Решение № 11378 от 10.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3903/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр. с чл.107, ал.3 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Полипласт - Мараджиев" ЕООД, притежаващо ЕИК[ЕИК], депозирана чрез адв. Иванова и адв. Делева против Решение 314/12.02.2021 г. на Административен съд - Пловдив, IV състав, постановено по адм. д. 2827 по описа за 2020 г. на този съд в частите с които е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по декларация 380/17.07.2020 г., издаден от Е. Михайлова - гл. инспектор "Ревизия и контрол в сектор МДТ - Община Родопи", мълчаливо потвърден от Началника на отдел "МДТ" при Община Родопи, в частта за определени задължения за ТБО за периода 01.01.2020 г. - 30.06.2020 г. - общо главница 18742,4 лв. и общо лихви 78,09 лева, както и в частта на съдебното решение, осъждаща "Полипласт - Мараджиев" ЕООД да заплати на Община Родопи съдебни разноски в размер на 1098,90 лева. Касаторът твърди, че съдебното решение в обжалваните части е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правило и е необосновано. Това е така, поради факта, че процесните имоти не са включени в заповедта на кмета по чл.63, ал.2 ЗМДТ, касателно трите компонента на задължението. Според пълномощниците на касатора имотите са разположени в местността "Арчов бряг", намираща се извън регулационните граници на с. Цалапица, те не попадат в обхвата на заповедта на кмета на община Родопи по чл.63, ал.2 ЗМДТ. Освен това община Родопи не е осъществявала фактически дейности в местността "Арчов бряг", писмените доказателства сочели на извършването на услуги в друг район - този на населеното място в с. Цалапица. Счита, че обжалваният АУЗД 380/17.07.2020 г. не съдържа мотиви за обективна невъзможност да се установи количеството на отпадъци, съгласно чл.67, ал.2 ЗМДТ, а подадените декларации са неотносими към спора. Моли чрез адв. Делева за отмяна на съдебното решение в обжалваните части и за отмяна на съответната част от АУЗД. Претендира разноски. Ответникът по КЖ - Началникът на отдел "МДТ" при Община Родопи е оспорил жалбата с доводи, съдържащи се в писмен отговор и поддържани в с.з. от адв. Маринова. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върхивният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК счете КЖ за допустима и основателна. По делото е установено следното: "Полипласт - Мараджиев" ЕООД притежава имоти, намиращи се в землището на с. Цалапица. Със заповед 752/31.07.2019 г. на Кмета на Община Родопи са определени районите, в които се извършват услуги по сметосъбиране, извозване и обезвреждане в депа на битови отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. С Решение 83, прието с протокол 4 от 23.12.2019 г. на ОбС - Родопи е определен размера на такса битови отпадъци за 2020 година. Издаден е АУЗД, в който е посочено, че деветте недвижими имота са декларирани от оспорващото дружество по чл.14, ал.1 ЗМДТ и се намират извън строителните граници на село Цалапица. По време на съдебното производство са събрани писмени документи и е изслушано заключение по ССчЕ. Писмените доказателства са обсъдени подробно в решението на административния съд. Заключение не е оспорено и съдът го е кредитирал. За процесния данъчен период 01.01. - 30.06.2020 г. е приложима нормата на чл.62 ЗМДТ (в ред. ДВ бр.98/2018 г.). Административният съд е приел, че дружеството в качеството си на притежател на недвижими имоти, за които е подал декларации по чл.14 ЗМДТ, е задължено лице. Съдът се е мотивирал, че съдържанието на заповедта по чл.63, ал.2 ЗМДТ опровергава доводите на дружеството относно местонахождението на всички имоти - извън районите, в които са определени за извършване всички видове услуги по см. на чл.62 ЗМДТ. Това касае услугите по обезвреждане на битови отпадъциш в депа или други съоръжения за битови отпадъци и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. Освен това според съда жалбоподателят е декларирал ползването на 1 брой съд за смет. Три от имотите били в урбанизирана територия. В първоинстанционното решение е отбелязано, че ТБО е посочена в оспорения акт по видове услуги със съответните лихви към всяка и в общ сбор на главница и лихви. Ползването на депо било доказано с приложения договор и с документи за изпълнение на услугата по обезвреждане на битовите отпадъци. С решението си административният съд е отхвърли частично жалбата срещу АУЗД за период от 01.01. до 30.06.2020 г. за сумата - главница общо в размер на 18742,4 лв. и лихви общо в размер на 78,09 лева. Осъдил е дружеството да заплати на Община Родопи разноски от 1098,90 лева. Касационната инстанция преценява съдебното решение в обжалваните части за валидно и допустимо, но неправилно. Между страните не е спорно, че "Полипласт - Мараджиев" ЕООД е собственик на процесните имоти, които се намират извън строителните граници на село Цалапица, общ. Родопи. Видно е от заповедта по чл.63, ал.2 ЗМДТ на кмета на община Родопи, за разглеждания период, че недвижимите имоти не попадат в границите на районите, определени в т.2.1 , в които общината организира предоставянето и на трите компонента на услугите по чл.62 ЗМДТ. Те попадат в обхвата на заповедите, съгласно т.2.2 по отношение единствено на услугите обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения за битови отпадъци и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. По аргумент, изведен от разпоредбата на чл.63, ал.1 ЗМДТ, ТБО се дължи при реално предоставяне на услугата, което съотнесено в обсъждания казус означава органът да е доказал факта на извършване на дейности по двата горепосочени компонента на услугата спрямо районите, посочени в т.2.2.5. Според настоящият състав та ВАС, Осмо отделение по делото това не е доказано, включително чрез представянето на заповед на кмета по чл.63 ЗМДТ и на решение на ОбС по чл.66, ал.1 ЗМДТ. Не е установено извършването на услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в районите, извън строителните граници на с. Цалапица, в които попадат имотите на "Полипласт - Мараджиев" ЕООД. В разпоредбата на чл.71, ал.2 ЗМДТ е предвидено, че таксата не се събира, когато услугата не се предоставя. Вярно е, че дружеството е подало декларации, касателно това задължение, но цитираното обстоятелство само по себе си не превръща таксата в законово дължима за нейния адресат. Освен това, макар по делото да са събрани доказателства за наличието на изградено и действащо депо, то целта на закона не е да се събира такса за обработване на битови отпадъци в такова депо, когато спрямо процесните имоти на "Полипласт - Мараджиев" ЕООД не е осъществявана фактически услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Именно чрез нея би се генерирал битов отпадък, който в последствие да бъде обработен в съответното депо. (вж. Решение 8075/05.07.2021 г. на ВАС, Осмо отделение по адм. д. 2420/2021 г.). В този смисъл, административният съд е постановил неправилно решение в обжалваната му част, както и в частта, осъждава дружеството да заплати разноски. Същото следва да бъде отменено в тези части, след което да се отмени и АУЗД по отношение на процесните задължения. Разноски: По делото "Полипласт - Мараджиев" ЕООД е направило разноски за двете инстанции общо в размер на 2603 лв., поради което в полза на жалбоподателя трябва да бъдат присъдени допълнително разноски в размер на 2603 лева. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение