Решение № 5197 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15868/2008 г.
ВАСI отделение21.04.2009 г.докладчик Мариника Чернева
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 1389/23.10.2008 год. на Варненския административен съд, Първо отделение, девети състав, по адм. д. № 260 по описа на същия съд за 2008 год. по жалбата на "Билдекс" ООД, гр. Варна, представлявано от Лида Тодорова Ангелова, чрез адв. Илия Бобев и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ РА № 0302152/18.09.07 год., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 860/26.11.07 год. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП, с който на "Билдекс" ООД, гр. Варна, представлявано от Лида Тодорова Ангелова, чрез адв. Илия Бобев е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, с предмет - СМР услуги, с доставчик "Фъст-строй -Янкулов и сие" СД в размер на 73111,17 лв., за данъчен период м. 07, 08, 09, 10, 11 на 2006 год. ОСЪЖДА Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите, да заплати 12800 (дванадесет хиляди и осемстотин) лева на "Билдекс" ООД, гр. Варна, представлявано от Лида Тодорова Ангелова, чрез адв. Илия Бобев. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5197 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15868/2008 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Билдекс" ООД, гр. Варна, представлявано от Лида Тодорова Ангелова, чрез адв. Илия Бобев, против Решение № 1389/23.10.2008 год. на Варненския административен съд, Първо отделение, девети състав, по адм. д. № 260 по описа на същия съд за 2008 год., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 0302152/18.09.07 год., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 860/26.11.07 год. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, с предмет - СМР услуги, с доставчик "Фъст-строй -Янкулов и сие" СД в размер на 73111, 17 лв., за данъчен период м. 07, 08, 09, 10, 11 на 2006 год. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на РА и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите, не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АС, е приел, че на жалбоподателя в съответствие с нормата на чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.) е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 73111,17 лв., за данъчен период м. 07, 08, 09, 10, 11 на 2006 год. по фактури, издадени от "Фъст-строй -Янкулов и сие" СД с предмет - СМР по договор поради непредставяне от предходен доставчик по време на насрещните проверки на поисканите писмени доказателства от значение за определяне на данъчните задължения - а именно за реалността на доставката, които водят до извод за липса на реална доставка и начисляване на данък без да е налице основание за това. Решението е неправилно, тъй като ДДС по тези доставки е платен по ДДС - сметка на прекия доставчик (видно от извлечение от ДДС - сметка, приета СИЕ и констатации в РА). Предвид чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) в тези случаи няма възможност за постановяване отказ на право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 ЗДДС (отм.). Съдът е следвало да констатира това обстоятелство и с оглед задълженията си по чл. 130, ал. 1 от ДПК (отм.) да провери наличието на кумулативно необходимите предпоставки по чл. 64 ЗДДС (отм.) за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Видно от фактическите констатации в РА и мотивите на съда единствената спорна предпоставка е реалността на фактурираните доставки на СМР. Съвкупната преценка на доказателствата по делото дава основание да се направи извод, че са изпълнени всички законови изисквания за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на "Билдекс" ООД по процесните фактури. От допуснатата и изслушана ССЕ, след проверка на счетоводната документация на доставчика вещото лице е дало заключение, че процесните фактури са отразени в регистъра по чл. 104 от ЗДДС и в СД по ЗДДС за съответния данъчен период, както и че дължимият ДДС е отразен в хронологичния регистър на сметка 4532 "Начислен ДДС по продажби", т. е. изпълнено е изискването на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС и чл. 52 от ППЗДДС. Относно изпълнението на условията на чл. 64, ал. 1, т. 3 и т. 6 не се спори от ответната страна, че същите са изпълнени, а и тяхното изпълнение се потвърждава от приложените към делото фактури, видно от предмета на които е, че доставките са облагаеми по смисъла на чл. 32 от ЗДДС. Относно реалността на процесните доставки по делото са събрани достатъчно и категорични доказателства за извършването им. "Доставка" по смисъла на чл. 6 от ЗДДС е прехвърлянето на право на собственост върху стока, когато се извършва срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи. Обстоятелството, че СМР са извършени се установява от заключението на вещото лице и представените по делото доказателства. От представените доказателства за осъществените разплащания по фактурите следва да се направи извод, че е изпълнено и другото изискване по чл. 6 от ЗДДС за наличие на "насрещна престация" срещу прехвърлянето на правото на собственост. От наличната в административната преписка документация се установява, че доставчикът разполага с необходимата кадрова и техническа обезпеченост за извършване на доставките. Представени са извлечения от аналитични ведомости и декларации, от които е видно, че доставчика на жалбоподателя е назначил по граждански договори лица, на които е заплащал възнаграждения; представена е пълна техническа документация за извършване на СМР и документация за готови обекти. С оглед на доказателствата по делото следва да се приеме, че фактическите констатации направени в РА за липса на реални доставки са опровергани. Било е установено, че ДДС по фактурите е платен изцяло по "ДДС-сметка" в съответствие с упражненото правото на данъчен кредит. Не се спори, че са осъществени плащания на основата и на ДДС по фактурите. На касатора следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции по уважената жалба срещу ДРА на основание чл. 64, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 228 АПК в размер на 6400 лева за всяка инстанция или общо 12800 лв., платими от Дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП. Водим от горното и на основание чл. 221 - 222 от АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,