на спора, като констатираният процесуален порок безспорно компрометира законосъобразността на акта. Липсата на годно правно основание не дава възможност на съда да установи каква е целта на органа, с която е упражнил предоставената му от закона власт. Съдът не може да извежда волята на издателя на акта вместо него, нито да предполага на какво основание същият се е произнесъл или по какви съображения е постановил акт с определено съдържание. Той може само да провери дали фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. В случая липсата на годно правно основание прави оспорения акт материално незаконосъобразен, тъй като не е налице пълна липса на правни основания, за да се приеме, че е нарушено изискването за форма на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, а сочените за правни основания разпоредби не са годни да постигнат разпореденото. Тези пропуски в съдържанието на оспореното решение са съществени и обуславят неговата отмяна само на това основание.

Първоинстанционният съд, като не е установил тази назаконосъобразност на акта, е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него бъде постановено ново решение, с което да се отмени административният акт, в обжалваната част, и преписката да се изпрати на административния орган за произнасяне по постъпилото от Сдружение "Дари усмивка" искане за плащане. Няма отделен срок за извършване на верификацията, но тя приключва в рамките на срока за извършване на съответното плащане. Срокът, в който поисканото междинно или окончателно плащане следва да бъде направено е 90 дни (чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕСИФ), като този максимален срок е установен от закона в съответствие с чл. 132, § 1, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. Това е и срокът, в който УО следва да се произнесе.

С оглед изхода на спора и направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на разноски, следва да му бъдат присъдени съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 1 260, 00 лв., от които по 630, 00 лв. – за всяка инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение