Решение № 15027 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7410/2009 г.

Решение № 15027 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7410/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Полифокс" ЕООД, представлявано от управителя Паулина Станчева Герова, против Решение № 35 от 25.02.2009 год., постановено по адм. дело № 3532 от 2003 год. по описа на Софийския градски съд, Административно отделение, III "Ж" състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 21 от 28.03.2003 год. на ТДД - гр. София, потвърден с Решение № 1464/01.08.2003 год. на директора на РДД гр. София, с който е определен ДДС за внасяне за ревизирания период от 01.03.1999 год. до 30.07.2000 год. в размер на 26507, 20 лв. и лихви в размер на 12435, 87 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По съображения в този смисъл се иска отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София, оспорва жалбата като неоснователна чрез процесуалния си представител в съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба поради неизяснена фактическа обстановка. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е отхвърлил жалбата на "Полифокс" ЕООД, представлявано от управителя Паулина Станчева Герова против ДРА № 21 от 28.03.2003 год. на ТДД - гр. София, потвърден с Решение № 1464/01.08.2003 год. на директора на РДД гр. София, с който е определен ДДС за внасяне за ревизирания период от 01.03.1999 год. до 30.07.2000 год. в размер на 26507, 20 лв. и лихви в размер на 12435, 87 лв. За да постанови това решение, съдът е приел, че за процесния период, жалбоподателят не е оборил законовата презумпция, предвидена в чл. 108, ал. 8 от ДПК, поради което изводите на данъчните органи са правилни. Този извод на първоинстанционния съд е правилен. Неправилни са наведените в жалбата доводи за наличие на хипотезата на чл. 115, ал. 1 ДПК поради наличие на данъчно задължение, определено с влязъл в сила данъчен акт, може да бъде изменено по инициатива на лицата по чл. 38, ал. 1 (данъчния орган и данъчния субект) при наличие на основанията по ал. 2. При наличие на основания по чл. 115, ал. 2 ДПК нова данъчна ревизия може да бъде възложена от съответния регионален данъчен директор при спазване на процедурата, установена в чл. 116 ДПК (в сила към процесния период на издаване на ДРА). Очевидно е, че в случая не е приложен редът за изменение на данъчни задължения, определени с влязъл в сила данъчен акт, няма възлагане на нова ревизия от директора на РДД, няма също така и посочване, нито твърдение за наличие на основания за изменение на данъчните задължения. Касаторът се позовава на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които според него са издадени ДРА на доставчиците. Това не са нови обстоятелства, нито нови писмени доказателства по смисъла на чл. 115 и чл. 116 от ДПК. Съдът е обсъдил наличните по преписката и по делото писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по проведената съдебно - счетоводна експертизата, неоспорена и възприета като компетентно дадена. Съдът е приел правилно, че вещото лице не е направило проверка в счетоводството на доставчиците, поради което не се установява начисляването на данъка като задължение към бюджета. Съдът правилно е приел, че за да се обори законодателно закрепената законова презумпция по чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.), необходимо е от търговската и счетоводната документация и от другите налични данни за ревизирания данъчен субект да може да се направи обоснован извод, че фактическите констатации в данъчния ревизионен акт в производството по обжалването му са оборени (опровергани, тоест не се ползват със задължителната презумптивна сила, да се считат за верни до доказване на противното, която законът е придал на първата, чрез "доказване на противното", каквото, в конкретния случай, не е проведено от страна на жалбоподателя. Нито чрез доказателствата по издадените на последния съдебни удостоверение, нито с ангажираната по делото от същия експертиза, респ. други документи, жалбоподателят не опровергава фактическите констатации по издадения му ДРА, въз основа на които данъчните органи формирали са изводите си за определяне на допълнителни данъчни задължения, доколкото последните се индивидуализират включително по основание и по размер - предмет на спора. Всички относими доказателства по наведените от жалбоподателя възражения били са надлежно обсъдени от СГС, за да достигне до формираните от него правни изводи, водещи до липсата на опровергаване на констатациите на данъчните органи. Щом като такива доказателства не се съдържат в данъчната преписка и не са представени в хода на съдебното производство, то оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост с жалбата до съда оказват се недоказани и неоснователни. Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и претенцията за заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, настоящата инстанция намира, че следва да се присъди 800 лв., съгласно Наредба № 1/2004 год. за определяне на минималните адвокатски възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,