Решение № 3106 от 2.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6882/2010 г.

ВАСVI отделение02.03.2011 г.докладчик Румяна Папазова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 642 от 24.03.2010 г. по адм. дело № 253 по описа за 2010 г. на Варненския административен съд. Осъжда "Лиафарм" ООД, гр. Варна, да заплати на Районната здравноосигурителна каса, гр. Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3106 от 2.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6882/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Лиафарм" ООД, гр. Варна, против решение № 642 от 24.03.2010 г. по адм. дело № 253 по описа за 2010 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РД-09-1086/29.10.2009 г. на Директора на РЗОК - Варна. Посочените пороци се свеждат до необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Варна, е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на "Лиафарм" ООД, гр. Варна, в качеството му на собственик на Аптека "Марешки" с рег. № 030207 - изпълнител по индивидуален договор (ИД) № 03-0989/1.06.2009 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК - против заповед № РД-09-1086 от 29.10.2009 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) - Варна, с която на аптеката е наложена санкция - финансова неустойка в размер на 90 лв. - за нарушение на чл. 13, ал. 3 от ИД, състоящо се в непоставена маркировка върху опаковките на лекарствени продукти. За да постанови решението си, Варненският административен съд е обосновал правилния извод за издаване на оспорената заповед при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на фактическите основания, обуславящи налагането на санкцията. Изискването за маркиране е включено в индивидуалния договор въз основа на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и създава възможност за регулиране на цените на дребно на лекарствените продукти, а оттам - и за защита на потребителите. Обосновано съдът е приел за ирелевантни възраженията на аптеката за липса на основание за прилагане на санкция предвид обстоятелството, че извършеното нарушение не е причинило вредоносни резултати за НЗОК или за задължително здравноосигурените лица. Изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение, са неоснователни. С клаузата на чл. 13, ал. 3 от ИД касаторът в качеството му на изпълнител се е задължил да маркира крайна продажна цена върху всяка опаковка съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, приета с ПМС № 295 от 3.12.2007 г. С констативен протокол № 61/15.10.2009 г., съставен от контролен орган на РЗОК - Варна, е установено, че в аптеката се съхраняват два лекарствени продукта без маркирана крайна продажна цена: Аген 10 мг с код по НЗОК CF638 - 4 опаковки и Хлофазолин 0.15 мг с код на НЗОК CF213 - 1 опаковка. Без правно значение са доводите на касатора доколко наложената санкция е справедлива и какви са причините, които са довели до нарушенията. Допуснатите нарушения на поетото договорно задължение по чл. 13, ал. 3 от ИД обосновават прилагането на договорната санкция по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ИД - финансова неустойка в размер на 90 лв. При издаването на оспорената заповед за прилагане на санкции не са допуснати процесуалноправни или материалноправни нарушения и като е отхвърлил подадената жалба, Варненският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на РЗОК - Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1