Решение № 7749 от 24.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2598/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Е. , против Решение 7977 от 19.12.2023 г., постановено по административно дело 6447/2023 г. от Административен съд София град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 199/18.05.2023 г. по преписка 367/2021 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/Комисията/. Наведени са доводи за неправилност и недопустимост на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно - постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваното решение да бъде отменено. Претендира се заплащане на разноските по делото. В открито съдебно заседание касаторът се явява лично, поддържа касационната жалба и моли съда да уважи същата по изложените в нея съображения. В определен от съда срок представя писмени бележки. Ответникът по касационната жалба КЗД в представено от процесуалния представител юриск. Н. Кръстева писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юриск. възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на процесуалния представител на касатора, в случай, че е над определения минимален минимум, тъй като случаят не представлява фактическа и правна сложност. В открито съдебно заседание КЗД не се представлява. Ответникът по касационната жалба И. Сотиров -Директор на Служба Военна полиция , депозира писмен отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени направените разноски за юриск. възнаграждение. В открито съдебно заседание ответникът се представлява от служителя с юридическо образование С., който оспорва касационната жалба и моли касационната инстанция да остави в сила първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. При извършената служебно проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и като взе предвид наведените в касационната жалба доводи, съдът намира за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено в предвидената от закона форма, от компетентен съд, след надлежното му сезиране с жалба от лице, чийто интереси са били засегнати с него Съдебното решение е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССГ е било Решение 199/18.05.2023 г. по преписка 367/2021 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено от Втори специализиран заседателен състав, с което е прието за установено, че ответникът И. Сотиров - като и.ф. директор на служба Военна полиция , не е извършил дискриминация под формата на тормоз по признак пол срещу лицето Е. И. И., като е оставена без уважение жалба с Вх. 44-00-2683/23.07.2021 г. по описа на КЗД, подадена от Е. И.. Административното производство е започнало пред Комисията по повод подадена жалба на 23.07.2021 г. от Е. И., в която посочва, че за периода от 2007 г. до май 2021 г. е била на военна служба в Служба Сигурност ВП и ВКР и Служба Военна полиция , като е последната изпълнявана от не длъжност е началник на отдел Административен в Центъра по логистика и подготовка към Служба Военна полиция , считано от 01.07.2018 г. Договорът й за военна служба не е бил продължен за разлика от договорите на други двама военнослужещи - мъже от същия център. И. е посочила, че изпълняващият длъжността директор на службата Сотиров е проявил отношение към нея, което се изразява в следното: на 04.02.2021 г. е разпоредил на прекия й началник Директора на Центъра по логистика и подготовка полковник В. Недев, И. да си търси работа извън службата. На проведения на 10.02.2021 г. отчет за дейността за 2020 г. на центъра, И. пред всички присъстващи е попитала Сотиров какво налага да си търси работа другаде, при което той отговорил, че това е личен въпрос. На следващо място, И. навежда пред КЗД твърдения, че е била обвинена в нарушение на устна заповед на Сотиров за ограничаване достъпа до сградата на Министерство на отбраната, във връзка с което е трябвало да даде писмени обяснения пред Началника на сектор Вътрешна сигурност . И. е сезирала Министъра на Отбраната и Военно-окръжна прокуратура. За да остави без уважение жалбата на И. КЗД е приела, че не е изпълнени фактическият състав по чл.5 от ЗЗДискр. по признак пол . Според Комисията не е било установено Сотиров да е имал за цел да накърни достойнството на жалбоподателката или да създаде унизителна или враждебна среда за нея, защото е от женски пол. От страна на И. не са били ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията, изложени в жалбата. Първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност на акта в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. АССГ е изложил мотиви, в които е направен анализ на събраните по делото доказателства, включително и показанията на свидетелите Г., Н., Д. и К.. Предвид наведените доводи в касационната жалба следва да се подчертае, че твърденията на страните в производството не представляват доказателства и в случая именно касационният жалбоподател И. не е изпълнила задължението си да представи доказателства за наличие на факти, въз основа на които може да бъде направено предположение, че е налице дискриминация по посочения от нея признак пол . В конкретния случай е приложима нормата на чл. 9 от ЗЗДискр, съгласно която в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Касационният жалбоподател И. не е представила такива доказателства в подкрепа на твърденията си за дискриминация, по-конкретно - тормоз по признак пол по смисъла на чл.5, предл. 1 - во, вр. с §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр в тази насока. На практика по делото от страна на жалбоподателя единствено са изложени твърдения в подадената жалба от 23.07.2021 г. Не се спори по делото, че договорът за военна служба на И. не е бил продължен от И. Сотиров, чрез подписване на допълнително споразумение, но административният акт- заповедта за прекратяването му, е бил предмет на съдебен контрол по адм. дело 5697/2021 г. по описа на АССГ и жалбата срещу същия е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение. Договорът за военна служба на И. е бил прекратен поради изтичане на уговорения срок, а не на други основания. От показанията на свидетелите не се установява наличието на конфликтни отношения между И. и Сотиров. Според жалбоподателката тя е била поставена в неравностойно положение, тъй като Сотиров е разпоредил да си запише час за лична среща с него във връзка с изтичането на договора й, докато на други двама нейни колеги - мъже, последният се е разпоредил да се явят при него на среща. От показанията на свидетелите не се установява Сотиров да е разпореждал И. да си записва лична среща с него. На неин въпрос какви са мотивите, за да си търси работа на друго място, поставен на проведено годишно отчетно събрание на Центъра по логистика и подготовка, същият е посочил, че това е личен въпрос и И. да си запише час при него/показания на свидетеля Н./. В този смисъл са и показанията на свидетеля К., който посочва, че при зададен въпрос на И. към директора относно търсенето на друга работа, същият е отговорил, че мероприятието/годишното отчетно събрание/ е от служебен характер и не касае този въпрос цялата аудитория. Ако има лични въпроси от някакъв характер, може да го посети в приемното време . По отношение на твърденията на Иванова за тормоз по признак пол , тъй като са й снети обяснения от началника на Вътрешна сигурност и оперативен контрол във връзка с нарушаване на устна заповед на Сотиров, касационната инстанция намира, че това касае евентуално дисциплинарно производство и е неотносимо към настоящия спор. При липсата на доказателства, установяващи поведение от страна на ответника, покриващо признаците на тормоз , правните изводи на първоинстанционния съд за липса на нарушение на чл.5, вр. с §1, т.1 от ЗЗДискр. са законосъобразни. Решението на АССГ е обосновано съдът е изяснил релевантните за спора факти, а направените въз основа на тях правни изводи са изложени подробно и аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответниците КЗД и Министерство на отбраната, в чиято структура е Служба Военна полиция , разноски, представляващи юриск. възнаграждение в минимален размер от по 100 лв. на основание чл.24 от Наредбата за правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение