Решение № 10179 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8922/2018 г.

Решение № 10179 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8922/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") към Министерство на правосъдието (МП), гр. София и от А. Симеонов чрез адв. Б. Иванов срещу съответните неблагоприятни за всеки от касационните жалбоподатели части от Решение № 263 от 16.04.2018 г. по адм. д. № 148/2017 г. на Административен съд – Хасково. В жалбата на ГД "ИН" се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че при постановяване на решението съдът не е съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства, както и обективната истина, имащи съществено значение за решаването на правния спор. Твърди, че по делото не са доказани реално претърпени вреди, които да са в резултат на бездействията на ГД "ИН", като посочва, че съдът е направил субективна преценка за наличието им. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което искът да бъде отхвърлен. Алтернативно се иска присъденото обезщетение да бъде намалено до справедливия му размер. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прави се възражение за прекомерност на направените от втория касационен жалбоподател разноски за адвокатско възнаграждение. С касационната жалба, подадена от А. Симеонов, се обжалва съдебното решение в частта относно определения размер на обезщетението. Поддържа, че предявеният иск е основателен и доказан по основание и размер, тъй като приложените към исковата молба и събраните в хода на съдебното производство доказателства обосновавали претенцията му. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи изцяло предявеният иск. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Симеонов и частична основателност на касационната жалба на ГД "ИН". Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, и двете са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение, Административен съд – Хасково е осъдил ГД "ИН" към МП, гр. София, да заплати на А. Симеонов на основание чл. 1, ал. 1 и сл. от ЗОДОВ сумата от 800, 00 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и емоционален дискомфорт поради поставянето му в неблагоприятни условия по време на престоя му в ареста – гр. Хасково за периода от 05.01.2013 г. до 06.08.2013 г., произтичащи от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Районна служба "Изпълнение на наказанията" (РСИН) – Хасково, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 07.02.2017 г. до окончателното й изплащане. В останалата част до пълния претендиран размер от 10 000, 00 лева искът е отхвърлен. За да стигне до този правен резултат, Административен съд – Хасково, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е заключил, че предявеният срещу ГД "ИН", гр. София, иск за претърпени неимуществени вреди е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 и сл. от ЗОДОВ, като с оглед на съобразните по делото доказателства били налице изискуемите предпоставки за реализиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ. Съдът, въз основа на данните по делото е счел, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, надвишаващи допустимото и неизбежно ниво, присъщо на мярката "задържане под стража", поради лошите битови условия в затвора, изразяващи се в неосигуряване на минимална жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, достатъчно светлина и въздух, престой на открито. Административният съд е приел за установено твърдението на Симеонов, че през периода на задържането му в следствения арест не му е бил осигурен полагащия се на всеки лишен от свобода минимум от жилищна площ. Съдът от представената по делото Справка изх. № 411/21.02.2017 г. е установил, че през част от периода на престоя на лишения от свобода в ареста същият е бил настанен в килии с по още две лица (с изключение на периода от 05.01.2013 г. до 06.01.2015 г. и от 23.01.2013 г. до 30.01.2013 г., когато е бил сам съответно в килия № 7 и килия № 4, както и от 17.04.2013 г. до 10.07.2013 г., когато е бил в килии № 1 и № 4 с по още едно лице), като установеното го довело до извода, че жилищната площ за всяко от настанените лица безспорно била не само под стандартите от 7 кв. м. на задържан, но и по-малко и от предвидения в българското законодателство стандарт от 4 кв. м. на лице. Наличието на мебели в килията довели съда до заключението, че реалната жилищна площ за едно лице е под 3 кв. м. на човек, която площ вече се възприемала като водеща до тежка пренаселеност и сама по себе си съставляваща нарушение на ЕКПЧОС, като тези условия на пребиваване на задържания Симеонов през част от заявения от него период безспорно според съда са му причинили значителни затруднения и дискомфорт. Съдът, въз основа на Справка изх. № 411/21.02.2017 г. и свидетелските показания на свидетеля Е. Мюмюн е приел, че килиите в арест Хасково не разполагали със собствен санитарен възел и течаща вода, като наред с това е установено, че достъпът до санитарен възел и течаща вода дори не е бил постоянен, в резултат на което съдът е счел, че не са били спазени изискванията на чл. 20, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС). Установено било също, че не било спазено и изискването на чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС, като съдът е приел, че независимо от наличието на отваряем прозорец в килиите, то в зависимост от неговите размери и предвид факта, че същият бил разположен към коридора, не можело да се счете, че е била налице възможност за естествено проветрение, като безспорно не било изпълнено и изискването по тази норма достъпът до слънчева светлина да е пряк, което наложило извода, че при престоя на ищеца в ареста на същия реално не е бил осигуряван адекватен достъп на слънчева светлина, съответно на свеж въздух. Първоинстанционният съд е намерил за доказано твърдението на ищеца, че по време на пребиваването му в ареста не са му били осигурени престой и разходка на открито, в нарушение на приетите и действащи вътрешни регламенти в тази насока, като от представена от ответника нарочна справка се установило, че престоят "на открито" всъщност се извършвал в оборудвано за целта помещение с размери 14. 5 кв. м. с два прозореца, което помещение въпреки че разполагало с прозорци – не било подходящо за обслужване на търсения ефект. В тази връзка съдът е приел за безспорно установено, че в следствения арест в гр. Хасково в процесния период не е съществувало място, нито е имало изградено помещение за изпълнение на задължението за осигуряване на престой на открито, което обосновало извода му, че реално Симеонов е бил лишен от правото си на престой на открито, тъй като не са съществували условия за реално и пълноценно упражняване на това право минимум един час на ден. Съдът е намерил за недоказани твърденията на ищеца за неподдържане чистотата и хигиената в килиите, тъй като от представените по делото 13 бр. фактури от 2013 г., обхващащи процесния период и касаещи заплащане на извършени услуги в следствен арест – Хасково по пране на одеяла, извършена дезинсекция срещу дървеници, закупуване на миещи, перилни и почистващи препарати, ръкавици, гъби, полиетиленови торби, метли и др., както и протокол за ДДД обработка, сочели, че от страна на затворническата администрация са предприемани периодично действия в тази насока. Административният съд е счел и за недоказано твърдението на ищеца, че по време на престоя си в ареста в гр. Хасково е заболял от екзема на десния крак и окосмената част на главата, както и от гъбична болест на ноктите на ръцете, тъй като свидетелските показания в тази посока, както и приложената по делото справка за проведените медицински прегледи на ищеца в Медицинския център на затвора, съдържаща поставени диагнози и предписано лечение, касаели период, извън процесния, а именно периода, когато ищецът е бил в Затвора гр. Стара Загора. Наред с изложеното съдът е приел, че в действителност лошите санитарно-битови условия, както и битовите условия били предпоставка за бактериални зарази и за поява на гъбички, но това било само принципно положение, което предвид събраните по делото доказателства не би могло да се отнесе към случая, като следвало да се отчете, че появата на подобни заболявания не била обвързана само с външни фактори, а и с общото състояние на организма, което било индивидуално и различно за всеки отделен човек. В заключение съдът е счел, че установените неблагоприятни условия на пребиваване на ищеца в ареста в гр. Хасково в своята съвкупност били безспорно унизителни за всяко човешко същество и несъответни на рестрикциите, свързани с изтърпявания ограничителен режим. Отчитайки кумулативния ефект на описаните отделни аспекти на конкретните условия, при които е поставян и е пребивавал лишеният от свобода в ареста през заявения период, съдът е приел, че те действително били причинили у него негативни преживявания, физически и емоционален дискомфорт, които надвишавали неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение "задържане под стража", като съобразно практиката на ЕСПЧ и установените от него принципи и стандарти, следвало да се приеме, че било налице нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ, даващо основание да се изведе и предположението, че на лицето са нанесени неимуществени вреди, явяващи се следствие на незаконосъобразните бездействия на администрацията на ареста, респективно на държавата, доколкото именно държавата, като страна по ЕКПЧ имала задължението да спазва разпоредбите на Конвенцията, след като ги е възприела и го е направила част от вътрешното си право. Съдът е счел, че били налице и законоустановените елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата по действащия вътрешноправен ред – чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което е приел, че предявеният от Симеонов иск срещу ГД "ИН" е доказан по основание. Отбелязано е, че наличието на визираните в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки за ангажиране отговорността на държавата в лицето на ГД "ИН" в случая се установило за периода 05.01.2013 г. – 06.08.2013 г., доколкото от представената Справка изх. № 411/21.02.2017 г. се доказало, че постъпването на лишения от свобода е именно от дата 05.01.2013 г., за разлика от посоченото в исковата му молба – от 03.01.2013 г. Съдът е счел, че независимо, че отрицателните изживявания за ищеца по време на престоя му в ареста в гр. Хасково надвишавали неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката "задържане под стража", същите не били интензивни в толкова голяма степен, че да обосноват присъждане на пълния претендиран с исковата молба размер на обезщетението, поради което отчитайки характера на деянието, естеството на увреждането, степента на претърпените морални страдания, времето на престой на лишения от свобода в ареста, съдът е намерил, че справедливото обезщетение в случая за процесния период е в размер на 800, 00 лева, като е отхвърлил иска в останалата част до пълния претендиран размер от 10 000, 00 лева. Независимо от изхода на производството, съдът е счел, че на ищеца не следва да се присъждат разноски по делото, тъй като претенцията за присъждане на същите не била предявена нито с исковата молба, нито в проведеното на 15.03.2018 г. открито съдебно заседание, в което делото било обявено за решаване. Наред с изложеното по аргумент от чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и с оглед частичното уважаване на иска, съдът е счел, че на ответника също не следва да бъдат присъдени разноски, независимо от факта, че такива са били поискани. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съставът на Административен съд – Хасково е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и е достигнал до правилен и подробно мотивиран извод за частична основателност на предявената от Симеонов искова претенция във връзка с установените незаконосъобразни бездействия от страна на администрацията на РСИН – Хасково – извод, който се споделя и от настоящата съдебна инстанция. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ – трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при/или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 година) осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на текста за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода (какъвто е конкретния случай) или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Правилен в тази връзка е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице при условията на кумулативност всички изискуеми материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – налице е незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на администрацията на ареста гр. Хасково на задължения, пряко произтичащи от разпоредбите на чл. 3 от ЕКЗПЧОС, чл. 3 от ЗИНЗС да осигурят на лишения от свобода нормални битови условия в местата за задържане, които не засягат неговото физическо и психическо здраве и не накърняват човешкото му достойнство. Безспорно от тези фактически бездействия, Симеонов е претърпял негативни изживявания от вида на твърдените от него, които са в пряка причинно-следствена връзка с лошите битови условия, в които е бил поставен при задържането му в ареста. В случая е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди, произтичащи от бездействие на длъжностните лица от администрацията на РСИН гр. Хасково, за осигуряване на нормални битови условия в следствения арест в гр. Хасково, така че лицата, настанени там да разполагат с минимално необходимата жилищна площ, да обитават помещения с непосредствен достъп на дневна светлина и чист въздух, както и да имат възможност за престой на открито. В пряка причинна връзка с проявеното бездействие от страна на администрацията на РСИН гр. Хасково, за Симеонов са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в ежедневен физически и емоционален дискомфорт. В тази връзка неоснователни са доводите в касационната жалба на ГД "ИН" за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Правилно решаващият състав е приел, че искът се явява доказан по основание в частта му относно причинени вреди от незаконосъобразните бездействия на длъжностни лица на РСИН гр. Хасково, изразяващи се в бездействие да осигурят на ищеца достатъчна жизнена площ, възможност за достатъчен приток на естествена светлина, чист въздух и проветривост в същото, постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел. Съобразно чл. 3 и чл. 32, § 1 ЕКПЧОС, чл. 5, ал. 4 от Конституцията и поредицата решения на ЕСПЧ, както и на чл. 43, ал. 2 и 4 вр. с чл. 3, ал. 1 и 2, т. 2 и 3 ЗИНЗС и на доклада на ЕКПИ за периода 04.05 - 12.05.2012 г., в съответствие с чл. 155 ГПК, доводите в касационната жалба на ГД "ИН" са неоснователни по отношение на твърдението, че предявеният по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ иск не е доказан, респ. не са били доказани реално претърпени неимуществени вреди от страна на лишения от свобода. Въз основа на събраните по делото доказателства, в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за неблагоприятно въздействие върху лишения от свобода вследствие на условията в следствения арест гр. Хасково. Правилно административният съд е приел, че с поставянето на Симеонов при такива условия в ареста се превишава нормалния праг на тежест (строгост), присъщ на мярката "задържане под стража". Правилно Административен съд – Хасково е приел за недоказани твърденията на Симеонов по отношение неподдържане на чистотата и хигиената в килиите. Приложените към делото 13 бр. фактури, обхващащи именно процесния период, водят до извода за предприемани през определен период от време действия за осигуряване на хигиена в килиите, доколкото са извършени услуги по пране на одеала, дезинсекция срещу дървеници, закупуване на почистващи, перилни и миещи препарати и др. Съдът обосновано е намерил за недоказани и твърденията на лишения от свобода във връзка с факта, че по време на престоя си в ареста в гр. Хасково е заболял от екзема на десния крак и окосмената част на главата, както и от гъбична болест на ноктите на ръцете, тъй като безспорно доказателствата по делото, а именно – събраните свидетелски показания и приложената по делото справка за проведените медицински прегледи на Симеонов в Медицинския център на затвора, посочват период на получаване на заболяванията, който се намира извън процесния и след постъпването му в друг затвор – този в гр. Стара Загора. Правилно административният съд, с оглед събраните по делото доказателства и доказаните като настъпили вреди, е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди. Последното е с компенсаторна функция доколкото компенсира вредите в техен паричен еквивалент. Определянето му изисква извършването на преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които както се посочи, правилно са отчетени от първоинстанционния съд при определяне на присъденото обезщетение. Съобразени са всички установени неблагоприятни последици и техния интензитет, както и периода през който са търпени вредите. Над присъдения размер на обезщетение искът за неимуществени вреди правилно е преценен от състава на Административен съд – Хасково като неоснователен, предвид което е отхвърлен. Така определеният размер съответства както на периода на търпенето на вредите, така и на интензитета на същите. Същото съответства на критериите за справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания на увреденото лице. Неоснователни в тази връзка са претенциите на лишения от свобода за неправилност на съдебното решение в отхвърлителната му част, тъй като не са мотивирани с конкретни обстоятелства, спрямо които да се извърши различна от направената в обжалваното решение преценка. Той не сочи относими към преценката досежно размера на обезщетението факти, които са останали несъобразени от първоинстанционния съд, а определянето на по-висок размер на обезщетението не може да бъде самоцел. Съдът е определил размера на обезщетението за процесния период като практически е отчел, че по делото не се твърди и установява причиняване на страдания над обичайните, за които е определил обезщетение в размер на 800, 00 лева. Наред с това следва да се посочи, че определената от съда компенсация може да се определи като справедлива, с оглед изискванията на закона, като същата като размер е съобразена и с практиката на българските съдилища по подобни дела на лица, лишени от свобода, касаещи условията в затворите. Това е така, тъй като безспорно обезщетението има компенсаторна функция, целта е доколкото е възможно да се компенсират вредите в техния паричен еквивалент. Понятието "справедливост", като морално етично понятие, включва "съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото възнаграждаване". С оглед гореизложеното касационните жалби се явяват неоснователни, а атакуваното с тях съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и в съответствие с чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ искането на касационния жалбоподател ГД "ИН" за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,