Решение № 7640 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3056/2009 г.

Решение № 7640 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3056/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на юрисконсулт Роева като пълномощник на Началника на Митническо бюро Шумен срещу Решение № 128 от 19.12.2008 г., постановено по адм. д. № 226/2008 год. на Шуменският административен съд, с което е отменил Решение № 5917/19.07.2006 год. на зам. началника на МБ-Шумен за корекция и вземане под отчет към ЕАД № 2008/4-2975/11.07.2005 год. и Решение № 6166/27.07.2006 год. към ЕАД № 2008/4-2975/11.07.2005 год. за лихви и вземане под отчет на началника на МБ-Шумен, потвърдени в обединено производство с Решение № 4424-377/04.08.2008 год. на началника на Митница-Варна. В подадената касационна жалба се правят оплаквания, че решението на Шуменския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Шуменския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди обжалваните решения на МБ-Шумен. Като алтернативно се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане. Ответното по касационната жалба дружество "Карлсберг България"- АД -гр. София не е взело становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Шуменският административен съд е отменил е отменил Решение № 5917/19.07.2006 год. на зам. началника на МБ-Шумен за корекция и вземане под отчет към ЕАД № 2008/4-2975/11.07.2005 год. и Решение № 6166/27.07.2006 год. към ЕАД № 2008/4-2975/11.07.2005 год. за лихви и вземане под отчет на началника на МБ-Шумен, потвърдени в обединено производство с Решение № 4424-377/04.08.2008 год. на началника на Митница-Варна. Административният съд е описал подробно фактическата обстановка по делото - извършеният внос от "Карлсберг България"-АД на 5820680 бр. капачки Дring crown" с производител "Фин Корки" - Финландия, за които е подадена и заведена митническа декларация № ЕАД 2008/4-2975/11.07.2005 год. за поставяне под режим "Внос"; декларирането с тарифен номер 830990900, отнасящи се за позиция 8309 - "Запушалки", подпозиция 830990900 - други и декларирането с тарифен номер 830910000, отнасящи се за позиция - "Кроненкоркови" капачки; дадените указания с писмо изх. № 93/31 от 11.04.2006 год. на директора на Агенция "Митници" за извършване на последващ контрол по реда на чл. 84а от ЗМ за установяване на законосъобразността на извършения внос на капачки за бирени бутилки и спазването на разпоредбите на ПМС № 255 от 08.11.2002 год. за въвеждане на защитна мярка по вноса на кроненкоркови капачки в Република България за периода 01.05.2003 - 31.03.2006 год. ; действията при извършената проверка по реда на чл. 84а от ЗМ от страна на Митническо бюро-Шумен; издаденият митнически акт за извършване на корекция и вземане под отчет и определяне на друг тарифен номер на внесената стока, респективно определяне на друг размер на митническите задължения - 14800 лв. мито и 2960 лв. ДДС и лихви за просрочие; постановеното решение от началника на митница-Варна при административното обжалване на митническите актове. След това съдът е пристъпил към подробно описание и изследване на всички събрани по делото доказателства, в това число писмените такива, както и заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза. След установяване на фактическата обстановка административният съд се е занимал подробно с въпроса за законосъобразността на обжалваните митнически актове, като е разгледал всички направени от страните доводи и възражения. В тази насока са изложени мотиви, че обжалваните актове са издадени от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуално-правните разпоредби по издаването им. Съдът подробно е посочил защо приема за неоснователни оплакванията на жалбоподателя (сега ответник по касация) за допуснати нарушения на процесуална закон. Отбелязано е, че неспазването на сроковете по чл. 834 от ППЗМ не е такова съществено процесуално нарушение, което да води до незаконосъобразност на издадените актове, предвид инструктивният характер на сроковете по чл. 832, 833 и 834 от ППЗМ. Съдът е разгледал и възражението на задълженото лице за неспазване на изискването за форма на митническите актове и липсата на мотиви, като е приел, че в случая е налице хипотезата, когато мотивите на индивидуалния административен акт се съдържат в друг предшестващ документ, а именно доклада за извършения последващ контрол на РМД - София, поради което не е налице нарушение на чл. 59, ал. 1 от АПК. Шуменският административен съд е приел за несъществени и не водещи до незаконосъобразност на административния акт и другите твърдяни от дружеството нарушения - липса на данни пред кой орган и по какъв ред актът подлежи на обжалване. Първоинстанционният съд обаче е приел за основателно възражението на задълженото лице за допуснати нарушения на материалния закон от страна на митническия орган. Направен е извод, че на практика основният спор между страните се свежда до това как следва да се квалифицират и какъв е тарифния номер на внесените от "Карлсберг България"-АД бирени капачки и следва ли да бъдат обложени с допълнително мито съобразно защитната мярка на ПМС № 255/02 год. на МС. В тази насока са изложени твърде подробни мотиви, които систематизирани се изразяват в следното: тарифирането на стоките за целите на облагането им с държавни вземания се извършва съобразно Комбинираната номенклатура към Митническата тарифа за съответната година и Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките; основните доводи, изложени в обжалваните митнически актове и решението на началника на митница Варна, за тарифния номер на внесените капачки се базират на това, че кроненкорковите капачки и внесените от дружеството Дring crown" са функционално идентични - принципът на затваряне на бутилката и начинът на изолиране на напитката са едни и същи, поради което се отнасят към един и същ тарифен номер; от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че внесените капачки Дring crown" не са кроненкоркови капачки, че представляват различно изобретение, а не техническо подобрение на кроненкорковите капачки. Посочено, че даденото тълкуване от страна на митническата администрация е в нарушение на установените правила за тълкуване на митническата тарифа, тъй като съгласно чл. 27 от ЗМ тарифното класиране на стоките е определяне съгласно установените в нормативен акт правила на подпозициите от номенклатурата по чл. 26, като за да се класират внасяните капачки като "Кроненкоркови" те следва да бъдат такива. Посочено е още, че следва да бъде зачетено и правило 1 от общите разпоредби, прилагани при класиране на стоките, според което всяко упоменаване на един артикул в определена позиция включва този артикул. Допълнително съдът е разгледал и обсъдил въпроса за прилагането на т. н. "защитни мерки". Посочено е, че защитна мярка може да се въведе и приложи когато определена стока се внася за потребления в Република България в такива увеличени количества в абсолютни или относителни размери спрямо българското производство и при такива условия, че причинява или създава опасност да причини сериозна вреда на българското производство на подобна или пряко конкурентна стока. В тази насока съдът е описал подробно цялата фактическа обстановка по издаването на ПМС № 255 от 08.11.2002 год. за въвеждане на защитна мярка по вноса на кроненкоркови капачки, както и техническите изисквания, на които следва да отговарят подобен вид капачки. Посочено, че от заключението на вещото лице и писмените доказателства по делото се установява, че капачките тип Дring crown" не са предмет на местно производство, а в доклада за резултатите от проведена процедура по разследване на увеличен внос в България на кроненкоркови капачки се посочва, че капачките Дring crown" не отговарят на описанието на стоката предмет на разследването, а въведената с цитираното ПМС 255/02 год. защитна мярка е само по отношение на внасяните н страната кроненкоркови капачки. С оглед на това е направен извод, че събраното допълнително мито не е в съответствие с целта на закона като защитна мярка, тъй като се събира за стока, която не е предмет на въведената мярка. На база на гореизложеното е прието, че обжалваните митнически актове са незаконосъобразни и като такива следва да бъдат отменени, а жалбата уважена. Решението на Шуменския административен съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се поддържат всички основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Правят се оплаквания, че в нарушение на съдопроизводствените правила Шуменският административен съд неправилно е преценил събраните по делото доказателства и не е обсъдил всички такива, поради което е изградил изводите си едностранчиво, върху представените само от жалбоподателя доказателства. Навеждат се и доводи, че съдът не правилно е възприел заключението на вещото лице, без да го обсъди заедно с останалите доказателства и обстоятелства по делото, в това число, че дружеството е заприходило в счетоводството си въпросните капачки като "кронки" и "кронки ринг". Излагат се подробни и доводи за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че капачките Дring crown" не са кроненкоркови капачки. Посочва се още, че предмет на защитната мярка на стоката по ПМС № 255/02 год. са и стоки, които са подобни или пряко конкурентни на българското производство, а въпросните Дring crown" са функционално идентични на кроненкорковите, поради което следва да се класират в тарифен номер 8309 10 000. Правят се и оплаквания, че неправилно административният съд е придал доказателствена тежест на представено писмо от производителя "Фин корки" - Финландия, тъй като същото е частен документ. Посочва се още, че неправилно съдът се е позовал единствено и само на правило 1 от Общите разпоредби, като не е отчел разпоредбите на правила 3 и 4. По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Съгласно чл. 220 от ЗМ всяка лице може да обжалва засягащи го решения на митническите органи по реда на АПК. Доколкото законът не определя административното обжалване като кумулативно условие за обжалване на решението пред съда (за разлика от разпоредбата на чл. 211и, ал. 6 от ЗМ при обжалването на ППСПДВ) за страната оставя изборът дали да обжалва решението по административен ред или да го обжалва направо пред съда. В случая задълженото дружество е избрало административния ред на обжалване и е подало жалба срещу процесните решения до началника на Митница - Варна, който се явява по-горестоящ административен орган по смисъла на чл. 81, ал. 1 от АПК във с чл. 7, ал. 5 от ЗМ. По жалбата началникът на Митница - Варна се е произнесъл с Решение № 4424-368/27.08.2007 год., с което е потвърдил обжалваните решения. Съгласно чл. 98, ал. 2, изр. 2 от АПК, ако жалбата или протестът са отхвърлени, на оспорване пред съда подлежи първоначалния административен акт. Според чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът издал административният акт, както и всички заинтересовани лица, като в АПК не е поставено изискване за призоваване на горестоящия административен орган като заинтересована страна. Неоснователно на първо място е оплакването, че при изграждане на своите изводи административният съд се е позовал едностранчиво единствено и само на доказателствата на жалбоподателя (сега ответник по касация). Видно от мотивите на обжалваното решение, първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички приложени по делото доказателства, в това число и тези представени от касатора по административната преписка. В този смисъл не може да бъде прието, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.), която задължава съда да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение. Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на нормата на чл. 157, ал. 3 от ГПК (отм.), която задължава съда да не възприема заключението на вещото лице, а да го обсъди заедно с другите доказателства по делото. Поначало от страна на първоинстанционният съд правилно е формулирана тезата, че основният спор между страните по делото се свежда до това дали внесените капачки за бирени бутилки Дring crown" са кроненкоркови и каква следва да бъде определена тяхната тарифна позиция, а този въпрос предполага и наличие на определени технически познания, каквито съдът не разполага, което обосновава необходимостта от изслушване на специалист в съответната област. Административният съд не е възприел заключението на вещото лице безкритично и без условно, а го е обсъдил заедно с другите събрани по делото доказателства. Следва да бъде посочено, че участващият по делото представител на митническата администрация не е оспорил заключението и не е поискал при условията на чл. 201 от ГПК (нов) изслушването на тройна съдебно техническа експертиза. Неоснователни са и оплакванията, че съдът не е съобразил начина, по който въпросните капачки са били заприходени от дружеството, доколкото начинът на заприходяване (отразяване в счетоводството) на дадена стока е вторично действие и не определя нейната същност като такава. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, в това число и заключението на съдебно - техническата експертиза, административният съд е дал правилен и обоснован отговор на основния спорен въпрос по делото - че внесените от "Карлсберг България" капачки за бира Дring crown" са от такова естество, което съществено ги различава по конструктивен, технологичен и функционален характер от капачките тип "кроненкорк", поради което представляват различен продукт и не следва да бъдат класирани под митнически номер 830910000, както е постъпил митническия орган. Не може да бъде споделено и едно друго оплакване, което макар и да не е точно формулирано от касатора е съществено и се свежда до това, че неправилно решаващият съд въз основа на представени писма на производители от България е приел, че подобен род капачки не се произвеждат в страната. В случая става въпрос за разпределяне на доказателствена тежест в процеса и доколкото касаторът твърди един положителен факт - че такива капачки се произвеждат в страната, то той е бил длъжен да ангажира доказателства в подкрепа на тези си твърдения. Другата страна в процеса - задълженото по митническия акт дружество е твърди един отрицателен факт - че такъв тип изделия не се произвеждат в страната, поради което внесените капачки не са конкурентни на тези, произвеждани от български производители, като в подкрепа на това си твърдение е представило писма, изхождащи от български производители, макар да не носи доказателствена тежест за доказване на отрицателен факт. Най-накрая не може да бъде споделено и оплакването, че административният съд е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като при тълкуването на изводите си относно начина на класиране на стоката се е позовал единствено и само на правило едно от Общите разпоредби, прилагани при класирането на стоките, като не са взети под внимание и последващите правила три и четири. Основното правило за класиране на стоките според е формулирано в т. 2 от уводни разпоредби, общи разпоредби, раздел Б - разпоредби прилагани при класирани на стоките от Митническата тарифа на Република България (отм.) и според него всяко упоменаване на един артикул в определена позиция включва този артикул, дори некомплектован или незавършен, при условие, че в това си състояние той притежава основните характеристики на комплектован или завършен артикул. Даденото в касационната жалба тълкуване на правилата за класиране на стоката не подкрепят тезата на касатора, а и се изпуска едно друго правило, формулирано в т. 3, б. а от цитираната МТ, според което най-специфичната позиция трябва да има предимство пред позициите с по-общо значение. В тази връзка съдът се е занимал твърде подробно и с въпроса за т. н. "защитна мярка", във връзка с която е издадено ПМС № 255/02 год., и обосновано е приел, че внесените капачки не попадат в неговото приложно поле. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че Шуменския административен съд е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците изложени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение,